Резултатите от европейския изборен маратон ще излизат, докато тези редове са под пресата. Но вече са ясни икономическите изводи от няколкото месеца логорея и от публичната подкрепа, която пожънаха сеячите на различните сортове политически идеи. За икономистите измерванията на социологическите проучвания са много по-важни от броя бюлетини, пуснати в урните. Защото те са представителни за 100% от пълнолетната популация, докато изборните резултати ще посочат вота на под 40% от европейците - онези, които имат право на глас и наистина са го упражнили. Затова не е трудно отсега да изчислим накъде и с каква сила ще задухат ветровете. Главният извод е, че



Европа се парализира от егоизъм,



вместо да изпитва здравословен страх от финансовото блато, в което е затънала и откъдето не очаквам скоро да се измъкне. Въпреки различията в подробностите Стара Европа демонстрира потресаващ консенсус, споделен и от политици, и от електорат: господата са дълбоко убедени, че са силни, солидни и абонирани за богатство. Ако имат проблеми, те се дължат на това, че Европейският съюз източва богатството им, за да го налива в бездънните ями на бедните, глупави, престъпни и корумпирани източноевропейски храненици. Да, има безработица, но само заради "полския водопроводчик" и "българския тираджия, който яде два пъти седмично и работи по 20 часа на ден". Стига да спрат финансовите инжекции за Изтока и да се натирят имигрантите - и ще има работни места за кореняците староевропейци, а с опазените от разхищение пари ще могат да се подпомогнат и съживят собствените фирми да възкръснат от кризата. Тези плоски и късогледи мисли показват, че староевропейците са



жертва на промиването на мозъци,



което от десетилетия ползваха като маркетингов инструмент за реклама на своите предимства като стопански модел и като предпочитана дестинация за финансови инвестиции. Сега се нароиха "националисти" като г-н Вилдерс от Холандия и получиха неочаквано широка политическа подкрепа за идеи толкова прости като пределния егоизъм. Да изгоним България и Румъния от Евросъюза. Да отрежем вноските в общия бюджет и да харчим холандските пари в Холандия. Супер. Това е все едно рибарят да изяде червеите вместо да ги топи в езерото, сеячът да опече кравай от семето, хвърляно в новоразорани пущинаци, а краварят да изпие млякото на теленцето. Естествено, в Европа не са се свършили рационално мислещите хора, които знаят, че всичките популистки глупости са добър социален отдушник в кризата, но са икономически несъстоятелни. Затова няма съмнение, че крайният национализъм ще остане изолиран, но понеже става все по-влиятелен, ще даде основание на "умерените" политици да вземат "балансирано" решение за



запазване на статуквото



в Европейския съюз, а това означава капсулиране на общността, затръшване на външната порта на крепостта под носа на чакащите и затваряне на вътрешната цитадела, еврозоната. Ясно е, че в бъдеще кранчето на средствата от евробюджета ще се затегне още, а аргументи за спиране на вече отредените средства за развиващите се страни в съюза ще се търсят и ще се намерят. Очаквайте т.нар. "механизъм за мониторинг и сътрудничество", наложен за България и Румъния и който трябваше да приключи тази година, да се запази като постоянно действащ начин за кастрене на обещани асигнации и налагане на нови, нерегламентирани в никакви договори и нормативни актове на съюза условия за финансиране. Мога да се обзаложа, че занапред освен "принципните изисквания" (одити, купища документи, отрязване на свързани лица от финансиране и пр.) ще се поставят и "специфични условия за финансиране". Например: ЕС ще финансира строителството на "Тракия", ако строителството бъде възложено на избран не от България, а от Европейската комисия изпълнител или пък ще се налагат такива критерии за получателите на средства от евробюджета, които никой абориген не може да изпълни (за да се върнат "западните" пари на запад). Но



не стига да се респектира България



или Румъния. Новият идеал за бюджетиране ще намали рязко парите за всички новоевропейци. Страните донори не само ще искат контрол върху разходването им, но и ще търсят връщане към формите на "обвързано финансиране" (т.е. с германските пари да финансират германски доставки за проектите в България, от холандски пари да се плаща на холандски изпълнители и пр.). Макар да са лесни за натискане, България и Румъния са мънички получатели на европари. За да има осезаем популистки ефект, новата стратегия за финансиране трябва да притисне и получателите на по-сериозни суми от евробюджета (Унгария, Полша, Гърция ...). Очаквам в скоро време "българизиране" на европейското финансиране за всички нетни получатели и най-вече за новоевропейците. По традиция последният новобранец отнася най-голямата гонка. Но пък точно затова България като последната приета в съюза, най-"гонена" и най-оскъдно финансирана страна, ще е и в бъдеще най-атрактивна дестинация за влагане на капитали и за изнасяне на производства. Парадоксалното е, че в крайна сметка в интеграционните общности най-малко облагодетелстваната икономика печели най-много, макар и по-бавно.