Георги Мамалев е роден през 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ през 1977 г. и оттогава е в Народен театър "Иван Вазов". Играе в спектаклите "Опит за летене", "Чичовци", "Комедия от грешки", "Сън в лятна нощ", "Последната нощ на Сократ", "Рейс" и др. През 2002 г. е премиерата на моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно?" Емблематични са филмовите му роли в "Оркестър без име", "13-ата годеница на принца", играе Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания". Заедно с Павел Поппандов и Велко Кънев създава популярния проект НЛО, а по-късно и едноименното телевизионно предаване "Клуб НЛО". Мамалев участва в комедийното шоу на "Нова телевизия" "Царете на комедията".





- Не е тайна, че в Народния репетирате "Сако от велур" от Станислав Стратиев. Кой е вашият герой в постановката на режисьора Бойко Богданов?

- Аз се превъплъщавам в няколко персонажа и в това е най-голямото предизвикателство за мен. Премиерата вероятно ще е наесен. За следващия сезон засега нямам конкретни предложения, защото той тепърва ще се уточнява. Но така или иначе аз съм на щат в Народния - на първо място се съобразявам с ангажиментите си тук и после обмислям поканите, дошли отвън.

- Миналия сезон и провинциални театри поставиха на сцените си "Сако от велур". Защо става така, че периодично се обръщаме към творчеството на Стратиев?

- Явно Стратиев ни е нужен и днес, защото в пиесите му има не само теми, свързани със соца, а и такива, които са актуални и днес.

- Какви например?

- За любовта, за добротата, за проблемите, които възникват на работното ни място, и това как те се отразяват на общуването помежду ни.

- Тазгодишните театрални награди "Аскеер" отидоха ли при когото трябва според вас?

- Много се радвам, че Ники Урумов получи наградата за главна мъжка роля. Мисля, че и тук трябва да стане като в Америка - да има независима комисия, която да определя номинациите и после - наградите. Ако ще и от анонимни хора да бъде, още по-добре.

Правилно и редно е да има разноцветно жури, в което да не участват хора, които са сред номинираните. И още - трябва да се оценява и факторът гледаемост на едно представление, тоест дали публиката го харесва. Защото често има разминавания между вкуса на обикновения зрител и вкуса на театралите. Никога не съм бил съгласен с това актьорът да бъде едва ли не безпрекословен слуга на режисьора: с други думи, спектакълът може да е ужасен, но режисьорът така го бил виждал. Аз съм сърбал попарата на такива експерименти и съм против.

- Навремето изиграхте Гошо в култовия "Оркестър без име", а неотдавна ви гледахме във филма на Георги Стоев-Джеки "Летете с Росинант". Накъде върви съвременното българско кино?

- Виждам поне три проблема. Първо, кино се прави с много пари, а у нас този проблем стои неизменно. Разбирате, че когато средствата не достигат, това води до икономии, икономиите пък смъкват качеството на филма. Най-простичко казано, ако не си притеснен финансово, можеш да направиш 10 дубъла на една сцена, можеш на другия ден да я снимаш отново цялата. А при нас, освен че техниката е лоша, е възможно да снимаш най-много 2 дубъла. Метър професионална лента струва например 1 долар и в Токио, и в Лондон, и в София.

- А вторият проблем? Слабите сценарии може би...

- Познахте! Сценариите или ни занимават с тема, която не ни е интересна и вълнува само някого от екипа, или искат да ни разкажат много истории и накрая не разбираш основната тема. Не е ли по-добре да разкажеш простичко една история, но да го направиш талантливо и богато.

А третият проблем е, че и самите режисьори често не са подготвени достатъчно. Аз лично нямам критики към българските актьори, те са талантливи, грешките са от другата страна.

- Предвижда ли се да започнете отново снимки?

- Имах 2 покани - едната за български, а втората - за българо-американски филм, който трябваше да започне да се снима в края на май. Но явно има финансови проблеми и няма да се учудя, ако и двата проекта се провалят. Дано не стане така.

- Вие сте едно от лицата на любимото на няколко поколения шоу НЛО, а отскоро сте сред "Царете на комедията"? Предаването набра скорост. Някакви критики?

- Не ми харесва само, че от средата на юли ще ни излъчват от 20 часа вечерта вместо от 21 часа, което не е удачно време за шоу.

Знаете ли, за пръв път съм свидетел на подобно нещо: хубавото в това шоу е, че ако някой заснет вече скеч не стои добре, той просто се изхвърля. Което ще рече, че хората се борят за качество - нали и за това, което отива на боклука, все пак са изразходени пари. Например 3 скеча, в два от които участвах, паднаха.

- Защо?

- Не бяха достатъчно забавни. Иначе имаме рефлексивни автори, снимаме много навън и, да чукна на дърво, засега няма чалга.

- Предвижда ли се да привлечете нови колеги в постоянния състав?

- Това ще ви каже продуцентът Борко Чучков. Според мен все още е рано, дори напротив - този състав трябва да се обиграе. Мисля си дори дали да не се направи и спектакъл - на базата на хубавите монолози, на скечовете в предаването, песни да се включат...

- Към времето на НЛО или към самото НЛО изпитвате носталгия?

- Има носталгия по младостта. Тогава беше много престижно да си актьор, макар че максималният хонорар, който вземаше всеки от нас, беше 60 лева - толкова определяше държавата. Но пък в замяна на това играехме непрекъснато, на всяка керемидка. Не е ли рекорд, че на сцената на летния театър във Варна сме правили по два концерта на ден в рамките на една седмица! Това са си повече от 3000 души! Два пъти сме обиколили Америка и когато веднъж американци ме разпитваха къде сме били, зяпнаха от учудване, че в някои от техните градове и те самите не са ходили. НЛО е един сладък, романтичен, много мил спомен. Щастлив съм, че съм могъл да си свърша добре работата, при това с такива добри колеги. И най-важното: това, което сме правили, публиката го е приемала с радост. Знаете ли кое е парадоксално? С намигване, разбира се.

- Кое?

- Актьорите заедно със семействата ни настаняваха в Шведския хотел във Варна. На моите хора даже по едно време взе да им писва и започнаха да мрънкат. Спомням си, че им казах тогава: "Няма да излизате от Шведския. Тука си поръчвайте, къпете се в басейна, играйте боулинг, разхождайте се, всичко. Защото ще дойдат години и много трудно ще влизаме тука". Така и стана. Затова сега, като ме питате за НЛО, си мисля, че човек трябва да се радва за мига.

- Какво се случи, че не се озовахте сред съквартирантите от "Вип брадър"?

- Поканиха ме да вляза в Къщата за 8 дни, но нямаше как да стане, защото точно тогава започнахме да репетираме "Сако от велур".

- А добре ли бяхте пресметнали риска за "Вип брадър"?

- Права сте, че риск има, защото "Вип брадър" за разлика от "Денсинг Старс" е социален експеримент, а не шоу. За да се включи човек в подобен експеримент, е нужно да има здрава психика, да може да живее с непознати хора в затворено пространство. Особено когато си изградил имидж на известен артист, трябва да си наясно, че рискуваш да го разрушиш. В един момент забравяш за камерите и започваш да се държиш съвсем свободно, животът ти излиза наяве. Случва се хора да загубят авторитета си, без това да е желано от самите продуценти.

- Благодарение на актьорлъка ли стигнахте толкова напред в "Денсинг старс"?

- В "Денсинг старс" се изискваха много качества - пластичност, ритмичност. Аз много бързо разбрах, че само с танци при мене няма да мине. Появи се изразът, че всички играят танци, само аз - таратанци. Знаете ли, че този лаф лично аз го пуснах? Всичко в това шоу беше направено наистина като за звезди, а щом има забава и веселие, аз съм доволен.

А пък колко се промених чисто физически! На 58 години танцувах всеки ден по час и половина. Отслабнах почти с три килограма. Жена ми вика: "Жоре, главичката ти чак се смали". Дори след като отпаднах от състезанието, по инерция продължих още 10 дена да ходя в спортен комплекс "Спарта". Понеже в залата сутрин няма хора, си пусках музика и танцувах, ей така, без партньорка.

- Шоуто спечели ли ви нови почитатели?

- Нико Тупарев веднъж ми каза: "Публиката отново те откри, но вече с много голям диапазон във възрастта". И наистина: 7-годишни деца на улицата или в магазина ръчкат майка си: "Мамо, мамо, виж Мамалев". Това все пак е бъдещата ми публика.

- Неотдавна говорехте за дискомфорта от това, че България е на опашката на Европа...

- Че сме на опашката, сме на опашката. По-лошото е, че нямаме такова развитие, каквото се очакваше от нас. Като че ли не искаме да разберем, че трябва не само на думи, а и на дела да правим това, което Европа иска от нас.

- Кой по-точно не го разбира?

- Т.нар. политически елит. Е, не всички заслужават укор. Политиците би трябвало да действат по-динамично и в правилна посока. Докато вие виждате, че у нас корупцията тръгва още от етажите на властта. Мнозина са тези, които тръгват да стават политици и депутати, за да крадат. Като че липсват хора, които да мислят на първо място за народа, за обществото, а после за себе си. И при социализма беше така, и сега е така - някаква криворазбрана балканска шуробаджанащина.

- Тоест с право развитите европейски държави казват за нас: "Балканите".

- Ами да. Така е, защото държавата ни е слаба. Тя беше разградена и разбита последователно от няколко правителства, за да може по-лесно да се краде. И сега обратният път - да изградиш отново държава - е много труден. Както казва Сократ: "Една държава загива, когато не може да направи разлика между добрия и лошия гражданин". Управляващите би трябвало да си дават сметка, че "ние" и "те" сме скачени съдове.

- Бихте ли се чувствали добре, ако сте богат човек в държава на опашката на Европа?

- Категорично не. А и не е за препоръчване, защото това предполага социални бунтове, богатството на богатите не е застраховано при такива обстоятелства. Другият сериозен проблем е, че много можещи млади хора напуснаха България и ще продължават да я напускат.

Така че аз не съм оптимист. Единственото, което мога да направя, е ако по-добре си върша работата на артист, да създам поне малко радост на зрителите. Това е по силите ми.