Д-р Менис Юсри е фамилен терапевт към британската Национална здравна служба. Завършил е психотерапия и психология, има докторска степен от Лондонския университет в областта на фамилната терапия. Основател е на британската фондация "Същност", която организира семинари в сферата на личностното развитие във Великобритания, Швеция, Германия, Унгария. Фондация "Същност" е основана в България през 2004 г. Дейността й е фокусирана върху тематични семинари, в които се прилага комбинация от различни подходи от областта на психотерапията и психологията.



- Д-р Юсри, от нас постоянно се изисква да бъдем щастливи - да сме влюбени, успешни, красиви, млади. Какво би следвало да означава щастието под целия този натиск?

- Живеем във времена, в които все повече и повече съдим за себе си по това, което вършим. Темпото е така ускорено, че искаме да сме колкото се може по-ефективни и по-продуктивни. Така обаче губим връзка със сърцата си. Животът в България все още не е така задъхан както в други западни общества, но така или иначе ние сме настроени, че трябва да притежаваме, да произвеждаме, да творим, за да можем да се чувстваме добре. И в интернет - през рекламите, и в медиите, и на улицата хората са все по-обсебени - искам, искам, искам. Мислим, че щастието ни зависи от това какво ще успеем да придобием и се опитваме да постигнем нещо, за да се чувстваме добре. Всъщност трябва да е точно обратното - да можем да се чувстваме добре, да знаем какво ни прави щастливи, преди да започваме нещо. Защото иначе никога няма да спрем и ще искаме още и още, ще се въртим като хамстер във въртящо се колело.

- Как може да се преобърне това?

- Всичките стари учения - индийските, източните учения, ни учат, че щастието се корени в две неща - да можеш да приемаш нещата такива, каквито са и да бъдеш в мир със себе си. Тоест да приемеш всичко за себе си и всичко извън себе си. Това не е никак просто и на някои хора им отнема цял живот, за да го постигнат, други изобщо не успяват. Как може да се постигне това - като се вглеждаме във всички неща, които са на пътя. Щастието вече съществува, но има неща, които му пречат. Дори в момента, докато говорим, ние носим в себе си отношение, вина, възмущение, някоя недовършена работа. Те отнемат енергия от нас. Ако човек се обърне към тях и потърси решения, начин да ги примири, ще е по-наясно със себе си и ще е щастлив.

- Споменахте източните учения. Можем ли да говорим за различна култура на щастието?

- Да. Не мисля, че хората в България оценяват колко хубаво е тук. Вие все още имате нещо от източните култури, но то бавно избледнява, вървите към западната култура. Разликата е много проста - западната култура е много индивидуалистична, а източните са групови култури. В индивидуалистичните култури всеки се бори за себе си на принципа "какво мога да получа от теб". По този начин се изолираме, натискът върху индивида става огромен, и системата - правителството или властта като цяло, ни превзема. Другите не са наша отговорност, дори децата не са наша отговорност, отказваме се и поставяме всичко в ръцете на системата. Никой не се грижи за околните, защото правителството ще го направи. В източните култури е различно. Когато вие имате проблеми, имате чичовци, лели, приятели, които са близо до вас. Така се чувствате по-сигурни и сте щастливи, защото не сте сами. Вие още пазите връзката, комфорта, сигурността в групата, но започвате да я губите. Не слагам хората в кутийки, но на мен например ми става тъжно за българските жени, които носят прекалено много отговорности и губят чувствителността да разчитат на някого. Мъжете също губят ролята да бъдат защитници, да се грижат за семейството.

- Но ние живеем под стрес твърде често.

- В това е проблемът. Цялата информация, от която се нуждае човек, се попива до 5-ата, 6-ата година на детето. До тази възраст детето не развива способността да я подлага под съмнение. Приетото в този период прониква много дълбоко в подсъзнателното и влияе върху всяко решение в живота. Колко често в живота ви се случва да желаете нещо и в същност да извършите точно обратното? Причината е в това, че имате проблем и той се повтаря, докато не научите нещо от него.

- Ако всичко това се случва несъзнателно, как можем да му се противопоставим?

- Точно това правим по време на семинарите. Хората говорят и осъзнават повече. Поставяме ги в различни житейски ситуации и когато те реагират по еднакъв начин, когато моделът се повтаря, спираме и се вглеждаме в него. По този начин започваме да осъзнаваме ограниченията в характерите на всеки от нас. Осъзнаването в комбинация с милостта ни дават избора. На първо място трябва да осъзнаваме това, което ни ограничава, на второ място - да бъдем добри към самите нас. Защото често, когато открием нещо, което не харесваме в нас, автоматично го отричаме и приспиваме. Никой не обича да не е прав. Често питам хората - какво предпочитате - да сте прави или да сте щастливи? И много често отговорът е "по-скоро да съм прав". Тук не трябва да забравяме, че тези 95% неосъзнато не са само лош опит, част от тях е и позитивен

- В България често се оплакваме, че нищо в тази страна не може да се оправи. Как ни влияе това като индивиди и нация?

- Причината да помним повече лошия, отколкото позитивния опит, е проста - защото го искаме. Искаме го, за да не поемаме отговорност. Този модел постоянно се подсилва от медиите. В момента във Великобритания покрай кризата това е ежедневие. Хората поемат кризата много тежко, защото англичаните не са свикнали на лоши времена. Ако дете слуша това, ще бъде изплашено, то залага в него кода, че светът не е сигурно място. В същото време в България нямам това усещане. Вие сте страдали много като страна и сте по-свикнали с проблемите. Ако във Великобритания учител се разкрещи на дете или леко го плесне през пръстите, ще последва двегодишно разследване. В България надали ще се случи това. Наскоро разказвах как видях адвоката си на улицата, докато снима мъничка дупка в настилката. Питах го какво прави и ми обясни, че друга негова клиентка се е подхлъзнала и ще съди общината. Всеки се съди с всеки. Казах му - прати я в България. Наистина улиците без дупки са за предпочитане, но всъщност не това прави човека щастлив. Вие може да страдате повече финансово и да се борите, но сте по-щастливи хора.