Машините шумят монотонно. Вътре е задушно, чува се и радио. Хората са уморени, крещят си един на друг и се гледат злобно. Нямат търпение да си тръгнат, а утре ще дойдат на работа с възможно най-голямото нежелание. Една машина се поврежда. Началникът започва да крещи срещу оператора. Това е последната капка. В този момент вратата се отваря, инспекторите нахлуват, работниците млъкват. В следващите няколко минути се прави проверка за нивото на стрес в предприятието. Оказва се, че това е второ нарушение на работодателя - не е осигурил среда с минимални нива на стрес. Следва бърза глоба - 5 хил. лв.

Ако някой си представя такава сцена след като прочете по вестниците, че инспекцията по труда ще глобява работодатели заради стрес на работното място, много бърка. При проверките за трудови договори например все пак има екшън - министър с токчета, в костюмче от дискретно ламе и каска на главата, някой и друг избягал работник, но проверките за нивото на стрес се оказаха много скучни. Процедурата е изцяло свързана с четене на документи. От тях на инспектора трябва да му стане ясно дали работодателят е осигурил условия на работа с минимален брой предпоставки за високи нива на стрес.

"Нашите работници са си спокойни, вие с тая проверка ще ги стресирате повече отколкото работата", казва шефката на "Личен състав" във фирмата. Предприятието е за текстил и наистина изглежда спокойно. След една обиколка пред учудените и



не особено дружелюбни погледи



на работниците инспекторът отива да чете документи.

Стресът не е нещо, което можеш да пипнеш с ръка, нито пък да го видиш. Няма утвърден модел, по който да бъде измерен, нито универсална методика за справяне с него. Главна инспекция по труда прави проверки за нива на стрес, но реално не може да каже дали такъв съществува в предприятието. Оттам са се отказали да ползват инструменти за мерене, просто защото са прекалено много. Тъй като проверката за стрес е заложена в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тя се извършва по задължение, но резултатите лесно могат да бъдат оспорени. Най-елементарният пример - представяте ли си как на работното ви място идват инспектори по труда, т.е. хора, които изобщо не ви познават и изведнъж установяват, че сте прекалено стресиран. Без дори да са говорили с вас. Пък и да го направят, вие едва ли бихте им изказали душевните си терзания и нещата, които ви мъчат, нали.

Какво тогава се случва? Задължението на инспектора е да установи дали в предприятието има достатъчно предпоставки за поява на стрес. Да речем - да провери какви задачи ви се дават, реални ли са сроковете за изпълнението им, какви са условията на труд, дали имате достатъчно почивка. Т.е. проверката не се различава с нищо от нормалната за здравословни и безопасни условия на труд. Така че нека никой не очаква нещо грандиозно.

Ако евентуално установи, че в предприятието има условия, които биха допринесли за появата на високи нива на стрес, инспекторът дава предписание за отстраняването им. Например - ако почивката на еди-коя си смяна или цех е недостатъчна,



осветлението е слабо, помещението задушно,



позата, в която се работи - неудобна.

"Честно да ви кажа, аз не разбирам тази формулировка за стрес на работното място. Ние, работодателите, сме подложени на много по-голям стрес от работниците. Ако неговото задължение е да си свърши работата, то моето е да мисля за хляба на 200-300 души", казва шефът на фирмата Георги Георгиев. На същото мнение е и началничката на един от цеховете. "В живота ни има толкова много стрес, ние го пренасяме и тук, не мисля, че работната среда е виновна по някакъв начин", твърди тя.

Проверки за стрес Инспекцията по труда прави отскоро. Въпреки че достатъчно надежден тест няма, проверяващите раздават по един въпросник на работодателите. С негова помощ трябва да се добие поне бегла представа за какво става дума. В теста има въпроси от типа - "Подложен(а) съм на личен тормоз под формата на неучтиви думи или поведение", "Имам непостижими крайни срокове", "Имам избор при решаване на това как да си върша работата", "Подложен съм на тормоз в работата", "Времевата нагрузка, при която работя, е нереална". Друг е въпросът защо русизмът "нагрузка" е заменил българската дума "натоварване". Вероятно нагрузката е взета автоматично от някой соц въпросник.

Може да срещнете и следната формулировка - "Между колегите има търкания или гняв". Тук идва въпросът дали, ако колегата ви е неприятен, понеже не е вегетарианец като вас и увеличава стреса на работното място, можете да се оплачете на инспекторите. "Междуличностните проблеми трябва да се решават от работодателя", казва шефът на ГИТ Гълъб Донев.

Въпреки че проверката в текстилното предприятие е толкова скучна, че самата тя може да мине за стресотрепач за извършващите я, все пак се откриват нарушения. Според инспектор Елена Благова от столичната служба е установено, че предприятието е от рисковата група, т.е. съществува реална опасност да се увеличат нивата на стрес. Не е ясно обаче на каква база е направена тази оценка, не е записано какво точно са оценили проверяващите и откъде ще дойдат проблемите. Иначе предприятието си е написало



програма за борба със стреса,



където обаче не фигурират конкретни мерки. Всъщност самата програма трябва да се изготви от службата за трудова медицина, която всеки работодател е длъжен да наеме. Тези служби са частни и трябва да следят за изпълнението на мерките от програмата. Тяхната работа пък се контролира от здравното министерство, а инспекцията по труда, която най-често проверява, няма думата относно работата на трудовата медицина. Казано накратко - работодателят сам си наема хора, които да следят за здравето на работниците му, но ако работата на службата е некачествена, техен проблем.

Освен че не е указано откъде се появяват предпоставките за стрес, нашето предприятие не е отразило влиянието на стреса върху общата заболеваемост на персонала. "Установих, че там има предимно статистика. Освен това на последното заседание на комитета по безопасност въпросът за стреса не е обсъден. Като изключим оценката на риска, не е направено нищо повече", обяснява Благова. За тези нарушения на фирмата ще бъде дадено задължително предписание със срок, в който пропуските трябва да бъдат премахнати. Например за анализ на рисковите фактори и писане на мерките те имат около седмица. По въпроса с претоварването на работниците инспекторът ще прегледа дадените за изпълнение срокове на всяка една поръчка. Ако все пак производствената нужда налага завишено темпо, работодателят е длъжен да предупреди служителите си.

До този момент няма глобен за високи нива на стрес работодател. Малко вероятно е и скоро да има. Ако все пак се стигне до някаква санкция, тя сигурно ще бъде за лоша работна среда. Т.е. няма начин един трудов инспектор да твърди със 100% сигурност, че работникът е стресиран. В крайна сметка се оказва, че превенцията и справянето със стреса е един изцяло личен проблем.