Бях сигурен, че сегашната финансова криза ще помете от пазара наред с балона на недвижимостите и фалшивия балон на кредитните рейтинги. И двата се спукаха, но при недвижимостите пролича, докато рейтингарите продължават да се държат, сякаш нищо не се е случило. По същия невъзмутим начин - както в годините на великия бум на финансовите инструменти - ни съобщават върховната рискова истина от последна инстанция. Но пък това е типично поведение на всички пророци в позата на съдници - те агресивно проповядват своята безпогрешност чак докато ги прогонят с шамари и подръчни средства. Естествено, за причинените глупости виновни са не пророците, а тези, които им вярват. Сигурно светът има нужда да вярва в заклинания, дори когато гадателите са доказали колко малко познават. Иначе как да си обясним, че само за седмица



рейтингарите придизвикаха бури



както на световните финансови пазари, така и в българската чаша вода? На мен ми звучи смешно, но финансовият свят беше сериозно притеснен, че тройката властелини на кредитните рейтинги ("Мудис", "Стандард енд Пурс" и "Фич") ще свалят рейтинга на САЩ или поне на Великобритания. Това щяло да предизвика крах на фондовите борси, още по-голям от спада, понесен от 8.10.2007 до 9.03.2009 г. Пълни глупости, разбира се. Държавите са, каквито са. Независимо дали рейтингарите ще им лепят етикет ААА, АААААА или блаблаблабла. Дали ще го свалят, вдигат, или ще се спотайват. Засега те рекоха, че ще се спотайват. "Светът" си отдъхна. Защо? Мигар, като не се промени рейтингът, нищо не се е променило? Преди 3 години рейтингът на САЩ беше ААА. Днес пак е ААА. Не се ли е променила американската икономика за това време към видимо по-зло? Лъжата може да се крие и в променените рейтинги, но очевидно



и неизменни оценки могат да лъжат,



както непроменени, но лъжовни останаха суперлативните рейтинги на "Енрон", "Лиман Брадърс", "УърлдКом", "Юнайтед Еърлайнс", "Консеко", "Фрут оф дъ Луум", "Глобал Кросинг", "КМарт" ... чак докато въпросните свръхоценени компании се добутаха до фалит. Едва когато и последният идиот сред акционерите разбра, че избирайки акция с лъскав рейтингов печат, съвсем не си е купил сигурност, а умряла котка в чувал, подпечатан с една лъжа. Несъстоятелни са и опитите за извъртане, че те, горките рейтингари, просто толкова си могат и никого не са принуждавали да им вярва, а съвсем добросъвестно си споделяли какво те си мислят. Ето само един пример: месеци наред преди фалита на "Кънтриуайд" главният директор г-н Анжело Мозило панически разпродава собствените си акции в компанията. Не се крие, попълва и подава в комисията по ценни книжа уведомления за тези инсайдърски сделки. И най-тъпите лаици се усетиха, че "Кънтриуайд" тича презглава към фалит. Само рейтингарите до последно не се били сетили и въпреки че излъгаха всички вярващи, те си били добросъвестни, защото се били заблудили. Отговорност? Не носят - кой ви кара да им вярвате. Аналогично рейтингарят не отговаря и когато



рейтинговите блъфове съсипват



компании, банки, цели отрасли и (дребни, безсилни) държавици. Това става лесно. Ето ви примера в България преди няколко дни. Казал някой, че щял "да постави под наблюдение" рейтинга на две български банки. Сериозно погледнато, това изявление е информационна нула. Човек би очаквал, че всички рейтинги до един, на всички банки - български, американски, малайзийски или от Куала Лумпур, са винаги под наблюдение. Какво друго прави рейтингарят, освен да си наблюдава рейтингите? Но когато приказката за "наблюдението" се разпространи като "новина" и се превърне в събитие, нещо новослучващо се, започва



размножаване на лъжата



чрез тиражиране по медиите и чрез интерпретиране от който разбрал и който не разбрал. Почва се с въздухарски "анализ" за перспективите на банкирането в България, които се влошавали, понеже "лошите" кредити стигнали 8%. (Тези 8% са лъжа, но и да не са: в САЩ изкараха над 30% от кредита лош, но според рейтингарите там перспективите били оптимистични.) Накрая у нас излезе публикация, че една поименно посочена банка щяла да фалира. Игра с огън е това. Кой ще плаща? Ще отговаря ли някой? Кой?



Европа е напълно безпомощна



да се справи с рейтингарите. Трябваше да се наложат регулации на рейтинговите агенции, щеше да се създава регулатор да следи какви оценки дават, какво премълчават. Нищо не излезе от това регулиране. Засега Еврокомисията е измислила само една мярка: щяла да направи регистър на рейтингарите. Нищо и половина: и без регистър всеки знае имената на рейтинговите агенции. Регулатор трябва не за да ги регистрира тепърва, а за да гарантира някакво качество на продукта им. Докато няма нито гаранция за качество, нито е вменена отговорност за некачествени рейтингови оценки, разумният човек има само един начин да се справи с блъфа в рейтингите: да не им вярва дори за миг.