Новината, че Румъния е договорила "спасителен" финансов пакет за близо 20 млрд. евро под егидата на Международния валутен фонд обнадежди търговците на страх, които чакат и България да се нареди на опашка за спасяване пред гишето на Фонда. Особено след като за пръв път от 12 години насам мартенската статистика показа 3.5% спад на 12-месечния брутен вътрешен продукт. Агенцията Фич Рейтингс повтори, че "все още вярва" в "основателната вероятност" България, Хърватска и Литва да сключат финансови програми с МВФ, които "да помогнат за покриването на потенциалните финансови дефицити и да им дадат глътка въздух, за да настъпят необходимите корекции." За наше щастие
пропуснаха момента
да ни нахлузят поредния "спасителен" пакет. През януари или февруари един масиран медиен и политически десант можеше да вкара и България в очертания ни тунел. Сега "основателната вероятност" се топи от ден на друг. Започна изборната кампания. Правителство на сбогуване не е добър партньор за договаряне на спасителни "пакети". Кабинетът на новата власт (дори ако избирателят запази досегашната) ще е готов най-рано септември. Дотогава предизборните пощипвания ще са изветрели и по-лесно ще се признае, че
нямаме нужда от вносни спасители
и няма икономическа логика да вземем десетки милиарди заем. През 1997 г. бяхме заставени да си наложим, оттогава до днес - учудващо последователни да спазваме стриктна финансова дисциплина. Затова сега държавата просто няма нужда от кредитиране. Да, кризата сви постъпленията на бюджета, но криза на ликвидност (като в Румъния, Унгария и пр. страни с плаващ валутен курс) държавата не изпитва. От съвсем друг вид са "потенциалните финансови дефицити", които стягат хазната. Приходи липсват, а не валутен ресурс. Щом падат приходите му, кабинетът дори собствения си наличен фискален резерв не може да похарчи, за да не наруши условието на Пакта за стабилност за максимум 3% от БВП годишен дефицит. Нека припомним, че бюджетът отгоре на всичко е планиран с излишък. Макар по-малък от очакваното, излишък се трупа и в кризата. За какво са му други десетки милиарди назаем, щом на кабинета (слава Богу!) е забранено дори своите пари да харчи? А
спасяването струва пари,
много пари, които пак от нашия джоб излизат. Що значи всъщност "спасителен пакет" за България? Значи МВФ и ЕС да ни дадат примерно 10 млрд. евро заем (далеч над квотата на България, но МВФ е вече "гъвкав" и има пари). За тези пари ще платим лихва. Примерно 5%. Замисълът е заемът да "подсили резервите", т.е. да не ги харчим, а да ги оставим в "трипъл-Ей" банки и да дуем гордо бузи колко сме вече стабилни и как Фич ни "вдигнал рейтинга" от ВВВ- на ВВВ+. Успех велик! Три пари не давам за рейтинг. Впрочем, вложените при "мощните" ААА-банки пари ще носят няма и 1% лихва. Значи върху 10 млрд. евро ще плащаме
4% чист разход за "спасяване",
400 млн. евро годишно. Това е цената за кефа кабинетът да има много пари по сметки и да му викат "браво" батковците спасители. Кефа ще плащаме ние. На всеки 3 месеца по 100 млн. евро напук на кризата ще превеждаме на запад за "резервите", които ни е строго забранено да пипаме! Колкото досега ни е ударила кризата, толкова ни отшамарват и отщипват "спасителите". За да плащаме дълга, ще трябва да докажем, че бюджетът може да събере нужните приходи, ако трябва - ще вдигнем данъците, за да съсипем и малкото конкурентно предимство на пропорционалния ни десятък. А
борбата с кризата си е наша работа
със "спасителен заем" или без. Ако вземем 10 млрд. евро, ще трябва да върнем 10 млрд. евро. Аз ще съм по-щастлив, ако правителството няма под ръка чужди пари, да не би да ги похарчи и да ме погне да ги връщам (и) аз. Трябва орязване на харчовете на властта. Не ми трябва МВФ, за да знам, че трябва. Ами да почват политиците да кастрят. Ясна е и матрицата с горчивите мерки. С нея задължително ще се захванат утрешните министри - с Фонда или без. Ако не я знаят - да препишат от румънската, от унгарската, от всяка друга фондовска матрица. Да наемат някой бивш чиновник от Фонда да им я напише - все по-малко от 400 млн. евро годишно ще вземе за услугата. Подозирам, че
интимният замисъл на "спасяването"
е да пробутат на държавата България да поеме гаранции за дългове на "структуроопределящи" фирми към чуждестранни кредитори. Т.е. целта е да се спасят - разбира се, за наша с вас сметка - чуждоземните лакомници, които се набутаха в България с очакване да удвоят и утроят вложеното. А точно от това трябва да бягаме на галоп: който е тръгнал пари да печели - да благоволи да си носи риска. Държавни покупки на "отровни активи", гаранции за частни дългове - това е чиста кражба и фактът, че я адмирират които и да били международни авторитети, не я прави приемлива и по-малко корупция. От друга страна, нека сме наясно
кога ще ни трябват спасителни пари:
според мен има точно два случая, в които без съмнение и без бавене трябва да търсим заем от МВФ, от ЕС и откъдето можем. Първият - ако наред с кризата удари природно бедствие и настане глад. И вторият - ако закъсат банките. При банкова криза трябват купчина пари, защото след като прогони несъстоятелните собственици на фалиращи банки, държавата трябва да ги капитализира. Но тази хипотеза става все по-малко вероятна.
|
|