|
| Анимирана карта на Европа от Фредерик Роуз, 1899 г. Освен злободневните сюжети, картата показва и собствено европейските стереотипи. Като петна по дрехата на остатъците от Османската империя са знаците на арменския и българския геноцид. |
Представата на Запада за България, за Източна Европа изобщо, както в съвремието ни, така и в исторически план, е само един от показателите, че двете половини на Европа нямат много общо една с друга. На запад едно българско име не могат да запомнят и сто средновековни църкви не могат да изброят, та какво остава за нещо повече.
Дългите векове на почти пълна изолация са превърнали Европа в два континента, които говорят на различни езици, имат различни стремежи и идеали и няма как да се съберат в близките няколко века (ако изобщо си струва да се говори за някакво събиране). Не известната реч на Чърчил спуска желязна завеса през средата на континента Европа - "от Шчечин . . . до Триест". Това става много по-рано.
* * *
Разделянето на Римската империя при император Теодосий I през 395 г. може да се приеме за акт, от който води началото си съвременното разделение на континента. Наистина, границата между двете части на империята е на Балканите, т. е. доста по на изток, отколкото през втората половина на ХХ в. Две са съществените причини, които в следващите три века ще установят тази граница на обичайното й днес място. През 476 г. западната половина на империята престава да съществува, което е съществено условие за мощното териториално разширение на Източната римска империя при император Юстиниан I няколко десетилетия по-късно в земите дълбоко на запад от бившата граница между двете части на империята.
Значителните размествания на племена и народи, известни като Велико преселение на народите, обновява почти изцяло етническия състав на Източна Европа. Границата между двете половини на континента се измества на запад благодарение и на взривообразното разселение на мощни славянски маси приблизително в края на V - началото на VIII в. С незначителни промени желязната завеса остава на линията о. Рюген - о. Сицилия и до наши дни.
Всъщност изглежда, че дори обединяването на европейския континент, а и на цялото Средиземноморие, в границите на Римската империя в продължение на пет века не се оказва достатъчно, за да спои задълго Европа, понеже разделението е много по-старо.
"Изоставането" на западните покрайнини на Европа през новокаменната епоха е повече от две хиляди години. Паметниците на т. нар. "култура на линеарната керамика" в Централна и Южна Европа се датират от средата на VI до средата на V хил. пр. н. е. Абсолютно сигурни са корените на тези паметници и на населението, което ги създава, в традициите на балканската новокаменна епоха, датираща от средата на VII хил. пр. н. е. Казано накратко и доста обобщено - балканското население от новокаменната епоха очевидно се разселва (не преселва) на запад, на север и на северозапад, носейки със себе си благата на революционни технологии и обществени промени - контролирано добиване на огън, керамични съдове, земеделие и скотовъдство, строителни умения. Най-западните покрайнини на Европа усвояват революционните технологии чак през IV хил. пр. н. е.
Известно изравняване в цивилизационно отношение между двете части на Европа настъпва в края на I хил. пр. н. е., което е благоприятно условие за обединяването на континента в границите на Римската империя.
След първите трудни средни векове на Източна Европа се налага да възпира непрекъснато извиращите от Азия войнствени племена и народи. Благодарение на почти съвършената си финансова политика Византия успява да удържа векове наред, с по-голям или по-малък успех, арабите, персите и селджуците. Източноевропейските средновековни държави отделят грамадни ресурси за усмиряване на непрекъснатите набези. Ресурси, които биха могли да служат за развитие на технологиите и търговията, например. Някъде през ХVI в. И. Валерщайн разполага установяването на западна икономическа хегемония над европейската "периферия". В тази периферия са например Полша и Унгария, но не се включва цялата Източна Европа - от нея отсъстват Русия и европейските владения на Османската империя.
В годините на западноевропейския Ренесанс разделението на Европа е повече на Северна и Южна, точно както по време на Римската империя, но без да се губи класическото делене. Дори през ХVIII в. Европейският изток и Европейският запад са си почти напълно непознати.
Западните пътешественици през Източна Европа ни даряват в разказите си с повече или по-малко прикрито презрение. Граф дьо Сежур, пътувайки в зимните месеци на 1785 г. през земите, които по-късно ще бъдат означени като "желязна завеса", за да поеме посланическото си назначение в двора на Екатерина Велика, усетил, че прекосява извънредно значима граница, че е "напуснал Европа изцяло". Цяла редица европейски пътешественици с мъка ни уверяват, че след Будапеща трябва да се забрави за бирата - питейния символ на Запада. Американецът Джон Ледярд след експедицията си в Сибир упоменава през 1788 г., че навлиза в Европа едва на пруската граница, като преминава "великата бариера между азиатските и европейските маниери".
Впрочем чак до ХIХ в. дори в официалните западноевропейски карти Европа е до р. Дон, както и в повечето съчинения на византийските автори, или пък до Волга, рядко до Урал. Дори Моцарт, прескачайки често от Виена в Прага и обратно, е всеки път с ясното съзнание, че преминава важна граница.
* * *
Описанието на Волтер в неговия "Кандид" (1759 г.) е от първите, представящи България и българите като диви варвари. Независимо от целите си, независимо от отсъствието на достатъчно информация това описание е показателно за новото самочувствие на Запада. Осигурил си най-сетне достатъчно храна, стоплен най-сетне от новите камини, облекчил труда си с използването на силата на водата и вятъра, посъбрал "свободни" пари Западът вече може и да презира Изтока, Европейският изток, който го създава и опазва. Епохата на Просвещението, която отбелязва края на западната бедност, бетонира разделянето на континента.
Никаква желязна завеса не беше събаряна през 1989 г., нито по-късно. Преградата от о. Рюген до Сицилия или от Шчечин до Триест си стои непокътната, независимо дали ще си показваме паспортите по границите или не. Стои си, защото е вътре в нас от много дълго време. Нашата Европа е друга.
Днес
Влизането на България в Европейския съюз стана по волята на политическата ни класа. Както и влизането в НАТО. Всички ние, наречени "народ", с това нямаме нищо общо. Същата тая класа голям страх бра, докато не стана тяхното. Опозиция, управляващи, всички вкупом се втурнаха да заработят от "присъединяването", като не пропуснаха и "предприсъединяването". Само в детските ясли не разбраха, че всички тия нечовешки напъни бяха, за да се приберат едни пари. Защото натрупаното по-рано свърши, а за да се произвежда (и печели) трябва поне известна доза саможертва. При тая заработка такава пушилка се вдигна от ентусиазма и от нетърпеливото пърхане и пръхтене на цялата единна политическа класа, че чак Брюксел се уплаши. Вярно, че наскоро им спряха някакви пари по някакви фондове, но няма страшно, пак ще им ги пуснат. Само трябва да обещаят, че ще ни държат, всички нас, наречени "народ", още по-изкъсо и че ще стоим още по-преклонено, за пълно удобство на ползвателите ни.
Влизането в НАТО бе само необходимо, но не достатъчно условие. За сметка на това то бе по-унизителното. Все пак от ЕС ни подхвърлят по някоя и друга пара, далечна мечта или добра дума. Вече е напълно сигурно, че освен страхлива и алчна, политическата ни класа може гордо да се похвали и с пълно отсъствие на достойнство. У нея липсва дори най-мъничкото такова, дори зародиш на същото не може да се наблюдава по никакъв начин. За значението на думата "чест" им е нужен тълковният речник. За да заработи 30-те си сребърника, безродната ни политическа класа бе готова на всичко, наистина на всичко. Тя бе готова да срути държавата, но да се добере до сладките пари, което и направи. А всички ние им го позволихме. Референдуми ли? Плебисцити ли? Пряко гласуване ли? Глупости.
|
| Римската империя малко преди смъртта на император Теодосий I (379- 395) и разделянето на империята на Източна и Западна. От края на VII в., след падането на Западната Римска империя през 476 г. и след Великото преселение на народите, окончателното разделяне на Европа с "Желязна завеса" се установява приблизително по линията о. Рюген - о. Сицилия с незначителни колебания през следващите векове. |
|
| Картината на Фернандо Ботеро "Отвличането на Европа" (1997 г.) отразява несъмнено съвременната представа на неевропейците за Европа. |
Някой да си спомни онзи виц за вълната, която пречи и после да препрочете материалчето отново..и отново, ...и да се освести!
"Атака": охранители на Доган нападнаха журналисти