Д-р Иван Кокалов е вицепрезидент на КНСБ с ресор социална политика. Роден е на 11 декември 1953 г., по професия е лекар рентгенолог. От края на миналата година е и член на Управителния съвет на здравната каса.

---------------------

- Д-р Кокалов, станаха ли високи доходите на лекарите и защо в последните години въпросът за заплатите им не се повдига?

- Доходите на лекарите като цяло не са високи. На някои категории и специалности може да са, но зависи с кои доходи ги сравняваме. Ако сравняваме в България, те са над средните. Но в сравнение с доходите на колегите им от ЕС, със сигурност са едни от най-ниските. Не бих казал, че не се говори за това. Периодически в договарянето, което ние като синдикат правим с министерство на здравеопазването по отношение на минималните стандарти, става въпрос и изобщо за нивото на заплатите. Ако имате предвид, че няма протести от страна на лекарите за заплати - да, от доста време - поне година и нещо, няма. Но това не значи, че доходите им са високи.

- А какви са?

- Искам да сравня доходите на лекарите, които работят в търговските дружества, финансирани от здравната каса, и тези, които работят в спешната помощ, психиатриите, хемотрансфузията - т.е. в дейности, финансирани директно от държавния бюджет. Във втората система все още доходите са ниски - там средната заплата е 600-700 лв. А при някои лекари и специалности в болниците - търговски дружества, средната заплата може да стигне и 1000 лв. Има и колеги, които взимат и 2000 лв., и 5000 лв. Има и общопрактикуващи лекари, които обслужват доста големи региони и взимат по 5-6000 лв.

- Излязоха данни и за 35 000 лв...

- Това са хора на управленски позиции и са единици, които не потвърждават правилото. Настояването за актуализация на цени на пътеки и промяна на начина на финансиране не идва от задоволството на лекарите. Техните доходи са пряко свързани с бюджета на касата и затова те искат по-високи стойности на пътеките. Разлика в доходите има и заради вътрешните правила за разпределение на работните заплати във всяко едно лечебно заведение - колко ще получат лекарите, колко сестрите, колко тези, които носят по-големи приходи, колко тези с по-малко. Това е т.нар. пазарен елемент. На места колегите са подходили доста неморално, има добавки от 1000 лв. за лекари и 20-100 лв. за сестра.

- Трябва ли да има законово наложена уравниловка, която да направи така, че да няма толкова големи разлики в доходите на различните лекари?

- Нашите възможности като синдикат са да договорим равни стартови заплати за равните категории служители. Но за равен труд трябва да се получават равни доходи и затова навремето се опитахме да направим общи правила за разпределение на парите от пътеки, за да има и известна степен на морал и да не се овълчват колегите и да става напрежение. Но болниците са търговски дружества и са самостоятелни, а собственикът им - МЗ, отказва да наложи такъв документ и еднакви правила за разпределение. Това не значи уравниловка - който е работил повече, ще получи повече, но в самото разпределение трябва да има повече правила, които не създават напрежение.

- В България се отделят много малко пари за здравеопазване, особено на фона на ЕС. Какво ще направите вие като синдикат и доколко като член на УС на здравната каса смятате, че е възможно увеличение догодина?

- Не съм в касата, за да защитавам правата на лекарите, а тези на осигурените. От години наред заключенията са, че нашето здравеопазване е изключително недофинансирано. Това е свързано и с качеството на здравните услуги и с корупцията, която се шири, включително и в начина, по който се осигуряват безплатните лекарства. В България в същото време се харчат много пари за здравеопазване под масата, но е трудно те да бъдат изчислени. По различни изчисления те са 1.5 - 2 млрд. лв. Има и регламентирано доплащане - пари, които влизат в системата, но никой не ги брои. Но като пари от бюджета ние сме на едни от последните места в ЕС. В същото време България трябва да завиши публичния контрол върху разходите. Това касае включително и управлението на здравната каса и нейния УС. Там балансите отдавна са нарушени. И сега към 60% от приходите на касата идват от осигуровки на работници и работодатели. Това значи, че те трябва да бъдат достатъчно добре представени в управлението на касата. А в същото време в УС от 9 души има 2 представители на синдикатите и един на работодателите, а останалите са представители на държавата. При това положение не може да се балансират интересите на осигурените.

- Това ли е начинът да има повече пари за системата?

- Това е начинът да се вземат правилни решения за контрола по изразходването им. Трябва да има и публичен контрол - от представители на пациентските организации, за да сме сигурни, че средствата се харчат прозрачно. Начинът за увеличаване на парите е политически. В изборен период сме - много от кандидатите говорят, че здравеопазването и образованието са приоритет, но на практика това не се случва. Нещата, разбира се, са обвързани - когато има добре развита икономика, трябва да има повече пари и за тези сектори. Но даже когато икономиката ни вървеше добре, процентите, които се отделяха за здравеопазване пак варираха около 4-4.1% от БВП, което е крайно недостатъчно. Тази цифра се извиняваше с липса на реформи, което абсолютно не е вярно. Ако сравним здравеопазването с другите сектори, ще видим, че то е един от най-реформираните и продължава да се реформира. А това, че с голяма част от реформите по-скоро се защитават корпоративни интереси, опира до качеството на решенията, които се вземат в парламента. Т.е. там трябва да влизат хора, които ще реформират така системата, че в центъра й наистина да е пациентът.

- Какви корпоративни интереси имате предвид?

- В областта на приватизацията, на снабдяването с лекарства - неща, които са обществена тайна. Много от несгодите, които търпят пациентите по отношение на лекарствата, са интереси на фирми и на тези, които провеждат конкурсите. Помните колко по-скъпи бяха преди няколко години лекарствата в България.

- С новия позитивен лекарствен списък парите на касата могат да свършат още през октомври.

- Дори по-рано. От една страна приветствам решението да отпаднат листите на чакащи - как може един човек с множествена склероза да чака някой друг да се откаже или да умре? Но от друга - това са скъпи лекарства и трябва да се намери баланс. Да не превръщаме касата в една огромна аптека, която плаща само лекарства, а в същото време достатъчно добре да се защити интересът на гражданите. Някой трябваше да направи сметка, като взема такива решения. Като нямаш пари, не купуваш безразборно и най-скъпото. Някой трябва да каже как касата ще плаща. В най-черните си представи имам чувството, че някой нарочно взема тези решения, за да фалира касата, да се каже, че тя не работи добре и трябва нещо друго да се направи.

- Кой би искал подобно нещо?

- Хората, които вземат решения, които подлагат бюджета на изпитания и касата на фалит. Въпреки че касата би трябвало да се подкрепя от държавата.

- Тройната коалиция управлява и би трябвало тя да взема решенията, които сега поставят касата пред риск, и същата тройна коалиция управлява и касата.

- Ако тройната коалиция беше толкова единна, щеше да има някакви реформи в здравеопазването. И трите страни имаха различна визия за системата и по тази причина нищо не се направи. И, естествено, за да довършим мандата, е най-добре да не правим нищо, за да няма сърдити. Здравеопазването пострада най-много от липсата на единно решение по какъв начин да се развива - и финансиране, и контрол, и преструктуриране.

- Какво трябва да се направи оттук нататък?

- В условията на криза трябва много да се внимава с подобни сфери. У повечето хора - и лекари, и пациенти, има разбиране, че трябва да се направи реформа в начина, по който се финансира здравеопазването. Едната стъпка е държавата да стане нормален осигурител - да плаща повече за тези, които консумират много от здравните услуги - деца, пенсионери. Защото сега тя плаща много по-малко за тях. От друга страна трябва да се съхрани солидарността на тези система - така се гарантира здравеопазване за всички. Но трябва ли да продължат да съществуват пътеките? По какъв начин да се финансират отговорностите на държавата като спешна помощ? Трябва ли по този начин да се договарят услугите? Сега всички залитнахме по посока на доброволното здравно осигуряване. Никъде в Европа то не е гарантът за здравеопазването. То трябва да съществува, може да надгражда. Но преди това политиците трябва да кажат със средствата, с които разполага системата, какъв основен пакет наистина се гарантира и той гарантира ли оцеляването на пациентите. И съответно - има неща, които не могат да се гарантират, и те са ангажимент на гражданите.

- Касата трябва ли да запази монопола си и трябва ли да се свие пакетът й?

- В момента пакетът е измама - уж поема всичко, а като влезете в болница, се оказва, че не е така. Правят ви херния - плащате платното, правят ви тазобедрена става, но купувате ставата. За тези неща може да се въведе доплащане и то да се поема например от доброволен фонд. А не както сега - да се казва, че нещо се гарантира, а се оказва, че не е така. Трябва да се върне доверието на хората - те да знаят, че като плащат вноски, наистина получават безплатна услуга, а не както сега - хем плащаш вноски, хем се оказва, че и трябва да доплащаш кеш.

- Смятате ли, че ако се налеят още пари в системата, това ще повиши качеството и ще намали корупцията?

- Безконтролното наливане на пари няма да повиши нищо, освен заплатите и издръжката на болниците. Да, имаме нужда от повече средства, но имаме нужда и от контрол по изразходването им. Това става и с промяната на начина на финансиране. В момента касата и болниците се лъжат един друг. Всички знаем, че към касата се отчита не това, за което човекът е лекуван, а това, за което се превеждат повече пари. Те го правят, за да влизат повече пари и да си гарантират доходите. И под смяна на системата имам предвид да спрем да се лъжем, че даваме много пари и че едва ли не 50% от народа е болен от сливици, които трябва да се извадят. Иначе - не всички страни, които отделят много средства, имат качествено здравеопазване.

- Защо избърза конкурсът за избор на директор на НЗОК?

- Така се сугестира един отговор: бърза се, за да се гарантира, че д-р Румяна Тодорова ще бъде преизбрана. В момента в УС има колеги, които имат политически разбирания, различни от тези на тройната коалиция. Когато гласувахме обявата за конкурса, мотивът беше - когато изтече мандатът на д-р Тодорова в началото на септември, да има нов директор. Тъй като напоследък се избраха много хора на държавни постове, по същия начин се внушава, че се бърза и в НЗОК. Аз лично нямам партийна насоченост, гласувах за тези правила и не смятам, че го правя за точно определен човек.