Ценност ли е да си власт? Да контролираш, да имаш висок социален статус, да можеш да налагаш разбиранията си на приятели и врагове, на близки и далечни? Очевидно е ценност. Освен това "Властта е наистина най-големият афродизиак" - както беше се изразил, мисля, Хенри Кисинджър, силно навлязъл в години, когато темата за моженето явно е взела да му става идеологически приоритетна.
Но щом е ценност, какво се чудим тогава на казусите с купуването и продаването? Всяка ценност си има цена,
щом има търсене, ще има и предлагане,
това са основните закони на алъш-вериша. При това далеч не е необходимо това купуване да се осъществява от ром в жигула с омазнен списък ЕГН-та в ръце, макар че го има.
Преди около четири години писах за един свой разговор с баничарка. Женицата, на възраст и възпълна, се трудеше в заведение с интензивен оборот и едва сколасваше, но работеше акуратно и енергично. Не помня как се завъртя разговорът, в който тя ми довери без притеснения, че ще гласува за тази политическа сила, която й посочи чорбаджията на заведението. Звучеше абсолютно убедено, явно това й решение беше плод на дълбоко осъзната позиция. Била му много задължена и благодарна - човекът й дал работа в труден момент, освен това се държал добре с нея и не я ощетявал откъм заплащане; тъкмо наопаки, добавял.
Спомних си този случай във връзка с обсъждането на изборните резултати и нееднозначния казус с политическата формация "Лидер". Работниците на бизнесмена Ковачки гласуват за въпросната формация масово и са на заплата при него. Това едва ли може да се квалифицира като купуване и продаване на гласове в юридически престъпен смисъл, макар че изглежда, разбира се, смущаващо. Сигурен съм, че едва ли някой негов човек в Бобовдол стимулира тези работници допълнително с печени пилета и пари на ръка, нито ги следи в изборната стаичка с камера. Въпреки това те гласуват за "Напред", повечето убедени, че политическата мощ на собственика ще им обезпечи професионална заетост и битов комфорт впоследствие.
Какво е това? Афера? Престъпление? Легална борба за политическо влияние със законни средства? Чисто терминологично вече му намериха име, но смислово това е същото, за което говорих по-горе. Мотивационната пружина на всеки вот е същият договорен принцип, който важи при пазара. Аз си купувам велосипед, защото ще ме вози на риболов и из парка за спорт - нужен ми е. Ти ми продаваш возилото, защото печелиш от мен възможност с печалбата да си купиш сирене, да разширяваш бизнеса, да си построиш нова къща.
Аз гласувам, защото очаквам печалба от вота си - повече спокойствие за мен и семейството, по-високи доходи, по-чиста природа...Ти ми ги обещаваш тези работи, преследвайки "виаграта" на властта или в угода на високия си морален заряд, организационен гений и патриотичен дух, както твърдиш...
Ти обаче
сума ти пъти си ме лъгал,
щото сетне не ти се работи особено за мене, а за тебе си. Затова аз, колкото съм по-ниско откъм образователно и социално равнище, толкова повече конкретика диря в договора ни. За "после" не ти вярвам много - кради, гуши, опивай се от положението си както желаеш - то и бездруго не ми променя живота особено. Но засега, когато си опрял до мене и моя глас, искам нещо на ръка. Кебапче, пиле, няколко банкноти, все е кяр, все сделка, виждам я по-привлекателна така.
Това е примитивното ниво на политическия алъш-вериш. То у нас още е много силно, предвид компактните маси обезправени и необразовани етнически малцинства.
Има, разбира се, и друг пазар. Той е по средата. На него търговията става така. Аз си купувам твоята стока, а ти продавам гласа си, защото онези, другите, са ми страшно противни. Не ги искам даже да ми минават покрай сергийката! И ти не си цвете за мирисане, но те са ужасни гадове, плашат ме и не ща да ги виждам, ще ми объркат живота!
Мисля, че това все още е най-разпространеният изборен пазар у нас, пък и по много други места (ние не сме някакъв уникум в света, това е доста нескромна наша заблуда).
И третият пазар, той е най-висш, но още е в силно зачатъчен период. Това е купуването на идеи, на усетен нравствен потенциал, пакетирането на цялостна визия анблок. В нея влизат и вече доказани неща като компетентност,
липса на нагла корист, а и обаяние (далеч немаловажно)
За да си дадеш гласа за такъв продукт, трябва самият ти да си добре информиран, а по възможност и добре образован "продавач".
На онзиденшните избори за евродепутати изненадата от доброто представяне на НДСВ мнозина свързват с чара на еврокомисаря Кунева. Мисля обаче, че лицата във властта от НДСВ вкупом повлияха за вота, при това нямам предвид най-главното лице. И Кунева, и Даниел Вълчев, и Николай Василев, и зам.-министърът Керемедчиев по-често досега бяха оправни и интелигентно артикулиращи люде, което вкупом все е привлякло мющерии в големия ни политически МОЛ.
А Зелените си "купиха" най-идеалните все още гласове на сергията - на студентите и бунтовните еколози. Е, не напълниха кошницата, но бъдещето е пред тях.
Едно бъдеще, в което нито купилият, нито продалият бързат да осребряват, е най-доброто, което може да ни се случи. Засега е далече, но надеждата е трайна стока.
