|
| Христофор Караджов |
"Виж, това е снимката й отпреди да стане лесбийка", казва момичето на седалката отпред, давайки "Нокия"-та си на младежа до себе си. По жеста й разбирам, че говори за съученичка, чийто черен перчем се развява през два реда напред.
"Ъхъ, и кога беше това"?
"Ами преди година и нещо".
"Ъхъ, мда".
Младежът не изглежда по-заинтересован от темата, отколкото ако събеседничката му кажеше каква рокля си е купила миналата седмица. За него това е в реда на нещата - негова съученичка станала лесбийка. Голяма работа.
Десетокласниците говореха за момиче, което бях забелязал преди това, защото ми заприлича ужасно по външен вид на певицата Милена Славова. Ако не помните изпълнителката на "Не'ам нерви" и "Месо", ето снимка от ученическата й карта от 1979 г.: http://milena.hit.bg/Pictures/2008/1.jpg.
Отбелязах наум, че в моя десети клас преди 20 и кусур години една открита лесбийка би предизвикала далеч по-голямо вълнение, придружено с оживено шушукане зад гърба й. Знам, че почти всички мои студенти днес мислят като тези ученици - голяма работа кой какъв е и как го прави.
Заговорих се с мъжа до мен, който се идентифицира като татко на бебето. Съседът му вдясно обаче се оказа, хм, "майката" в това семейство. На всичкото отгоре се представи като французин, от Ница. Бях в добро настроение, затова си съчиних виц наум, понеже на английски думата spouse върви за съпруг и съпруга: "Съпругата ми е французойка... Пол, ела тук да те запозная с едни хора!". Май не е толкова смешно на български, защото е непреводимо, а?
Светът се променя бързо и ние се адаптираме.
Преди 10-ина години ни дойдоха за съседи две "майки" с едно дете. По-късно имахме още едно такова семейство наблизо. И още едно. Отначало тази конфигурация ми беше любопитна. После престана да ми прави впечатление - децата си бяха съвсем нормални и си играеха с нашите. Голяма работа.
Миналата година писах за първия гей парад в София и мога да повторя, не без известна гордост, че се радвам, че у нас никога не се случиха грозните събития от Москва и Белград покрай аналогични мероприятия. Най-вече, писах, че всяко чудо е за три дни. И нека да е така.
Ето, обаче, прибрах се в Лос Анджелис и Върховният съд на Калифорния изсипа решение, с което деликатно отказа да обезсили референдума от миналата есен, обявяващ бъдещите браковете между еднополови партньори за невалидни (18-те хил. сключени от юни до ноември 2008 г. запазват силата си). Съдът миналата година отначало разреши тези бракове, но референдумът, финансиран предимно от религиозни интереси, обърна нещата. Сега тук започва политическа и правна битка, която вече е приключила във Върмонт, Мейн, Кънектикът и Масачузетс, като дори Айова е по-напредничава в това отношение от уж прогресивната Калифорния. Холандия, Белгия, Испания, Канада, ЮАР, Норвегия, Швеция признават еднополовите бракове. Непал - почти. В половината от останалите страни на Европа (ние не сме сред тях) се измъкват по тъчлинията, като дават еднакви права, без да го наричат брак (тук е така в десетина щата, включително и Калифорния).
Двама американски юристи излязоха със съвсем радикална идея за решаване на този въпрос, която ми се стори интригуваща, макар че се съмнявам да бъде претворена скоро в практика. Дъглас Кмец (Douglas Kmiec) и Шели Рос Саксър (Shelley Ross Saxer) от Pepperdine University (където декан на правния факултет е Кен Стар, същият, който преследваше Бил Клинтън покрай аферата "Люински") писаха във в. "Сан Франциско Кроникъл", че бракът в днешната му форма
е де факто религиозен обред,
дори когато се извършва по стриктно граждански ритуал. Нека тогава си остане религиозно мероприятие, подобно на обрязването или първото причастие (и за атеистите може да се измисли ритуал), а държавната администрация да поеме отговорност единствено за юридическата връзка между двама души, която е свързана най-вече с имуществената им общност и с правата върху децата. Т.е. бракът да не се нарича брак за никого. Примерно в Канада има "съюз между двама души", който важи за всички двойки, желаещи да формализират съжителството си, и им дава еднакви права и задължения.
Преди години с подобна идея излезе известният юрист Алан Дершовиц (http://www.alandershowitz.com/). Влиятелната Американска антропологическа асоциация публикува през 2004 г. становище, че няма причини бракът да бъде само хетеросексуална институция и че обществото ще спечели от гледна точка на социалната стабилност, ако еднополовите връзки бъдат признати юридически (http://www.aaanet.org/ ).
Пожелавам много щастие и късмет на всеки, който възнамерява да се ожени/омъжи, независимо от пола - защото късмет си трябва. Проблемите, които тормозят всички двойки,
не дискриминират според сексуалната им ориентация
Разрових се и намерих едно проучване от 2006 г. за Норвегия и Швеция (http://www-same-sex.ined.fr/WWW/04Doc124Gunnar.pdf), според което еднополовите съюзи се разпадат малко по-често от хетеросексуалните (макар че изминалото време е малко за по-дълбок анализ). Бездетните бракове според статистиката са по-застрашени от преждевременен край, което е логично. Проучването още отбелязва, че вероятно разводът между еднополови партньори е по-лесен, защото общественият натиск за запазване на такъв "нетрадиционен" брак е по-слаб. Интересно.
Затова мисля, че създаването на общовалидна юридическа връзка между двама души е трезва идея. Нека всичко останало си остане в частната сфера, където хората ще могат да преплитат любов, секс и религия както искат.
Много по-невинни промени отпърво изглеждат странно. Помня колко дръзко звучеше призивът на Румен Воденичаров на митинга пред "Св. Александър Невски" на 18 ноември 1989 г., когато той каза: "Подайте си оставката, господин Младенов"! Хората около мен зашъткаха, "Е, не ГИ дразнете сега с това "господин"! Да се иска оставката на партийния лидер им изглеждаше по-безобидно, отколкото да се смени обръщение, закостеняло от 45-годишна употреба.
След 20 години ще се чудим на истерията по въпроса за еднополовите бракове, която сега се развихря повсеместно, както днес се присмиваме на обръщението "другарю".
Ама нещо не'ам нерви да ИМ слушам разправиите дотогава - нито в Калифорния, нито в България.
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
. Никой не се намесва в правата на хомосексулистите и то най-малко в САЩ, .... където се разиграва тази трагедия. На мен и на много хора като мен , пък ми е омръзнало някой да ме занимава с частните си проблеми и да ми ги навира в носа всеки ден и всеки миг. 
) да организираме конкурс за название...Със съответните награди за първо, второ и трето място...И като начало давам 20 евро...(скромно но от сърце 
По-важно е да се знае кой съзнателно се опитва да деградира и руши обществата - чрез позволяване и подстрекаване на педалите, секти, противопоставяне, омаловажаване на една светиня като семейството, толкова важна за развитието на децата...
изпреварили сте ме докато четях Христофор. 
