Затопли се, въздухът взе да трепери предизборно и Първанов излезе на сцената, за да запознае обществото докъде е стигнал в усилията си да изгради и следващото управление на страната. От първата си рожба - тройната коалиция, той е останал видимо доволен, затова сега работи върху втората. От интервю за столичен всекидневник обаче президентът ни информира, че работата му върви мъчително.

Дюлгеринът на властта изгражда темелите на коалиционно управление. Той нескрито желае, разбира се, еднопартийна власт, щото така къщичката ще изглежда по-стабилна, но е наясно, че на този етап такава не може да има, и затова се опитва пак да подрежда модулите на коалиционното управление. Тук Първанов стресира читателите с откровението, че



всяка коалиция е по-добра



от повторен вот. Тук "всяка" разбирайте буквално - "и най-трудната и сложната, нехомогенна идеологически коалиция ще бъде по-добър вариант от повторни избори". В това кратко съждение има два слаби пункта - първо, един народен вот не бива да бъде определян като слаб или силен, правилен или не - той е такъв, какъвто е. И второ - на този свят, и в частност на наша територия, има стотици примери за безидейни, неморални, тенденциозни, престъпни и какви ли не кофти коалиции, съществуването на които не бива да има оправдание... Сега би трябвало и окончателно да разберем защо действащата нехомогенна, сложна и каква ли не коалиция се задържа толкова време.

Решил веднъж завинаги формата на бъдещето управление - коалиционна, Първанов логично си поставя въпроса: "А кой, аджеба, ще влезе в следващата власт". Разбира се, това е Въпросът! Бащата на въпросите.

Главата на нацията е широко скроен човек, това е известно, и като такъв почти не изключва партия или коалиция от бъдещата власт. С изключение, разбира се, на Иван Костов и Синята коалиция, защото "обществото трябва да има памет".

Същото това общество би трябвало да е радостно от факта, че още преди старта на предизборната кампания за Първанов не е проблем "да направи лесно класация на първите 5-6 партии", които влизат в следващия парламент. Човекът отсега знае кой е първи, кой е втори, колко ще вземе третият и т.н. Прекрасна новина.

Но тук започват



проблемите на майстора на коалициите



Кой с кого да се коалира, каква да бъде формулата, "как да бъдат пренесени на другия бряг вълкът, агнето и сламата"... - все въпроси с повишена политическа трудност. Въпроси за милиони лева.

Защо е трудно на Първанов да съгради следващото управление? Той сам дава отговор - защото: "Теренът се разкаля далеч преди изборите, а това не прави добро впечатление". В тази кал е трудно да се открият онези, които според Първанов имат "съвместимост".

Президентът обаче е сигурен в успеха на строителната си мисия. Нещо повече, той поставя ново, изключително важно и по-високо условие при създаването на бъдещата коалиция - тя да бъде готова още с първия проучвателен мандат - мандата на победителя. Все още действащата коалиция "3-5-8" бе създадена преди четири години с третия мандат - този на ДПС. Сега президентът настоява това да се случи още с мандата на първенеца, независимо дали това е ГЕРБ или БСП. Да се разберат още при първото раздаване на картите! Официалният му мотив за това, разбира се, е кризата. Но има и друг мотив.

Въпреки новопоявилите се социологически изследвания, в които ГЕРБ не само не води с десетина процента пред БСП, а напротив - изостава с 2-3%, засега по-вероятно е партията на Бойко Борисов да финишира поне с едни гърди пред червените. Щом това е сигурно на този етап, то изискването на Първанов за бързо коалиране е адресирано единствено към ГЕРБ. Т.е.



Първанов кара Борисов бързо да се коалира,



щото при второ раздаване на картите ГЕРБ въобще няма да бъде поканен на масата на преговорите. Още по-ясно - Първанов кара Борисов бързо да се обърне към БСП, ако иска да участва в следващата управленска коалиция. Защото иначе БСП ще направи коалиция, това е ясно - не забравяйте, че вратите за коалиционно управление на червените са широко отворени. И за ДПС, и за РЗС, дори и за "Атака".

Първанов пропуска факта, че Борисов около 100 пъти се кле, че няма да прави завера с червените. За него това явно е несъществена информация. Излагайки концепцията си за важността на първия проучвателен мандат, той по-скоро стига до извода, че Борисов би се съобразил със следизборните реалности.

Но... Не забравяйте - "теренът и разкалян". Отношенията между Станишев и Борисов са лоши. "Реален дебат няма". Вместо да мислят стратегически, двамата се карат ежедневно. Трудно е за строителя да изгради коалиция от такъв непасващ си материал.

За да си улесни задачата, Първанов се обръща към Станишев. "Не, не давам съвети. Аз съм ги давал, когато Станишев беше в моя екип. Сега той е председател на партията, премиер вече доста време и може сам да се оправя", казва президентът.

Не знам защо, но подобни реплики ужасно ми приличат на съвет. Съвет от рода на: "Обясних ти как стоят нещата, голям си вече, стига сте се цапали, а вземете да направите коалиция от първия път".

Като капак на всичко, Първанов съобщи вчера, че с помощта на някакви експерти готви пакет от антикризисни мерки, които щял да предложи на следващите управляващи... Разбирате ли, президентът, който по конституция май има право само да е авджия, готви "без много шум" антикризисна програма, която иска да стовари на следващия кабинет?! А защо не я предостави на кабинета "Станишев", не е много ясно - все пак кризата вилнее сега и едва ли е склонна да ни чака изборите.

Сега не ни остава нищо друго, освен да видим дали способностите на Първанов като медиатор са по-силни от ината на Станишев и Борисов.