|
| Бойко Ламбовски |
(Матей 10:24)
Един директор на школо се клати на дансинга край девойка абитуриентка бая заградително, после си сваля ризата, инспириран от друг младеж, който се гърчи само по прашки(!) и чорапи до него...
Момата пък, като гледа толкоз голо месо наоколо, не издържа и също захваща да си запретва фустата нависоко, може би й се струва, че облечена не в крак с купона.
Ей такъв клип можеше да се види на http://www.vbox7.com; той и стана повод Нова телевизия да го излъчи, а директорът потвърди излъченото. За абитуриента по прашки, който се задяваше с учителка на годините на майка му, а тя охотно участваше в сладострастния танц, директорът каза, че не отговаря - били от друго училище. Няколко часа по-късно сайтът свали клипа.
Зрителите на клипа реагират нееднозначно - едни се възмущават от безобразието, други защитават веселяците в крайморското заведение. Един вид ученици и преподаватели се забавляват на изпроводяк, какво толкоз.
Присетих се за друг един даскал от Русе, май беше по география, който се беше отснел чисто гол с мобилния си телефон как имитира съешаване на кревата си, самичък. Мисля, че беше миналата година. Ученичка му побара телефона и разпространи клиповете, те стигнаха до телевизията, бяха излъчени, човекът се омаскари и впоследствие подаде оставка.
Не ща да се занимавам с конкретните случаи, още повече че не се отличавам с пуританство, нито съм фен на дидактичната моралистика. В това съвременно буйство можем при желание да видим отсвети от вакхически и дионисиеви времена, от еньовденски палувания и карнавални замени на ролите...
Можем. Но не е в това работата.
Работата е там, че между педагог и ученик отношенията трагично куцат, а
абитуриентските изпълнения са печална индикация за тази осакатеност.
Бедата не е само в това, че способни кадри напуснаха образованието поради пенсиониране и дефицит на социален престиж. Бедата е, че на тяхно място не идват млади и кадърни по цял ред причини, сред които икономическата е най-съществена, макар и не единствена.
Съвременният учител отдавна не е достатъчен авторитет, не е съществото, около което гравитира любовта (задължително примесена с малко страхопочит) на питомците. Най-често той е изнервен и начумерен на обществото индивид, когото държавата запокити по последните места на приоритетите си.
Около някои по-елитни столични гимназии не може да се мине от паркирани возила на ученици от последните класове. А преподавателите им се придвижват с градския транспорт, при това харчът за него понякога им е тежко обременяващ семейния бюджет фактор. Вследствие на това учителят не е учител по житейски ценности, образец за подражание по личностова и интелектуална хармония, а временен спътник по житие-битие, гледан кога с неприязън, кога с досада, кога с насмешка от подопечните му. (Говоря, разбира се, за цялостна тенденция, не за конкретни фигури - има и достойни такива.)
Своеобразна еманация на изкълченото ни образование, емоционален пик на трупаните с години настроения са абитуриентските балове. Отде идва френетичното броене, наподобяващо по възторг солдатското "Уво"? Отде са крясъците и лимузините, пиянството и разпасаността, странната смесица от изискани тоалети и грозна чалгия по масите - тази изродена до перверзност естетика на пълнолетието?
Вече писах веднъж, че на дъното е смътно усещаният дефицит у юношите, дефицит по смисъла с главно "С". От недрата на хилядолетията е дошла до нас нуждата от някакъв вид инициация, от ритуален вход в света на възрастните, съчетание от изпитание и празник.
Същността на тази инициация е, че едно инфантилно същество си отива, за да дойде на негово място другото - зрялото. Възрастните водачи превеждали юношата през цял набор изпитания - студена вода, тунел от тръни, самотна нощ в тъмна пещера...
Познавачът на тези неща Мирча Елиаде обяснява, че за ритуала на инициацията е характерно краткотрайно създаване на чувство за хаос, демонстрация как от хаоса космосът се подрежда отново и става удобен и уютен.
Но по този път,
нерядко съчетан с аскеза и духовност,
води юношата висок авторитет. Към смисъла с главно "С" може да води само учител с главно "У". Само че такъв авторитет ние нито подкрепихме, когато трябваше, нито създадохме.
А както е рекъл Матей, никой ученик не е по-горен от учителя си. (виж епиграфа). Затова, като видим по клипове как на педагогиката ни й лъсва шкембето или други части на тялото, не е весело.
Лъсваме ние вкупом - до ослепителност и слепота.
|
| Абитуриентски бал. |
Това е подоготовката за реалния живот, там където избърсването на носа става с ръкава на ризата , а по заголената мъжка ръка , ще се мъдри татуировка по литография на Гигър ( в най-добрия случай ) , там където по заголените талии на мацетата ще се разперват пеперудки , а по коремчетата ще скачат зайчета на Плейбой. 
