Доц. Георги Манолов е роден на 30 октомври 1958 г. в София. Доктор е на политическите науки. Ректор е на Колежа по икономика и администрация - Пловдив и един от неговите основатели. Хоноруван преподавател е в УНСС - София. Има над 150 публикации у нас и в чужбина в областта на теорията на политиката, политическия маркетинг, предизборните кампании и финансирането на партиите. Преди броени дни излезе от печат последното му изследване "Цената на изборите или как партиите си купуват властта".
----------
- Доц. Манолов, как се стигна до масовия алъш-вериш с гласове по избори?
- Той се роди от липсата на правила и санкции. От Освобождението до 1990 г. в България практически няма закон за политическите партии и регламент за финансирането им. Законът за политическите партии от 1990 г. легитимира пълния разгул. Той даде възможност на българските партии, без да се крият, да се превърнат в класически корпорации, да вършат всякакъв вид стопанска дейност, в т.ч. търговия с петрол, кафе, цигари. Периодът от 1990 до 2001 г., когато се приема следващият закон, направи българските политически партии класически икономически субекти. Те не само имаха право на търговска дейност, но и при преференциални условия - не плащаха данъци, мита, акцизи. И те станаха изключително богати. Затова се разви до такива мащаби търговията с гласове. И в сегашния закон йезуитски е записано, че на партиите се забранява всякаква търговска дейност, но малко по-нататък им се разрешава да преотдават имущество на частни фирми уж за партийни цели. Текстът е много измамен, защото позволява на партиите да сключват фиктивни договори, помещенията се водят партийни клубове, а всъщност са чисти кебапчийници, а някъде - и казина.
- Купуват ли си партиите властта в България?
- Ще бъде пресилено, ако кажем, че си я купуват. Но формално погледнато това, което се влага за политически имидж и реклама, цялата тази вакханалия, която се развива и по време на сегашната кампания, е прикрита форма за купуване на избиратели, само че със законни средства. Въпросът е в това доколко се прекрачват границите на законността и се отива в крайностите на беззаконието. Може да се каже, че под формата на политическо шоу и театър по някакъв начин се подкупват избирателите. Но това не е чак толкова страшно, защото навсякъде е общоприета практика, стига да не се изливат прекомерни парични средства. По-страшна е директната покупка на гласове под различни форми.
- Има ли българска специфика при купуването на гласове?
- О, има. Още в 1901 г. на българските роми със закон е забранено да гласуват, защото са били най-подкупни по време на избори. Или, както пише Димо Казасов, срещу кило ракия и кило суджук те са си продавали гласа. Още по-назад във времето Константин Иречек в своя великолепен труд "Княжество България" нарича София по време на избори "отровна готварна". В интерес на истината българската власт реагира съвсем адекватно тогава. Още през 1892 г. по времето на Стамболов е приет закон, който въвежда жестоки глоби за търговия с гласове и фалшификация на изборите. Масови са примерите от този период за груби нарушения по време на избори. Така че ние следваме една неблагоприятна традиция, с тази разлика, че тогава за подкуп са минавали "аби, шаяци, гугли и поясоци", а сега - костюми на Дзеня и Ролман.
- През какви схеми се купува властта у нас?
- В изследването си съм описал пет ключови канала за незаконно финансиране на партиите с общо 65 незаконни форми. Става въпрос за легалния бизнес, за обръчи от фирми, източване на държавни средства, за пари от мръсния бизнес с наркотици, плът и оръжие, за клиентелистки канали. Няма никаква трудност пари от сенчестия бизнес да се преперат през няколко офшорки и да се налеят в легалната или в "черната" каса на една партия. Тези схеми много трудно могат да се хванат, защото се прилага двойно счетоводство. Никой не може да проследи движението на тези пари. Участниците в схемите пък мълчат до гроб. Не от страх, а защото всички са финансово мотивирани да си траят.
- Можете ли да прогнозирате кой тип търговия с вот ще се развихри на предстоящите избори?
- На тези избори търговията с гласове ще бъде много добре маскирана и трудно уловима. Този път, поради огромния обществен натиск и значимостта на изборите, няма да видим директно купуване на гласове, особено сред ромите. Ще има едни полулегални, модифицирани начини за търговия. Веднага ще дам пример. Сегашните изменения в закона за политическите партии забраняват финансирането им от частни фирми. Това обаче ще тласне партиите да търсят нови схеми за набиране на средства от частния бизнес. Такива модели вече съществуват и в САЩ, и в Европа. Една фирма, която иска да спонсорира конкретна партия, решава да раздаде в навечерието на изборите премии на своите служители на обща стойност 100 000 лв. примерно. Времената са кризисни, никой не може да упрекне фирмата, че подпомага своите работници. След като им се удържат парите за данъци и получат своето, работниците даряват остатъка от тези суми на партията. Ето го законният механизъм за търговия с гласове. Защото физическо лице има право да дари до 10 000 лв. годишно на политическа формация.
- Тази схема вече бе приложена от спонсора на БСП Марио Николов, който е подсъдим за злоупотреби с европари.
- Той не я е измислил, защото тя съществува в САЩ, във Франция под подобна форма, в Испания с прословутата афера" Филеса" от 1982 г., когато бившият соцлидер Фелипе Гонзалес подписва договор с испански интелектуалци на стойност над 8 млн. долара. Една част от сумата заминава директно към интелектуалците под формата на хонорари, които са силно завишени, а останалите пари се връщат в партийната каса.
- Доган ще се окаже прав, че търговията с гласове е европейско явление?
- Явлението го има в Европа, но не и в такъв застрашителен мащаб като у нас. Няма как срещу 10 евро да подкупите един германец или французин. Това явление е унищожително за българската демокрация. То подкопава основите й и може да постави под съмнение легитимността на изборите.
- Има ли реален контрольор на партийните финанси у нас?
- Контролът на Сметната палата е много слаб. Тя приема за сведение отчетите на партиите и ги публикува в интернет. Оттук нататък няма правомощия да контролира. Не е така обаче по света. Американската федерална избирателна комисия има великолепна практика. Тя е буквално като прокуратура, може да влиза по всяко време в централите на американските партии, да проверява финансите и да иска документи. Може да налага санкции и отделно е длъжна да дава на прокурор данните за нарушения. По подобен начин стоят нещата във Франция, Италия и Испания. Почти във всички развити държави има силни органи, които се занимават само с контрола по финансирането на партиите. У нас също трябва да се създаде своеобразен избирателен ДАНС с участието на неправителствения сектор.
- Може ли със законодателни мерки да се спре това явление?
- Не можем да решим този проблем без радикална реформа на цялата политическа система. Ако не реформираме институциите, ако не променим изцяло функционирането на българските политически партии, ако не модернизираме съдебната система, в т.ч. и провеждане на операция "Чисти ръце", всякакви законодателни опити за промяна ще бъдат обречени на провал. Промяна може да се постигне и чрез намаляване наполовина на депутатите и въвеждането на смесена избирателна система, което ще изостри политическата конкуренция и ще сложи край на диктата на партийните централи при реденето на листи. Другият вариант е поява на няколко личности реформатори в рамките на една политическа сила, които да се нагърбят с реформа на партията. Но засега такива не се провиждат. В това отношение е голяма вината на българските партии, които са като хитлеристки бункери. Те са затворени отвсякъде. Източниците за обновление на вътрешнопартийния елит са сведени до минимум. Млади, способни хора много трудно се катерят по партийната йерархия. Партийните елити са се бетонирали и това се отразява зле върху качеството на управлението.
- На каква цена ще се купуват гласовете на предстоящите избори?
- Аз правя прогнозата, че на тези избори цената на един глас ще е между 100 и 500 лв. на ръка, съобразно региона. Избираемо място в листа ще се търгува над 100 000 лв. На предишните парламентарни избори през 2005 г. тарифата е била между 80 000 и 100 000 лв. На изборния пазар се купува всичко - като се започне от избирателя, през обикновен член на СИК до цяла секционна комисия. В книгата ми има свидетелства на жена от квотата на НДСВ в СИК, която обяснява как са я натиснали да вземе пари срещу фалшифициране на резултатите чрез търговия с гласове. Тъкмо затова депутатите не пожелаха да приемат предложението на неправителствените организации за създаване на преброителни центрове, защото по пътя от СИК до РИК се сменят буквално цели урни с предварително попълнени бюлетини. Комбината е жестока, защото самите членове на комисии разпределят бюлетините според потребностите на своите партии и спазват обет за мълчание.
Нищо ново няма под слънцето. Преди 9 септември е имало много схеми за следене кой как е гласувал. При една от тях се пробивала дупка на тавана над тъмната стаичка. Отгоре надничал застъпник на властта и гледал кой за кого гласува. Ако гласуваш за управляващите, никой не те закача. Но ако предпочетеш опозицията, онзи отгоре те поръсва отгоре с малко брашънце. На изхода биячите следят кой е набрашнен и малко по-надолу го хващат и го спукват от бой. Това са действителни случаи, описани в изборните хроники.
...защото по пътя от СИК до РИК се сменят буквално цели урни с предварително попълнени бюлетини.
Нещо факти, или си приказваме просто ей така, време да минава. Цялото интервю ми изглежда като наливане на гориво в моторчето на онези, дето ми опяват как няма смисъл да гласувам. Малко е рафинирано, но идеята ми изглежда тази. Ще гласувам напук на всички, дето ми казват какво да правя и какво не. От свободата май ми остана само това. Макар и избора да не е много голям.