|
| Мартин Клепетко |
- Ваше превъзходителство, като посланик на страната, председател на ЕС можете ли да кажете колко държави откликнаха на поканата на премиера Сергей Станишев да бъдат изпратени европейски експерти, които да подпомогнат българското правителство?
- Не мога да ви кажа точно колко са, но има интерес за това. Първо трябва да видим обаче как сериозно това се мисли от страна на българското правителство. Знаете, че в последните му дни, когато се предлагат такива планове, това е малко странно. Така че трябва да изчакаме новото правителство, за да видим дали то ще приеме такава идея. Мисля че повечето страни от ЕС са готови да изпратят или съветници, или специалисти и експерти в различни области, включително и Чехия.
- Как си обяснявате, защо премиерът Станишев постави този въпрос два месеца преди изборите, какво целеше с тази покана?
- Разбира се, чета за разни спекулации в медиите, но не бих искал да ги коментирам. Знае се, че България има някакви проблеми със спазването на условията, свързани с членството в ЕС, или с механизма за сътрудничество и верификация. И вероятно това е един от начините, по които правителството би могло да се справи. За мен беше малко странно, че в началото се говореше като за инициатива в рамките на механизма за сътрудничество и контрол. Накрая се оказа, че това е нещо съвсем друго. Така че за мен стана малко хаотично какво точно да разбираме за тази иницатива. Затова казвам, че трябва да почакаме, когато България ще има ново правителство. И тогава ще преценим.
- Има ли страни от ЕС, които откликнаха на поканата на Станишев и ще изпратят до изборите свои представители?
- Доколкото знам никакви нови експерти няма да пристигнат преди изборите. Но знаете, че тук вече има много експерти от различни страни от ЕС, като Германия, Холандия, Унгария, Франция и т.н. Възможно е един-двама да дойдат и преди изборите, но не мога да кажа категорично.
- Може ли да кажете какво точно ви предложи правителството - да изпратите ваши представители, на които да плаща съответната държава, или пък да получават заплати от България? От мениджъри или съветници има по-голяма нужда?
- Беше малко неясно искането за нивото на експертите. В началото се говореше за някакви високи нива в правителството, ръководни функции в правителството, в агенциите. След това се разбра, че по българските закони не е възможно чужденци да заемат много високи длъжности. Мисля, че сега е възможно чужденец да бъде директор на дирекция. Има възможност за комбинация на заплащането на тези експерти. Българското правителство предвижда същите заплати, както за българите. За мнозинството от чуждите експерти това е под равнището на техните заплати. Затова има възможност, ако страните преценят, те да им плащат разходите или част от заплатата. Трябва да е атрактивно за експертите, за да дойдат тук.
- Тук обаче съзирам проблем. Те стават държавни служители и трябва да се подчиняват на българския закон и ръководител. От друга страна обаче трябва да се подчиняват и на съответната държава, която ще им плаща по-голямата част от заплатата. Няма ли опасност от възникване на противоречия при възлагане на задачите им?
- Мисля, че няма. Експертите от ЕС ще са в български структури, подчинени на българското правителство. Няма да са подчинени на своята държава. Тя само ще поеме част от разходите им, но не може да влияе посредством тях на българската политика. Това не е редно.
- Имаше опасение от страните от ЕС кой ще носи отговорността, ако се получи проблем там, където са назначени тези хора?
- Знам, че има такива коментари. Не бих искал много да навлизам в детайлите, има различни варианти по този въпрос. Но трябва да се уточни механизма, кой и за какво ще е отговорен. Не може да се прехвърли отговорността от българското правителство на чуждестранните експерти.
- Има ли яснота Чехия какъв специалист би изпратила в България?
- Ние предложихме специалист в областта на правосъдието, за изработването на Наказателния кодекс. Това наше предложение е още отпреди няколко месеца. Но тогава говорехме за краткосрочен ангажимент, засега не знам дали ще бъде възможно да изпратим такъв експерт дългосрочно. А в този механизъм се говори за дългосрочно пребиваващи експерти. Така че не мога да кажа дали ще използваме тази покана, или не.
- Ако трябва да сравните Чехия и България за начина, по който усвояват европейските средства, намирате ли прилики и разлики?
- Най-общо казано мисля, че има доста прилики между новите страни от ЕС. Всички те, включително и Чехия, се сблъскаха в началото с големи проблеми. При нас проблем беше административният капацитет и познаването на проблематиката. До 2007 г. беше най-критичният период за нас, първите три години от членството ни. Знаехме, че имаме средства, които са ни на разположение, но почти нищо не знаехме за практиката как да ги усвоим.
- Чехия изгуби ли пари по предприсъединителните фондове, както България?
- Изгубихме няколко милиона евро, не съм сигурен точно колко са. За съжаление това се случва. Не знам дали има страни, които усвоиха всичко до последното евро. Ние в началото бяхме сред тези, които се справяха по-зле, но бързо разбрахме, че тук има големи възможности и си струва да се потрудим. Сега в тази финансова рамка 2007-2013 г. сме много по-добре, имаме на разположение почти 27 млрд. евро.
- България има силно децентрализиран модел, а сега обмисля централизация на системата за управление на евросредствата. Какъв е моделът в Чехия?
- Винаги трябва да има някаква степен на централизация. При нас това е министерството на регионалното развитие, което е отговорно за европейските програми. Всички пътища, всички програми се координират там. Трябва винаги да има един отговорен. Самата ни система е доста децентрализарана. Министерството разработва само рамкови програми. В Чехия имаме 26 оперативни програми и това някои смятат за прекалено много. Продължаваме да работим със същия брой програми, но вече системата работи. По този въпрос мисля, че България се справи по-добре, трезво определихте приоритетните си области и те не са толкова много.
- Защо според вас интересът към изборите за ЕП е толкова нисък във всички страни от ЕС. Има ли разлика в битката за избиратели, която се води в Чехия и в България?
- За всички много по-интересни и по-привлекателни са националните избори. Вижте кампаниите, всички те се съсредоточават върху домашната политика. Европейската политика е абстрактна и сложна, малко граждани разбират за какво точно става дума. Не бих казал че има разлика в начина, по който се привличат избиратели в двете държави. За съжаление битката е много жестока. Употребяват се средства, които още преди 20 години не бихме си помислили, че са приемливи. За съжаление виждаме много мръсни кампании и в България, и в Чехия. Това отблъсква избирателите да гласуват, разочарова ги от политиката. Мисля, че това е една обща криза на този избирателен демократически принцип. В последните години направихме една карикатура от него.
- Като страна, председател на ЕС, "Синята коалиция" у нас ви помоли да наблюдавате процеса, който се случва в България. Ще дойдат ли европейски наблюдатели?
- Ще дойдат европейски наблюдатели от ОССЕ. Но това е малко формална мисия. Всички страни - членки на организацията, трябва да поканят организацията да наблюдава изборите. Но тричленната мисия, която ще дойде три дни преди изборите не може да прецени дали има сериозни проблеми. Сините политици поискаха допълнително съдействие от нас, но им казахме, че като страни - членки на ЕС, автоматично се смятаме за демократични страни, където процесът на изборите е почтен. Посланиците постоянно наблюдаваме какво се случва, но по принцип не можем да променим нещата. Можем след това да кажем, че нещо не е било съвсем наред, но тези процеси са много бавни.
- Готова ли беше Чехия за това председателство на ЕС, което приключва скоро?
- Мисля, че Чешката република беше много добре подготвена за председателството. Готвихме се две години доста систематично. Въпреки че последните действия в домашната ни политика малко попречиха на успеха на чешкото председателство, но това се усети само в горните етажи на властта, на символично ниво. Но технически всичко си върви, както си беше планирано.
- Вие сте професионален музикант, свирили ли сте с български политици?
- Не се сещам дали някои от тези, с които съм свирил, са били политици. За мен музиката е голямата ми любов, моята бивша професия, към която се връщам с най-голямо удоволствие, когато искам да си почина от политиката. Така че не бих искал да смесвам политиката и музиката. Свирил съм няколко пъти на тромпет в клуба на дипломатите, които се занимават с музика, но там всички са аматьори. Иначе дирижирам. Дирижирал съм Софийската филхармония и оркестъра на Националната музикална академия. В концертите участваха някои от познатите български солисти.
- Ако трябва да дадете съвет на един гражданин на ЕС, който за пръв път ще посети България, какво бихте му казали да знае на всяка цена?
- Има много неща, за които си казвам, че трябва да ги съобщя на своите съграждани - в позитивен или негативен смисъл. В последните дни и седмици доста пътувах в страната, тъй като много обичам природата на България. Но за съжаление трябва да се каже, че за един чужденец е трудно да намери хубавите места в България. Маркировките са много лоши или почти никакви. Знаците по пътищата или липсват, или са много неточни. Казвам на съгражданите си, когато планират пътуването си за България, да си намерят добра и проверена карта на страната. Днес почти всички се движат чрез навигационни системи. Мисля, че България има много голям дълг да се изработят тези системи. Много от навигационните системи свършват на границата с България, след това има само основни пътища. Българските специалисти трябва да се погрижат, никой няма да дойде да моли дали може да включи България в системите. За да може всички, които искат да посетят страната, да видят хубавите неща, които предлагате на туристите.
за дребен чакъл 
