Наско Пенев е вокалист на една от най-обичаните български групи Б.Т.Р., с която имат издадени общо десет албума. Само преди броени дни момчетата прибавиха още една награда към богатата си колекция от музикални отличия, тази на БГ радио в категорията "Най-добра група". В момента усилено работят над следващия си студиен проект, за който обещават, че ще е различен от досегашните. Преди да се отдаде на музикалната си кариера, за известно време Наско работи като аеролог в НИМХ към БАН.





- Наско, точно преди година, когато на пазара се появи последният ви албум Deja vu, в едно интервю ти каза, че интересът към българската музика ще възкръсне. Все още ли си на това мнение?

- По-скоро бих казал, че не си е заминал. За съжаление през последните години няма хубава българска музика. Или има, но е много малко. Точно защото не е достатъчно, хората все повече се обръщат към чуждата или към чалгата, която също често не е българска. Забелязва се лек отлив от качествената музика. Получава се и един друг феномен - все по-малко млади музиканти правят собствена продукция, което води до дисбаланс. Затова ние, по-старите изпълнители, създаваме по няколко собствени албума, дано върнем интереса. Специално с последния ни албум Deja vu, който е пълен с известни култови български парчета, искахме да припомним старата българска музика, която е доста позабравена. Създадохме го като реверанс към тези, които са били преди нас.

- Наскоро продуцентът Атанас Янкулов заяви пред "Сега", че българската музика отсъства от ефира не защото липсва качествена продукция, а по усмотрение на разни музикални редактори.

- Това е друга тема. Ще се върна по-назад във времето, в началото на 90-те или по-специално 95-96-а, които бяха много повратни. След промените настъпи анархия. Всеки искаше отричане на всичко старо, включително и групите. Всеки започна да пее на английски. Радиата пускаха западна музика, която до този момент беше забранявана. Така 99,9% беше чужда продукция - няма "Щурците", няма "Сигнал", няма "ФСБ", няма никой... Нас никой не ни знаеше и съответно никакво внимание не ни обръщаха. Тогава започнахме да ходим, да тропаме по разни радиа, а Кирил Маричков стигна до парламента с искане да се приеме закон, който съществува във всяка западна държава - определен процент от музиката в плейлистата на радиата и телевизиите да е местна, в случая - българска. Е, не пожънахме успех. В момента положението е същото. Над 90% от музиката в ефира е западна. А за да не е 100%, може би се дължи на едно-две радиа, които въртят български парчета.

- А главната причина не се ли крие във факта, че повечето медии у нас станаха собственост на чужди компании?

- Мисля, че няма нищо лошо да ни притежава арменец или евреин или някой американец. Е, бих предпочел да е българин, но въпросът не е кой е собственик. БГ радио също не е притежание на българска компания, но продължава да пуска сто процента наша музика. Основният проблем е, че ние сме лоши политици и не сме си приели закон. Сложете 10 или 15% бг музика и всички ще се съобразяват с нея. Тя може да е диско, може да е хаус, може да е клубна, рок, ска, блус... имаме достатъчно изпълнители.

Според мен не са виновни собствениците. Те пускат това, което на тях им е познато. Интересното е друго, че плащането - и не говоря за авторските права, а за т. нар. малки права - продуцентски, изпълнителски и т.н. - изключително бързо се изплащат на западните звезди, а ние чакаме четвърта година.

- Като не печелите от продажбата на албуми, защо продължавате да създавате такива ?

- Ами, мисля си, че това е нормалният път. Всеки артист накрая издава един продукт. Ето например с последния си албум пожънахме небивал успех. Тиражът се изкупи за нула време. Добре че си бяхме оставили няколко хиляди копия, за да раздаваме и продаваме на местата, където свирим. Но хората вече няма да могат да купуват, защото и тези при нас свършиха. Като ти казвам небивал успех, имам предвид някъде от порядъка на десетки хиляди, далеч от двайсет, което за съжаление в България е равно на мултиплатинен албум.

- С групата работихте усилено, докато се наложите. Мислиш ли, че в момента единственият начин младите изпълнители да бъдат забелязани е да участват в музикално риалити?

- От една страна, това са хубави формати, защото се дава подиум и сцена на млади изпълнители. Недостатъкът на "Мюзик айдъл" и подобни музикални риалити обаче е, че който не е минал оттам, няма никакъв начин да продължи нататък и да пробие. Това е като нож с две остриета. Както и в момента. Малко извадиха от контекста думите ми при гостуването ми в "Мюзик айдъл", когато казах, че след финала, ако, да речем, Боян или Александър спечели, ще се върне в Македония като звезда и ние няма да чуем повече за него. Според мен двете държави - България и Македония, за съжаление не са дорасли до такава степен, че когато един македонец или българин стане музикален идол, той да е идол и на двете страни. Напротив, той ще се прибере в родината си и ще пее там. Но за разлика от нас македонците имат едно предимство - че са в добри взаимоотношения със Сърбия, Хърватия, Босна, бившите югославски държави... Като Тоше Проески, който пожъна успех във всички тях.

- Въпреки че Маги спечели тазгодишното издание на "Мюзик айдъл", като че ли македонците се справиха по-добре от нашите участници.

- Честно казано, не мога еднозначно да посоча защо е така. Факт е, че двамата македонци са жестоки. Третият - също (Дарко - б.а.), но той наистина не беше дорасъл, за да продължи до края. Боян и Александър са перфектни. Миналата година в предаването "Пей с мен", в което участвах, имаше едно момче от Македония - Даниел, който пееше с Камелия Тодорова. Много симпатичен, със специфична бленда, с хубаво пеене и държание на сцената. Ето, значи има нещо в тях. Може би защото Македония е по-малка държава от България и те искат да се докажат. Понеже всички, малко или много, имат претенции към тях, те искат да се покажат като нация, която може да се грижи сама за себе си.

- В едно от изданията на шоуто защитаваше Преслава, сега хвалиш македонците... Да разбирам ли, че Б.Т.Р. обмисля да направи съвместен проект с някого от айдълите?

- Имаме идея, но засега ще запазя името или имената в тайна. Дори подметнах на Иван (Иван Христов, водещ и продуцент на предаването - б.а.), че имаме разни идеи, но няма да разкривам подробности.

- Зрителите избраха краен победител в "Мюзик айдъл", българските граждани изпратиха свои представители в Европарламента, но сега предстоят и други избори - парламентарни. Б.Т.Р. ще се включи ли в някоя от кампаниите?

- По всяка вероятност. Още не мога твърдо да ти отговоря. Имаме доста предложения, но в крайна сметка ние свирим за хората. За нас това ще бъдат концерти, така че по всяка вероятност както винаги ще се включим към някоя кампания.

- Чисто финансови ли ще са причините, заради които ще подкрепите дадена партия, или ще са продиктувани и от личен мотив?

- Надявам се да съвпаднат.

- Иначе лично ти редовно ли гласуваш на избори?

- Да. Последните години не толкова редовно, за което си взимам бележка. Винаги съм смятал, че трябва да разсъждаваме като група. Ето, например в Б.Т.Р. сме петима души и всеки има право на глас. Никой на никого не пречи, не се караме, често сме на различни мнения, но обикновено има толеранс. Иначе не става група. Същото е и при изборите. Един познат веднъж ми каза: "България вече не е държава, а територия". Ами, дано не е така. Ако сме само територия, по-добре някой да ни вземе, да ни освободи от самите нас и да ни управлява.

- Защо реши да се присъединиш към Движението за национално единство и спасение (ДНЕС)?

- Веднага искам да подчертая - ние не сме членове на нито една партия или организация. ДНЕС е гражданско движение и като такова решихме да го подкрепим, защото няма активност на самите граждани. Българина колкото повече го биеш, толкова повече се свива в черупката си. Казва си, че и това ще отмине, навежда глава и гледа всичко да мине отгоре. Не бива така. Не е казано, че с вили и лопати трябва да тръгнем да колим, бесим и линчуваме. Не. Просто имаме достатъчно добър закон, за да упражним гражданското си право. Оттам нататък остава всеки път да го правим. А когато това се случи, управляващите ще спрат да ни лъжат, мотаят и да своеволничат.

- Изобщо хората на изкуството имат ли място в политиката?

- Имат. Един човек или става за политик, или не става. Какво значи да ставаш за политик? Не е нужно да си измекяр, лъжец, крадец, т.н. Трябва да умееш да лавираш, да преговаряш, да разговаряш с хората, да отстояваш позициите си, да правиш компромиси и да изискваш. Ако си такъв, хората ще те изберат. Всеки се блазни, всеки иска да забогатее, но не може при един проект, който струва 100 млн. евро, да откраднеш 50. Не става. В Щатите, да речем, си присвояват един процент за себе си и го правят така, че никой да не ги разбере. А не като при нас да те пишат по вестниците, че си откраднал, ти да си признаваш, но понеже сега си болен и не могат да те хванат да те питат как си взел парите... накрая отново да няма осъдени. И изведнъж нещо друго се случва, и след пет-шест години всичко утихва и се забравя. Не може така. Трябва да си носиш последствията. Веднага отиваш на съд, връщаш парите и те наказват със затвор. Нека вземем за пример Сърбия - преди десетина години - веднага след разрушителна война и без европейски пари - за 1 година изградиха над 150 км магистрали. Ние не можем да направим повече от 30 км за 5 г. И не е само този пример. Не искам да се срамувам от това, че съм българин.