Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента е преподавател в НБУ в департамент "Политически науки". Експерт е в асоциация "Прозрачност без граници" и говорител на гражданската коалиция, която наблюдаваше изборите.





- Г-н Гълъбов, как партиите спазиха подписания обществен договор с вашата коалиция, след като за почти всички се коментираше, че са търгували с гласове?

- Общо 19 политически партии подписаха обществения договор, без "Атака". Две партии бяха с особено мнение - БСП и ДПС. Ако си спомняте, имаше предложение за регионални преброителни центрове като форма на противодействие на натиска върху избирателите в малките населени места. Точно това не приеха БСП и ДПС.

- И все пак се съгласиха, че ще се борят срещу изборната корупция, а не го направиха.

- Една от експертките на БСП в дебат за преброителните центрове откровено каза, че за тях това е форма на PR, а не е някакъв сериозен ангажимент. Обществен договор била само конституцията. Така че, макар и частно, това мнение се оказа доста представително за отношението на политическите сили към ангажиментите им към гражданското общество.

- Доста цинично е да се твърди, че това е форма на PR. Значи комуникацията между гражданското общество и партиите е тотално нарушена?

- Поне така изглежда на фона на резултатите от изборите.

- Може ли да се твърди, че всички партии са опитали да търгуват с гласове?

- Според наблюдения на мои колеги и от социологически агенции е имало сигнали или поне изразена тревога, че функционери на различни политически партии са включени в тези схеми. Възможно е това да е било самоинициатива на местно равнище. Единствената партия, която санкционира това, поне във вътрешнополитически план, е ГЕРБ. Знаем, че те освободиха няколко свои местни координатори за подобни съмнения. Възможна е и хипотеза, в която това би могло да бъде правено умишлено, за да се дискредитира политическият опонент.

- За кои партии имахте най-много сигнали, че са се опитали да купуват гласове?

- Въздържам се от тази информация, защото се опасявам, че взаимните обвинения между политическите партии се превърнаха в част от самата предизборна кампания. ГЕРБ подаде най-много жалби в изборния ден, практически на територията на цялата страна за много широк кръг от нарушения на изборното законодателство, които визираха най-често БСП и ДПС. На свой ред БСП подаде сравнително малък брой жалби, но изцяло свързани с нарушения на ГЕРБ. За съжаление до момента официално никой не е уличен. Знаете, че има няколко досъдебни производства, започнали и от прокуратурата. Едва 70 сигнала са подадени в МВР. С други думи - крайно недостатъчна основа за категоричен извод кой е купувач или продавач на гласове. Затова е по-лесно да говоря за партиите, които се възползват от формите на по-широки зависимости като контролирания вот.

- Може ли да кажете каква работа свърши предупреждението, че търговията с гласове е престъпление?

- Тук съм раздвоен. От една страна, помня много добре, че в последните дни преди изборите много хора, включително журналисти, казаха, че това е досадно, излишно, смешно. Някак това се превърна в най-често повтаряното послание на тази кампания. То можеше да изглежда малко нелепо например след клиповете на "Нова зора", където очевидно става дума за политическа корупция. От друга страна, ми се струва, че все пак именно защото беше повтаряно толкова често и именно защото беше насочено общественото внимание към този проблем, регистрирахме сравнително по-малко случаи на директно купуване на гласове. И имахме може би малко по-висока избирателна активност.

- Наясно ли сте какви пари бяха извадени и хвърлени от партиите за реклама и PR за този вот?

- Те ще бъдат около половината, ако не и по-малко от тези, които са вече приготвени и ще бъдат хвърлени за парламентарните избори. Смятам, че поне три или четири политически партии и коалиции очевидно не спазиха закона, защото разходите им за предизборна кампания надхвърляха съответно 1 или 2 милиона лева. Когато излезе докладът на Сметната палата, "Трансперънси интернешънъл" ще съобщи резултатите от паралелния мониторинг на предизборната кампания. Но това, което трябва да бъде казано, е, че за първи път имахме изнесени плащания извън зоната на предизборната кампания, за да не бъдат отчитани пред Сметната палата. Това беше направено умишлено, много видимо от страна на "Коалиция за България". Имам предвид както БСП, така и "Нова зора", с разплатени много преди началото на кампанията печатни материали, видеоматериали, сайт, клипове. Те бяха пуснати преди началото на предизборната кампания и няма да попаднат в официалните отчети пред Сметната палата.

- Кои са тези 3 или 4 партии, които са надхвърлили лимитите си?

- Очевидно става дума на първо място за "Коалиция за България" (включвам тук и "Нова зора", тъй като те не се явяват самостоятелно, а като част от коалицията). Средствата им за тази предизборна кампания надхвърлят лимита от 2 млн. лв. По особен начин стоят нещата и с "Ред, законност и справедливост". Там предстои да се види какви ще са отчетите на партиите, но при тази изключително масирана външна реклама плюс наеми на помещения ми се струва, че също наближават, ако не и преминават границата от 1 млн. лв. за една политическа партия. Със сигурност по особен начин стои и кампанията на "Лидер", защото не бива да забравяме, че както участието на Емил Кошлуков в шоуто на Нова телевизия, така и доста сериозните средства, които бяха инвестирани в самата кампания, според мен наближават също максимално допустимата по закон сума. Така че поне аз мога да се ангажирам с това, без да е официално становище на асоциация "Прозрачност без граници", тъй като нашите резултати предстои да бъдат публикувани.

- Имате ли приблизителни сметки колко пари пък бяха дадени за купуване на гласове?

- Много трудно е да се прецени. Видях опит в това отношение на Тихомир Безлов да калкулира едно раздаване от около 12 млн. лв., предназначени само за купуване на гласове. Струва ми се, че тази сума е индикативна, ориентировъчна, но значително по-ниска от реалността, тъй като купуването на гласове, освен че е престъпление, то е и организирана престъпна дейност. Защото в голяма част от случаите тази дейност се изпълнява от структури на организираната престъпност в страната, от всевъзможни мрежи, които имат нужда от средства, за да могат да изпълняват тези функции. Така че в никакъв случай средствата, предназначени за купуване на гласове, не отиват изцяло при онези, чиито гласове са купени. Средствата се разпределят в някои случаи в пропорции 4:1, а понякога 5:1 в полза на дилъра и минимална сума в крайна сметка отива към избирателя.

- Появи се нова мода в купуването на гласове - работодатели, лихвари... Дали работодателите са били достатъчно агресивни, когато са купували гласовете на работниците си?

- Конкретният случай от нашия човек в Бобов дол е показателен в това отношение. Там директно е било казано на работниците, че ако не отидат до определен час сутринта да гласуват, при следващите съкращения ще бъдат съкратени. За мен това е директна заплаха. Това е проблем, който за пореден път подчертава липсата на синдикална защита в България. И възможността там, където собственикът на едно структуроопределящо предприятие за региона или отделно населено място има амбиции, да може да ги реализира без проблем. Това е само конкретен пример, но не е единствен.

- Как може да бъде спрян корпоративният натиск според вас?

- Това е сериозен въпрос, на който трябва да бъде отговорено смислено и внимателно. Но ми се струва, че е определящо да не се търсят решения през изборното законодателство или през законодателството за политическите партии. Първото и много съществено нещо, което трябва да бъде решено, е преодоляването на изолираност, на периферност, на занемареност, в която се намират социалните структури в отделни райони на страната. В продължение на десетилетия отделни краища в страната бяха оставени до състояние на пълна феодализация. Докато това продължава да е така, каквито и промени да имаме в законодателството, те няма да се отразят върху зависимостта на тези хора, която по много перверзен начин през годините е придобила за тях измеренията на усещане за сигурност. Така че в това отношение става дума за цялостна държавна политика - за насърчаване на местното развитие, на децентрализация, на изграждане на реални механизми на социална и синдикална защита. И тук не трябва да изключваме, разбира се, ефективното противодействие на организираната престъпност.

- И все пак как могат да се санкционират действащите схеми, защото след един месец отново ще има избори и тези работодатели може би ще станат още по-агресивни?

- Аз очаквам да станат още по-агресивни. Онова, което ми се струва, че е възможно да бъде направено на първо време, е подобни случаи да получават много бърза санкция от съответните синдикални организации, където ги има. Където ги няма, има инспекции на труда. За съжаление в България нямаме трудови съдилища и съдебна институция, която да се занимава с индустриалните спорове и отношенията между работодатели и работници.

- Ще огласите ли кои работодатели са злоупотребили на 7 юни?

- Това е една възможна идея. Защото най-малкото осветяването на тези конкретни случаи би могло да бъде повод за предприемане на някакви мерки.

- НДСВ се похвалиха, че са отнели един евродепутат от "Атака". Заглъхва ли национализмът у нас противно на европейските тенденции?

- Не бих казал. По-скоро "Атака" на свой ред беше предмет на критика от други, по-радикални движения, които се появиха отвъд "Атака". Това в известна степен я омаломощи и намали подкрепата й, макар че резултатите и за нея са доста сериозни. Не смятам, че НДСВ е отнело гласове на "Атака", както и не смятам, че това е заслуга на НДСВ. Ако има някой, който да има заслуга за резултата на листата на НДСВ, това, разбира се, е г-жа Кунева, а както разбираме напоследък, и г-н Доган.