Колко струва планът на българското правителство за справяне с кризата? Струва 6.150 млрд. лв. Как се получава това число? Бюджетът отпусна вече 250 млн. лв. на държавната Българска банка за развитие за кредитиране на малки и средни фирми. Към това можем да добавим 5.4 млрд. лв., които ще се дадат тази година за капиталови разходи. Към получените 5.65 млрд. лв. могат да се добавят и 400-те млн. лв., които правителството даде за Българския енергиен холдинг, както и 100-те милиона лева, отпуснати за изграждане на индустриални паркове. Колкото и да е спорно що за антикризисни мерки са това, други пари няма. Така се получават 6.150 млрд. лв. или малко над 3 млрд. евро.
В северната ни съседка Румъния не си поплюват, пък и населението й е 3.5 пъти по-голямо отколкото българското. Там бившият вече премиер Калин Попеску Търичану приготви 7 млрд. евро за справяне с кризата, но изгуби парламентарните избори. Новият министър председател Емил Бок реши да го надмине двойно и обяви, че неговият антикризисен план е за 14 млрд. евро.
Според румънските икономисти и двата плана за нищо не стават и представляват поредната смес от демагогия и предизборен пиар. Наесен се очакват и президентските избори в Румъния и подозренията са, че гръмките фрази и надуването на "помощта" имат за цел да помогнат за преизбирането на сегашния президент Траян Бъсеску, който стои зад управляващата коалиция.
"Рано е да се говори колко точно ще струва антикризисният план на Емил Бок, но засега той съществува само на хартия и бизнесът сам се опитва да запази равновесие", коментира пред "Сега" шефът на бизнес отдела във вестник "Гардианул" Марилена Дан. Според нея правителството не иска да признае, че все още търси решения за излизане от задънената улица и не намира никакви.
Както и в България, най-сериозно пострадалият от кризата бранш в Румъния е бързоразвиващият се в последните години пазар на недвижимите имоти и строителството. За да стимулира пазара през април, държавата лансира идеята за т.нар.

кредит за първи дом

Младите семейства да получат гаранции от държавата за кредити от 60 000 евро за нов апартамент е най-рекламираният от премиера Емил Бок "микс" от антикризисна и социална мярка. Новината бе съобщена подобаващо, но в следващите дни се оказа, че няма яснота кой и как ще гарантира, а и с какви пари. "Тази мярка, макар че не е лоша, засега е само обещание и носи предизборен характер ", смята журналистката от "Гардианул". Властите биха могли да гарантират ипотеките на около 15 000 нови апартамента, като постепенно те се увеличат на 50 000. С това се очаква да се деблокира кредитирането и да се стимулира строителството, за което са необходими около 1 млрд. евро.
Звучи добре, но веднага възникна въпросът кой в тежката икономическа ситуация и повишаващата се безработица ще взима такива кредити. Месечните вноски за заем от 60 000 евро за 25 години ще трябва да са по 450 евро, което е над средната месечна заплата в Румъния. После се оказа, че мярката не предвижда купуването на задължително нови апартаменти, които в Букурещ струват средно по 75 000 - 80 000 евро за двустаен. Държавата обаче гарантира само 60 000 евро и това при липсата на задължение за покупка на нов апартамент автоматично ще насочи малкото решили се да теглят заем към старите панелки.
Да не говорим, че банките искат поне 20-25% авансово заплащане. На банкерите не им е изгодно да кредитират пазара на старите панелни жилища, а само изграждането на нови блокове. Когато станаха ясни подробностите, се възмутиха пък строителните предприемачи. След дълги преговори едва тези дни те се споразумяха с държавата специално за програмата "първи дом" ДДС върху продажбата на вече построени апартаменти от 19% да стане 5%. И това при положение че цяла година в Румъния се спори дали ДДС върху храните да не се намали, а държавата не отстъпи с оправданието, че ще се получи дефицит в бюджета.
"И всичко това разбирахме на принципа "на час по лъжичка". Чак сега например научихме, че изобщо не става въпрос за стимулиране на строителния сектор, а за продажбата на вече готови апартаменти, които заради имотния бум в Румъния вече са стотици хиляди и няма кой да купи", възмущава се Марилена Дан.
Но ако благодарните румънци, сдобили се с нов дом, решат наесен да преизберат Траян Бъсеску, това ще е твърде малка подкрепа - едва 50 000 семейства. Далеч по-голям ефект върху изборите ще има една друга "антикризисна" мярка:

помощта за автомобилния производител "Дачия",

която всъщност е мажоритарна собственост на "Рено", се оказва един от малкото печеливши от кризата в румънската икономика. През октомври м.г., когато светът вече се тресеше от глобалната финансова криза, автомобилопроизводителят поиска спешна помощ от държавата заради стотиците хиляди произведени коли, които се задържаха по складовете. Но тази пролет "Дачия" изведнъж отчете 10% повишаване на производството. Това стана благодарение на кризата в Германия, по-точно на германската антикризисна програма. Според нея всеки германец може да се откаже от стария си автомобил и да си купи нов, като получава бонус от 2500 евро от германската хазна. Но се оказа, че най-близо до тази сума е струващата около 7000 евро румънска "Дачия". И бяха продадени доста дачии. Излиза, че Меркел изсипа стотици милиони евро, за да съживи по-скоро румънския, респективно френския автомобилен бранш, отколкото немския.
Последните данни от май т.г. показват ръст на продажбите от 60%, което поставя под въпрос необходимостта "Дачия" да бъде подпомогната. "Според мен те наистина нямат нужда от помощ, но като за стратегически инвеститор и работодател в румънската икономика държавата все пак реши да даде на целия автомобилен бранш 450 млн. евро", обясни Марилена Дан. От тази помощ под формата на гарантиране на взети заеми ще се възползва и заводът на "Форд" в Румъния.
И другите помощи, които управляващите в Румъния щедро обещават да изсипят върху населението, са подобаващи. 375 млн. евро ще отидат за повишаване на средната пенсия с 45% до нивото на минималната работна заплата. За изплащане на кредитите на фермерите ще отидат други 500 млн. евро.
"Не можем да наречем антикризисния план само предизборен, нито можем да кажем, че нищо не е направено, но все пак има доста основателни съмнения за резултатите", обяснява журналистката от "Зиарул Финанчар" Клаудия Медрега. Според нея държавата си е записала в актива например това, че не е повишила ДДС от сегашните 19%, както се е обсъждало през последната година. Увеличи също така заплатите на държавните служители с 3.8%. Така или иначе заради високите разходи ще има дефицит в бюджета, обяснява тя. Според журналистката, макар и своевременно поискани, кредитите от МВФ, СБ и ЕБВР едва ли ще помогнат да се вържат двата края в бюджета.
Но румънските политици не падат по гръб. За да покаже на народа как пести,

румънският премиер Емил Бок ходи

от кабинета си до заседателната зала на Министерския съвет, без да се пали осветлението по коридорите. Разбира се, извърши го пред камерите на националните телевизии. Пресата в Румъния описа надълго и нашироко този факт, макар и с ирония. Проблемът е, че далеч по-важно е какво правят с електричеството депутатите, тъй като сградата на румънския парламент е най-голямата в Европа - строена е по времето на Чаушеску.
Анализаторите в Румъния не са оптимисти. Представителите на бизнеса са най-критични към мерките на кабинета "Бок". "В Румъния няма никакъв знак за задържането на икономическия спад. Секторите на технологиите, машиностроенето, металургията са в свободен полет надолу. Не можем да разберем откъде идва оптимизмът на държавата, когато разполагаме с едни и същи данни на Националния статистически институт", се възмущават от Съюза на индустриалците в Румъния. Според тях страната и бизнесът не могат да понесат още половин година предизборна кампания.
В Румъния има и особеност, свързана с чуждите инвестиции - там има вероятност статистиката да отчете отрицателно число. Защото от началото на кризата над 4 млрд. евро са изтеглени извън страната от западните банки, които имат клонове в Румъния. А това е почти половината от външния дълг, наследен от Николае Чаушеску.
Разбира се, всеки може да се оплаква от различни неща. В България също има катастрофален спад на чуждите инвестиции, но тук все пак гиганти като "Нокия" не са идвали никога за разлика от северната ни съседка, която сега приема за трагедия оттеглянето на "Нокия". В Румъния се счита и за голям проблем това, че след дълго оглеждане на условията производителят на "Мерцедес" "Даймлер" предпочете да строи завод в Унгария.

РУМЪНСКИЯТ БЮДЖЕТ

2008 г. ПРОГНОЗА ЗА 2009 г.

инфлация	6.3%	5%
бюджетен дефицит	12.3%	7.4% (9 млрд. евро)
валутен резерв	30 млрд. евро	30 млрд. евро

Находчив румънски ресторантьор от Сибиу предлага в заведението си "кризисно" меню: супа от фиде, пуешко с мамалига и салата от зеле. Само за 15 леи (около 4 евро).

снимки: Ройтерс Румънският президент Траян Бъсеску разговаря с президента на Европейската банка за възстановяване и развитие Томас Мироу на 18 март т.г. в Букурещ. Банката е сред донорите на антикризисния план на правителството "Бок".

1

2203