Червените имиджмейкъри явно смятат Сергей Станишев за необятно харизматична личност, щом го изправиха от телевизионния екран да агитира от първо лице за БСП. До това прочувствено появяване кампанията на социалистите бе най-добре прицелена и добра. Вече не е.

Всъщност рекламният клип на Станишев в стил "новогодишно обръщение" е продължение на едно тънко внушение, което личните пиари на премиера от две-три години лансират. То е: В БСП може да има лоши момчета, но Станишев е от добрите - той е реформаторът, демократът, модерният... Другите - като Първанов, Петков и Овчаров, са ретрогради и премиерът се бори с тях. Успехът му е успех на демокрацията... Тази теза бе най-видно застъпена от вече забравения Стефан Гамизов, който съчетаваше строежа на новата десница с рейдове из коридорите на Министерския съвет.

Но червените имиджмейкъри вероятно са наострили ухо и какво говорят хората по пейки и трамваи, защото рекламният клип има и една друга задача - да обърне пасивите на премиера в активи. "Допускал съм грешки, но се учих от тях, това ме направи по-силен", казва Станишев и с това се мъчи да запуши устата на народното недоволство, че не той, а други "по-силни" досега управляваха държавата. Съчетани, двата сюжета в клипа имат следната цел: Да изкарат на преден план успешния ръководител, а той да използва праймтайма, за



да превърне старите страхове в надежди



"Бях зелен, но вече съм червен. Гласувайте!", е подтекстът в думите на премиера.

Кампанията на БСП определено можеше да мине без тази полупрошка-полумолитва. Защото тази пирамида от желания и внушения е сбъркана в основите си. Въпреки упорития пиарски труд и огромния мотоциклетен пробег, след 4 години управление Станишев трудно може да мине за добрия герой в приказката. Думите на премиера в клипа "Винаги съм бил честен с вас", могат да вдигнат кръвното и на най-хладнокръвния тесен социалист. Да претендираш за чест и морал след окрадените еврофондове, изпратения с благодарности Батко, далаверите с морския бряг, сделки като тази с Ирена Кръстева е все едно Христо Стоичков да твърди, че е взел 99% от тест на "Менса".

А до този момент кампанията на БСП наистина бе най-добра. Не бе много оригинална, нито кой знае колко коректна, но определено бе най-професионална. На изборите всяка партия се стреми да спечели повече гласове от съперниците си, а специално управляващите винаги стартират със стотици хиляди пасив. За разлика от опозицията, която има цял мандат време да пропагандира защо не бива да се гласува за властта, управляващите имат едва месец-два, за



да маскират зулумите като успехи



или поне да отклонят вниманието от тях

И първата им задача е бързо и запомнящо се да разгласят недостатъците на опонентите си. Това е негативен и не много морален акцент в кампанията, но все пак е според правилата. Нещо като спъване на противника, което обаче не е за червен картон.

БСП влезе успешно в тази първа част от кампанията. Прочутият лозунг "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов", съчетан с внушения за пенсиите, целеше да "постегне" малка колеблива част от червения електорат, но най-вече бе насочен към широката публика, която не храни симпатии към БСП и търси алтернатива. След 4-годишен мандат БСП не може да увеличи избирателите си. Но



може да откаже избиратели от конкурентите си



Костов все още стряска много българи, а БСП кара тези хора да не гласуват. Това е трик, проверен успешно в много други страни.

В този дух е и непрекъснатото противопоставяне на Станишев срещу Борисов - поканите за диспут, които генералът за нищо на света не иска да приеме. В тия дрязги има безсмислен шум, натрапчивост, но в крайна сметка разобличават (не)компетентностите на Борисов. Най-голямото обществено съмнение към него е, че няма нито качества, нито екип да управлява. Провалил се на един дебат и бягайки от втори, Борисов затвърждава впечатлението.

БСП имаше нужда и от "Презареждането" на Кирил Добрев, и от скучните пенсионерски седенки, в които всичко старо се повтаря наново. В тях няма послания, идеи, кой знае какъв разум. Но те и не са насочени към хора, които искат да мислят. Гласуването за БСП отдавна не е разум, а емоция, която тия повърхностни мероприятия провокират или възстановяват. В по-широк смисъл те са достойният отговор на глезените, мускулите и юначната осанка на Бойко Борисов - две кампании, изцяло насочени към бигбрадизираната аудитория, отдавна превърнала се в мнозинство и пред екраните, и пред урните.

На БСП й оставаше просто във втората част от кампанията да представи нови лица и послания. Трябваха й свежест, раздвижване, но не с ферари, а например с нови идеи как да се противодейства на икономическата криза, защото старите не вървят. Вместо това на екрана пак блесна един клиширан, почти черно-бял Станишев, сякаш за да покаже, че друг човек в тази партия няма. Станишев е демократът, той е силният човек в партията, той е топикономистът й ("Планът Станишев"). БСП ли е това или ГЕРБ? За да се разтвори извън твърдия си електорат, на тази партия й трябва нещо повече от Станишев.