Чухте ли за шведската Партия на пиратите, вкарала евродепутат, който отстоява личната свобода в интернет и безплатния обмен на файлове? 'Баси пичовете! Е т'ва няма как да стане тука, няма гражданско общество. Ами за Митро Репо, разпопения православен поп от Финландия - щял да се бори за по-човечна Европа като депутат от левицата? Майтап! Пък двама калугери от Рилския манастир гласували за ДПС. А за Барбито от Карпатите Елена Бъсеску, щерката на румънския президент? Балканска работа! По-добре сме от потомците на даките: нашите кукли са по-красиви, а роднинските връзки са по-слаби от други обективни достойнства - братът на предишния президент си има телевизия, доведеният син на националистическия вожд е със запомнящи се изяви и по СКАТ, и в Европарламента.

Изобщо много интересни резултати! Те разсейват скуката, стелеща се от дълбокомислените съждения на анализаторите, пак изненадани в частното, но пък уцелили общото: управляващите партии, с малки изключения, губят навсякъде, нараства влиянието на националисти, при криза Европа залага на консервативни политики и пр.

Но при тоя консервативен повей



да сте чули колко струват изборите?



Да сте видели простата сметка "дал - взел", иначе тъй широко използвана при преценка на всяка обществена дейност? Надали ще чуете и видите, защото не е никак интересно. Какво му е интересното на милион лева бюджетни средства за избора на наш депутат? В Словакия тия пари са горе-долу също толкова, в Словения и Франция - малко повече, в Холандия и Германия отиват към 600 000 евро. Ако към осреднената сума от 500 000 евро, с които бюджетно се покрива изборът на един депутат в страните членки, на око се прибавят предполагаемите средства от "бели" и "черни" партийни каси за съветници, реклами, пропагандни финтифлюшки, социологически анкети и подкупи, никак не е трудна сметката за избора на 736 евродепутати. Колко му е за богатата Европа дори и при криза - има-няма, милиард; и още няколко за издръжката им по време на мандата.

Харченето на тия средства може да е прекрасен обект за занимателни анализи в стил "данъкоплатци за здрав разум". Така се е нарекла една неправителствена организация в САЩ, следваща гражданското здравомислие на класици като Пейн и Торо. Може и да е лобистка, но за петнадесет години е спестила към 5 млрд. долара, блокирайки скъпи, корумпирани и откровено безумни проекти. Някои от тях будят искрен смях: за половия живот на японските пъдпъдъци в затворени пространства, за стадиите на алкохолизъм при плъховете, за усмивките на минувачите. За европейския данъкоплатец със здрав разум обаче не е смешно, а тъжно, че са потрошени пари, предостатъчни за по-смислени неща от избора на депутати, сред които като куриоз блестят пиратите в Швеция, разпопеният поп от Финландия и щерката на румънския президент; както казахме, нашите са цвете. Куриозите обаче не само осигуряват веселата част в тъй сериозните сводки за разпределението на местата по фракции.

Те са пряк вход към нормата; подхвърлят се,



за да прикрият гузната съвест на политическия разум



Колкото и да е опорочен като политически, като разум той се основава на някаква здравина. Затова никой куриоз не затулва истината за избори, легитимиращи с гласовете на 2/5 от европейците общоевропейско политическо представителство. То не се различава от познатата номенклатурна природа на политическите кръгове, чийто тесен интерес се маскира с общи ценности. При това те дотам се разпличкват, че преливат една в друга до безразличие така, както идеологически безразличен е милионът, нужен за избора на един евродепутат. Именно това води до безразличие останалите 3/5 от европейските граждани. Куриозите в парламента на Европа подкрепят това им въздържане дотам, че човек може да се запита дали с тях то не е нарочно поощрявано. Но същевременно те оправдават тътена на здравомислещото недоволство, когато се чуят фалшивите вайкания за незаинтересоваността на повечето европейци от общите дела. В това отношение България не е никакво изключение.

В тоя фалш у нас ще се плацикаме още месец, връщайки се към отминалите избори като към тлъсто финансирано проучване на електорални нагласи с огромна представителна извадка. Това е и техният натрапван навсякъде резултат, колкото и лицемерно да се съжалява за пропуснатия дебат по "европейската политика". Както ще се убедим, той постоянно ще се прецежда през интереса на общоевропейската политическа номенклатура. В нея ще се стопят пиратът от Швеция, попът от Финландия и Барбито от Трансилвания, за да се оформи еднородната политико-бюрократична маса, която налага голяма част от националните закони и прави националните парламенти донякъде излишни. Но тя никога няма да запита европейските граждани в един общ референдум



дали те одобряват този начин на легитимирането й



в избори, които преднамерено се държат в сянката на националните, макар в действителност да са по-важни от тях.

С това пак сме в наши води. Тук седмицата започна с друг забележителен изборен резултат. В шоуто на bTV по надпяване победи българското девойче Магдалена Джанаварова, тръшнало македонския юнак Боян Стойков с близо 19% разлика в SMS гласуване. Обявяването на резултата гледали 70% от телезрителите, доста повече от зрителите на следизборното шоу предния ден. Минути след сълзливия възторг до победителката цъфна Бойко Борисов, победителят от изборите за Европарламент у нас. Той обеща да финансира клип на младата певица - ей така, от чиста любов към певческото изкуство. След ден се разбра, че петцифрената сума ще дойдела от ГЕРБ, кметът щял да изпълнява задълженията си към софиянци, нямало да се кандидатира за депутат. Тук здравият разум замлъква пред политическия: няма да е никакъв куриоз, ако Магдалена Джанаварова стане мажоритарен кандидат я в София, я в Търново - ще отвее всяка конкуренция.