Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 г. в Бургас. Завършва Московския институт по енергетика, специалност "Атомни електроцентрали и установки", и "Макроикономика" в УНСС. От юни 1996 до февруари 1997 г. - министър на енергетиката и енергийните ресурси. Заместник-председател на ВС на БСП и заместник-председател на парламентарните групи на левицата в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.
Владее английски и руски език. Женен, с три деца.
- Г-н Овчаров, споделяте ли мотивите на Татяна Дончева, с които тя отказа да участва в изборите - че решенията в партията се взимат еднолично и рекламата ви замъглява реалността?
- Не е коректно да ме карате да споделям позиции по изказване на друг политик. Всеки от нас има своите мнения и предпочитания. Сигурно има нещо вярно в това, което казва Татяна. Друг е въпросът, че ако съм имал мнение по въпроса, сигурно съм щял да го кажа. И дали сега беше моментът да прави такива изказвания. Татяна е сериозен, истински политик, който стана такъв не благодарение на подкрепата на този или онзи, а се изгради в сериозна политическа битка, доказа себе си в нея. Убеден съм, че тя има място и в бъдещия политически живот. Но сама разбира, че емоцията не винаги е добър съветник и че политиката е преди всичко колективен спорт. И колкото и понякога личните страсти да са насочени в една посока, трябва да се съобразяваме с политиката на останалите около нас.
- Защо външният министър Ивайло Калфин бе предпочетен за водач на евролистата ви, макар да не е член на БСП?
- Според мен се целеше чисто изненадващ ефект - нова фигура, изненадващо издигната. Целеше се с по-високо равнище на нашата листа - вицепремиер, външен министър с оглед изравняване чисто формално на позициите с еврокомисар Меглена Кунева. Ивайло Калфин не е от вчера в политическия живот. Някои хора си спомниха някои негови действия, но през последните години той се оказа лоялен коалиционен партньор и компетентен външен министър. Така че от тази гледна точка кандидатурата му бе полезна. Тя предизвика и други дискусии в партията, но пък БСП гледа преди всичко в бъдещето, макар че помни и миналото.
- А спечели или загуби БСП, като не постави в евролистата си друг министър - Меглена Плугчева?
- Очевидно чисто прагматичният подход в ситуацията надделя. Надявам се съвсем скоро да имаме нов конкретен резултат от нейната работа - например възстановяване на плащанията по някой друг от присъединителните фондове.
- Защо бавите толкова обявяването на водачите на листите за национален парламент?
- Защо да ги бавим? Някой друг да ги е обявил? Не мисля, че сме закъснели. Има достатъчно време. Ние сме вече в кампанията за евроизборите и мисля, че още тази седмица ще обявим водачите на листи. И до края на седмицата или в началото на юни ще обявим и самите листи. Разбира се, ако не преценим, че е по-добре да оставим окончателното им формиране за след евроизборите, което също не е много далеч. Сега всички са ангажирани в тази кампания и не е много целесъобразно да изразходваме вътрешнопартиен ресурс за редене на листи.
- Какъв ще бъде процентът на коалиционните ви партньори в листите?
- Коалиционните партньори не са норма. Тези партньори и представители на гражданското общество, които смятаме за полезни, ще бъдат в листите ни. Просто коалиционни партньори и граждански квоти на килограм няма да вкарваме.
- Как стои въпросът с мажоритарните кандидати? Избрахте ли вече някои от тях?
- Не може да говорим още за имена. Докато няма решение, всичко е възможно. Процедурата за издигането им е определена - тя ще става от областните съвети и ще бъдат потвърдени от Националния съвет. Няма да останем нито без мажоритарни кандидати, нито без водачи на листи.
- Вие решихте ли как ще се кандидатирате?
- Не, не съм решил. Това няма да бъде мое лично решение, ще преценим в София кое е по-полезното. Аз съм казал, че имаме 3 подхода. Единият е мажоритарните кандидати да бъдат и водачи на листите. Вторият е да опитаме те да бъдат хора, които биха добавили нещо към избирателите, гласуващи за пропорционалната листа на Коалиция за България, т.е представители на гражданското общество. А третият - чрез мажоритарните кандидати да наложим нови лица, които да намерят политическото си развитие. Най-вероятно резултатът ще бъде смесица от тези подходи.
- Не се ли опасявате, че мажоритарното начало може да ви изиграе лоша шега? Дори ваши съпартийци се страхуват от това.
- Може да изиграят всякаква шега в зависимост от ситуацията. БСП обаче е една от големите партии. И ако ще има сблъсък между някого, той ще е между кандидатите на БСП и на някоя друга голяма партия. В крайна сметка БСП предложи мажоритарните кандидати, защото обществото настояваше. А не се наложи изцяло мажоритарна система, защото нямаше подкрепа в пленарна зала. Ако се беше наложила, тогава след изборите наистина щяхме да имаме 2 или 3 партии в НС. Кой от тези останалите герои щеше да влезе и къде?
- Как ви звучат твърденията на Ахмед Доган, че БСП ще е първа сила и че след изборите може да имаме експертен кабинет?
- Пак ме карате да коментирам изказвания на други политици, което не бих искал да правя. Що се отнася до желанията на някой да бъде нещо, нормално е. Всеки има своите желания. В политиката обаче са важни реализираните възможности. Мисля, че трябва да се съсредоточим към постигане на максимално добри резултати. Едно обаче трябва да е ясно - без БСП не е възможно стабилно и компетентно управление на държавата. Ако нещо успяхме да покажем, то е, че успешно управлявахме държавата и гарантирахме стабилен икономически растеж. Първата година от кризата показа, че добре се справяме и в ситуация на криза.
- Защо смятате, че БСП е незаобиколим фактор - ако ГЕРБ са първа политическа сила и все пак успеят да направят правителство с десните?
- Могат да направят каквото си искат. Но нямат нито потенциала, нито ще имат необходимата политическа подкрепа, за да управляват компетентно държавата. Ние сме виждали много пъти как емоциите у нас са преобладавали над разума - когато се е появявал поредният спасител, но който после се е оказвал голямото разочарование. Вижте какво се случи с НДСВ, с Бойко Борисов в София. Доказателствата са много близки, за да бъдат забравени.
- Какви партньори ще търсите, ако се отиде на варианта БСП да съставя правителство?
- Най-страшното за България ще бъде да няма правителство. Основното изпитание ще бъде за цялата политическа класа - ако не успеем да съставим правителство, очевидно ще е, че като политическа класа не сме дорасли до равнището на условията, в които живеем. За мен ключовият въпрос е правителство, и то правителство максимално бързо, при това с голяма обществена подкрепа, защото ще бъдат необходими сериозни мерки, които ще трябва да разчитат на тази подкрепа, за да може България да излезе успешно от кризата.
- ГЕРБ и БСП заедно ще имат много голяма обществена подкрепа...
- ГЕРБ, БСП, заедно, отделно... непрекъснато ни тикате в тази дилема. Тук няма проблем. Няма проблем за БСП. Едно трябва да е ясно - без БСП не може да има такова правителство. А БСП с кого ще го направи, това вече е втори въпрос, който от чисто принципно значение е просто безсмислен.
- Говорителят на партията Корнелия Нинова призна, че БСП не е успяла да се справи с корупцията и еврофондовете. Анализирахте ли причините за това?
- Естествено, ние сме партия, която, за разлика от другите, не се тупа само в гърдите и сочи успехите си. Имаме и неуспехи. И аз съм казвал, че имаме проблеми. Но трябва да признаем, че търсим решенията им - ето, направихме специален вицепремиер по еврофондовете. Една от причините е много проста - елементарният манталитет на българина, който реши, че след като сме влезли в ЕС, сме си свършили цялата работа по присъединяването, и оттук следва да се действа по познатия българския тертип - "не ми давай акъл, дай ми пари". Само че хората не дават така пари, те очакват да продължим със структурната реформа в държавната администрация. Стана така, че много от чиновниците, които вкараха държавата в ЕС, вече се оказаха от другата страна на барикадата - в частния сектор. Това предизвика и голяма част от проблемите ни с ЕС, защото новите не знаеха нито къде и при кого да отидат, нито какво да му кажат. И това създаде тежък проблем в комуникациите.
- А управленски грешки намирате ли?
- Има, да, има и ред неадекватни управленски решения. Случаят с Веселин Георгиев - трябваше ли 3 месеца да чакаме и да реагираме, след като от Брюксел ни го върнаха като директна забележка? Съдебната система не може с магическа пръчка да се промени за 1-2 г. Виждате с каква мъка стават промените там. Очевидно има проблеми, но очевидно са взети и мерки. Това е правилната посока. Това е и доказателство за силата на една партия - че вижда постигнатото, но и проблемите си, не се страхува да ги каже, но търси решения за тях.
- Стана дума за назначенията - смятате ли, че 20-те човека, които назначихте в ключови постове, са достатъчно компетентни? За някои има двойни коментари.
- За всеки може да има двоен коментар. Но погледнете назначенията. Най-малкото, в което трябва да бъдете уверени, е, че те не са партийни назначения. БСП слага на местата, за които носи отговорност, хора, които трудно могат да бъдат наречени партийни функционери.
- Те може и да не са членове на партията, но да са лоялни към БСП...
- Какво значи лоялни? Чобанов по какъв начин е бил лоялен? Той е от групата на Мартин Димитров и от института за пазарна икономика. Сотир Ушев какъв е - активист? Може и да е работил в екипа на г-жа Емилия Масларова, но той е там отпреди това. Петко Николов какъв е? Издигаме хора, които имат професионална тежест. Не винаги можем да гарантираме, че те ще бъдат приети с ръкопляскания от всички, но залагаме на този подход, а не на чисто партийния.
- Не смятате ли, че бюджетът трябва да се актуализира по-рано от август, септември и разходите да се свият? Да не би да се окаже на края на годината, че в хазната няма пари?
- Много приказки се приказват, добре е обаче да се гледат реалните данни. Ако има нещо, което характеризира икономическия екип на правителството, то е, че ние гледаме на проблемите изключително реалистично. Когато правихме бюджета за тази година, заложихме големи буфери и сега се движим в техните рамки. Няма нищо, което да показва, че излизаме от тези рамки. Дефицитът в републиканския бюджет през март беше 380 млн.лв., в края на април вече е 240 млн.лв. Излишъкът в консолидираната фискална програма се увеличава, вече е почти 700 млн. лв. Което показва, че балансът между приходите и разходите вече се възстановява в положителна посока. Е, защо трябва да се паникьосваме?
- Защо спря приватизацията и какво стана с тази на "Булгартабак"? Ще има ли сделка до юли?
- Не е спряла приватизацията. Но тя не може да бъде самоцел. Извинявайте, но Костов разпродаде 60% от държавната собственост за 4 г. и инвестициите у нас са 4 млрд. лв. Ние за 4 г. имаме 24 млрд. привлечени инвестиции, от които 1.5 млрд.лв. са от приватизация. Какво да приватизираме сега? Чета, че ГЕРБ щели да приватизират АЕЦ "Козлодуй"? Все пак всяко нещо трябва да има граници. Какъв е смисълът от досегашната приватизация в енергетиката и при РЕП-та - какъв е резултатът - положителен ли? А за "Булгартабак" процесът върви, оценката, доколкото, знам вече е приключила, скоро ще бъде обявен и методът на приватизация. Надявам се до изборите да има сделка.
калашников, калашников ааааа
хейхейхейхей ша си купя автомат еа