Залутани в предизборни реклами и репортажи за трагедията по Спасовден, медиите забравиха скандала около решението на Софийския общински съвет да нарече улица 202 "Проф. д-р Богдан Филов". Бездруго те го бяха сбутали в кратките си съобщения и бегли коментари в стил "доброто да прославим, злото да забравим". Завчера се намеси обаче кметът Бойко Борисов. Той предложи отмяна на единодушното решение на мнозинството в СОС от ГЕРБ, СДС, НДСВ, ДСБ и "Атака". Генералът усети, че БСП, чиято група в съвета бе "против", няма как да не отиграе удобната топка, вдигната им от агент-провокаторите на здравия предизборен разум. И всички взеха да му пригласят, разбрали какви опасности дебнат реномето им на правоверни демократи. Но дали щяха да направят това, ако не бяха острите реакции от Израел и еврейските организации по света и у нас? Нима не са знаели досега кой е Богдан Филов?

Нито улицата от надлеза "Надежда" покрай ТЕЦ-а и централните гробища, нито "проф. д-р", пробутано някак гузно, не са случайни. Улицата минава край лобното място на Филов; "проф. д-р" отнася към големите му постижения в археологията, историята и изкуствознанието. Впрочем настояването върху последното иде от подписка на "група граждани, преподаватели и студенти", с която отдавна се иска подобно решение от общинския съвет. Тя дава и мотивите на съветника от СДС Борислав Бориславов, внесъл злополучното предложение, наред с това да се постави и барелеф на големия историк пред Археологическия музей. Те сякаш са достатъчни да се пренебрегнат постиженията му в историята като действителност.



Тъкмо тук неговото име върви с антиеврейското законодателство,



включването на България в Тристранния пакт, обявената война на Великобритания и САЩ, концентрационните лагери, депортирането на евреите от "новите земи", бомбардировките, жандармерията, разстрелите по бързи съдебни процедури и без съд дори на деца, наградите за партизански глави, запалените къщи на "противодържавните елементи". Именно в тази действителност, която не може да бъде преодоляна с никакви научни трудове, Филов среща смъртта в един бомбен ров на 2 февруари 1945 г. пред наказателния взвод, изпълнил присъдата на Народния съд. Само със значителни изкривявания на историческата съвест съдът може да се нарече "комунистически", както и само със слепота пред масовата психология може да се обвинява в незаконност разправата с виновниците за поредната национална катастрофа, да не стигаме чак до преврата на 9 юни 1923 г.

И ако това е сурово минало, решението на СОС е тъпо настояще с инерцията на закъснялата дързост, довела до масова замяна на уличните табели и срутването на комунистическите паметници. На тяхно място обаче не се появи нищо по-героично, а само по-казионно, роднинско и мило. Затова случаят донякъде прилича на преименуването на бул. "9-ти септември" в "Цар Борис III", на бул. "Георги Димитров" - в "Мария Луиза", на ул. "Йорданка Чанкова" в "Хубава Грозданка" и др. Не само поради късната си дата това е подло - така, както и нашата улица "Мико Папо" стана "Коньовица", едва когато умря Мони Папо, известен българо-израелски поет и брат на разстреляния през 1943 г. "терорист", един от прототипите за филма "Черните ангели" от 1970 г. Тая подлост обяснява защо никой не дръзна да предложи например преименуването на с. Томпсън. Все пак и най-храбрите радетели на правилната история предвиждат реакцията на всяко британско правителство, посегне ли се на паметта на майор Томпсън, нищо, че и той е комунист.

Но има и нещо друго: ул."Проф. д-р Богдан Филов" се вписва в поредица символни акции на късна героизация, чийто плод от едната страна са както барелефите на Борис III и реабилитацията на съдените от Народния съд, така и паметниците на Димитров, Червенков и Живков от другата.



За мнозина това минава за "обективен" прочит на историята



и помирение около "сложни и противоречиви политически фигури". Което съвсем не е основание да се забравя, че тук имаме крещяща несправедливост по отношение на ония, които са останали без постове и титли приживе, а и след смъртта си. Дали ако те бяха "министър-председател", "министър", "народен представител", "проф. д-р" и др., нямаше да имат повече шанс да се явят на уличните табели - примерно партизаните, членовете на бойните групи и ятаците преди 9-ти септември, горяните и противниците на властта след това? Или те са заблудени хора, загинали за поредната престъпна със задна дата идея, докато държавници, провеждащи престъпна политика, могат да имат паметници? Както е тръгнало, бъдещите поколения ще има да се радват само на заслужили за казионната държава лица, които - наред с достойните за осъждане действия - имат някакви особени постижения, даващи право за преоценки. По тая логика, според която има улица "Проф. д-р Богдан Филов", трябва да има и улица "Проф. д-р Александър Цанков", "Героят от Лайпциг", "Бащата на Людмила" и др. За т. нар. национално помирение ще спомогне съща така лявата страна на улицата да се казва например "Генерал Славчо Радомирски", а дясната - "Генерал Христо Луков". И тъй като крачката от трагичното до смешното в нашата история на наименуванията и преименуванията е малка, като нищо ще се появят и улици "Д-р Сергей Станишев" и "Генерал д-р Бойко Борисов", да са ни живи и здрави дълги години.

За да се избегнат тия нелепици, всяка община трябва да следва простото правило: ничие име на улици и ничий обществен паметник, докато не са минали поне 100 години от смъртта на тъй достойния в някое друго отношение държавник. А иначе подходящи имена дал Бог: що народ е работил и загинал за България преди 1909 г., що цветенца, местности, дати и цифри.