От години един от основните проблеми на икономиката е междуфирмената задлъжнялост. Хиляди фирми с години не могат да си получат парите за произведени стоки или предоставени услуги. В условията на криза обаче ситуацията става още по-критична. И нищо чудно скоро да разберем, че цели отрасли са били потопени под тежестта на собствените си дългове.

Колко левове се въртят в омагьосания кръг на корпоративната задлъжнялост у нас в момента, никой не може да каже. Последните данни на Българската стопанска камара са за края на 2007 г. и звучат страшно -



задълженията на родните фирми са над 116 млрд. лв.



при брутен вътрешен продукт на страната 56 млрд. лв. От тази сума междуфирменият дълг е 81 млрд. лв. Другото са задължения към хазната, към работниците, към банките (над 29 млрд. лв.). Тези данни са много условни и вероятно са завишени.

Но цифрите са достатъчно показателни, за да се открои тенденцията - корпоративната задлъжнялост е двойно по-голяма от БВП на страната и се увеличава със страшна скорост. През 2007 г. например, когато родното стопанство беше във върхова форма, задлъжнялостта на фирмите скочи несъразмерно - с 43% при средно 15-20% през предходните години. Ако проблемът е продължил със същите темпове и през м. г., задълженията на фирмите може да се окажат около 165 млрд. лв., което при БВП от 68 млрд. лв. прави корпоративна задлъжнялост 240% от БВП. "За сравнение в САЩ съотношението е около 95%, а в ЕС средно - 130%", обяснява зам.-председателят на БСК Камен Колев.

Не че няма и "добра" задлъжнялост, например банковото кредитиране - все пак дълговете към банките говорят за икономическа активност. Лошото е обаче, че приходите от дейността на фирмите са с 10% по-ниски от размера на дълговете им, т. е. това, което произвеждат, е по-малко от това, което имат да връщат, без да се брои сивата икономика. Освен това неконтролируемо нарастват просрочените дългове на предприятията. "Наши експертни данни показват, че в последните години просрочените задължения вече надхвърлят 40% от общия размер на фирмените задължения, а до неотдавна бяха към 25%. Тези просрочени дългове тежат в икономиката и препятстват по-сериозното увеличаване на БВП на страната. Даже и да сте новосъздадена, коректна фирма, излизате на пазара, плащате на доставчици, на работници, произвеждате нещо, предоставяте го на клиента, но той не ви плаща. Така, без да го желаете, и вие влизате в порочния кръг на задлъжнялостта", обяснява Колев.

"Заради рекордното нарастване на задълженията на предприятията икономическият растеж у нас е с лоша структура, която не гарантира устойчивост. Това поставя в затруднение производствената дейност, поставя икономиката в риск, особено на фона на нулев или отрицателен растеж през 2009 г.", се казва в анализ на стопанската камара. В условията на криза всичко това може да означава само едно -



верижни фалити на предприятия,



особено на малки и средни фирми.

Най-сериозно е положението в транспорта и строителния сектор, фирмите за бяла и черна техника също се задъхват, твърдят компаниите за събиране на вземания. Заради кризата дълговете на предприятията главоломно растат, а събираемостта тревожно пада.

"Положението се влошава от ден на ден. Най-тревожното е, че дори онези предприятия, които имат поръчки от чужбина и не спират да работят, също имат големи главоболия със забавяне на плащанията от клиентите си зад граница", посочва шефът на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Той дава пример с радомирския завод за тежко машиностроене, който работи за водещи европейски фирми, но има проблеми с плащанията от чужбина. "Колеги от индустрията споделят, че изнасят, но контрагентите им от чужбина ги натискат да свалят цените и да удължават сроковете за плащане", казва Келешев. Украинският пазар е много свит, забавяне на плащанията има и от фирми от Русия. "Случва се продукцията да е договорирана, да е платен авансът, но клиентът в крайна сметка да не я закупи, защото не може да намери пари за остатъка от сумата", обяснява Келешев.



Може ли нещо да се направи?



Фирмите трябва да имат лесен достъп до финансиране, за да могат чрез заеми да разплетат възела на задлъжнялостта, смята Камен Колев. Това обаче е трудно изпълнимо в условия на криза. А и не обяснява защо при кредитния бум през 2007 г. междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с цели 43%.

Проблемът е и в лошото управление на фирмите, в небрежността и липсата на компетентност, а нерядко и в нежеланието на мениджърите, дори когато получат пари, да си платят дълговете, казват икономисти. Тази безнаказаност процъфтява не без помощта на прогнилата от корупция съдебна система. Спешно трябва да се въведат по-бързи и улеснени процедури за събиране на вземания. В момента законодателството и съдебната система не защитават достатъчно кредиторите. Една процедура по несъстоятелност например отнема средно 3 години.

Родната действителност познава не една и две измамнически схеми, в които чрез съдебни хватки и подкупи мними бизнесмени завличат свои партньори. Например нищо не пречи, ако фирмата ви изпадне в неплатежоспособност в средата на 2009 г., съдът да определи за нейна начална дата 2006 г. И ако вие сте взели през 2007 г. кредит и сте спрели да го изплащате, банката пие една студена вода, независимо че уж сте й предоставили обезпечение. Защото според нашия Търговски закон след датата на неплатежоспособност не може да се залагат никакви активи на съответното дружество.

Неслучайно у нас се раждат свръхекстравагантни идеи за борба с просрочените фирмени дългове. Например една от последните хрумки на парламентарната комисия за борба с корупцията - данъчните да не възстановяват ДДС на фирмите, които имат просрочени дългове към свои контрагенти. Видимо това е доста силова, крайна и трудно осъществима мярка, но се дискутира в страни с лоша корпоративна култура, сенчести бизнес практики и ширеща се корупция, като България и Румъния. "Говори се, че тази мярка била приложена в Румъния с голям успех, дисциплинирала доста фирмите и намалила междуфирмената задлъжнялост. Трябва да се обмислят нейните ефекти", смята Камен Колев.

Стопанската камара опита да направи



онлайн пазар за търговия с корпоративни дългове



"Така, ако вземането ви е 1 млн. лв. и някой ви плати 500 000 лв., той ще придобие правата върху това вземане и ако го събере, въпросният 1 млн. лв. остава за него", обяснява Колев. Проектът обаче е в задънена улица, защото няма предлагане на такива вземания, въпреки че има търсене. Някои фирми просто се страхуват да афишират, че не могат да си съберат парите от контрагентите.

Другата опция, в която обаче трябва да се включи и държавата, е да се създаде клирингова къща, в която да става взаимно прихващане на задълженията на фирмите и те постепенно да започнат да се изчистват. Би било добре да се създаде и работещо кредитно бюро, където всяка фирма да може да провери финансовите отчети и реалното състояние на своя контрагент, твърдят експерти.

Държавата също трябва да поеме отговорността си, защото самата тя има немалка вина за проблема. Често министерства и агенции бавят плащанията си към фирмите, спечелили обществени поръчки, например в областта на пътното строителство, доставките на лекарства и др. Данъчните задържат огромни по размер надвнесени данъци. Невъзстановените данъци към края на 2007 г. например се равняваха на внушителните 2 млрд. лв. Добра идея е и да продължава да се увеличава капацитетът на Българската агенция за експортно застраховане, макар че нейните продукти не са подходящи за всички сектори.

Факт е обаче, че начините за справяне с проблема досега или не са прилагани, или не са дали задоволителен резултат. Но всеки може да отгатне какво ни чака, ако заради кризата падне първата плочка от доминото.