Социалистите, които през последните дни критикуваха управленската програма на ГЕРБ за популистки залитания, вчера на свой ред раздадоха порции от щедри обещания. Премиерът Станишев и министрите му официално представиха платформата на БСП, наречена "Управленски проекти 2009-2013 г." Станишев подчерта, че ако остане във властта, БСП няма да прави никакви резки движения и ексцентрични ходове, намеквайки, че съзира подобни опасности в лагера на десните партии. В програмите на двата основни политически опонента всъщност има малко разлики и много прилики, а най-много са въпросителните как ще се реализира обещаното.

Социалният проект на левицата обещава до 2013 г. нови 100 хил. работни места, 950 лв. средна работна заплата, около 450 лв. средна пенсия и 200 лв. минимална пенсия. Социалистите се заричат да не допуснат безработица над 7.5% и да запазят работните места на 18 хил. души, работещи на половин работен ден. В програмата на ГЕРБ липсва такава конкретика, а при представянето й Бойко Борисов обясни, че не иска да лъже пенсионерите, че ще им удвоява доходите, тъй като бюджетът е в окаяно състояние. Но и в плана на герберите не липсват щедри обещания - като удвояване на добавките от пенсията на починал съпруг от 20 на 40%, и допълнение от поне 50 лв. за над 75-годишните пенсионери.

Министър Емилия Масларова вчера обяви тези "екстри" за нереалистични, тъй като биха отворили дупка в бюджета от над 750 млн. лв. Социалният министър разкритикува и заявката на ГЕРБ за сваляне на осигурителната тежест с до 5%. Това означава 1.4 млрд. лв. дефицит в бюджета, изчисли Масларова.

Въпреки че критикува ГЕРБ, вчера стана ясно, че левицата също планира подобна мярка и тя е записана в програмата й. Разликата е във времевия хоризонт. Министърът Петър Димитров обяви, че социалните осигуровки, внасяни от работодателите, могат да паднат от сегашните 17.9% до нивото на данъците върху фирмените и личните доходи, което е 10%. Но не конкретизира в какви срокове може да се случи това. Депутати от БСП обясниха, че идеите, представени вчера, са за целия мандат - до 2013 г.

В плановете на ГЕРБ падането на осигуровките е спешна мярка. Новият икономически гуру на партията Симеон Дянков, който е водещ експерт на Световната банка, смята, че свалянето на вноските ще насърчи работодателите да запазват и дори да разкриват работни места.

Двете партии нямат особени различия в данъчната сфера, особено след като ГЕРБ изостави идеята си да сваля ДДС. И двете партии се вричат във вярност към валутния борд до приемане на еврото. Синхрон има и в намеренията им да осигурят максимално използване на еврофондовете чрез прозрачност и борба с корупцията, както и в облекчаването на лицензионни, разрешителни и др. режими.

БСП се отличава с непазарна "закана" да сложи юзди на монополите - частни и държавни, като задържа цените на ток, вода, парно и т.н. и така да пази българите от инфлация.

В програмата си ГЕРБ смята да поддържа баланс между приходите и разходите в бюджета, докато БСП смело обещава да има излишъци. Но в условията на криза, когато приходите спадат, това означава силно затягане на колана. В същото време обаче социалистите декларират, че ако те управляват, доходите на българите през следващите 4 години ще растат.

Докато соцпартията презентираше програмата си, икономическият екип на ГЕРБ алармира медиите, че има опасност в края на годината в бюджета да зейне към 3.2 млрд. лева дефицит. Затова първата задача след изборите ще е да се актуализира планът за приходите и разходите на държавата. "Като излязат данните за изпълнението на бюджета за май и юни, ще видите, че ще има дефицит", обясни финансовият спец Владислав Горанов. Според него виновна е не само кризата, а и безогледното харчене, което направи кабинетът "Станишев" през последните месеци с мотива, че бори кризата.

Според министър Орешарски обаче няма нужда да се преправя бюджетът, особено след последните решения на МС да пести, като сваля заплати на министри и намалява разходите на чиновници и политици за коли, командировки и телефони.

Задача №2 за ГЕРБ е незабавно стартиране на преговори с МВФ за предпазно споразумение. "Не ни трябват особено много пари, но е добре към есента да имаме осигурено финансиране от МВФ", каза Симеон Дянков. Той не пожела да уточни за каква сума става въпрос.

Към днешна дата министърът на финансите и други водещи фигури от левицата твърдят, че България няма нужда от парите на МВФ.

След анализ на течовете в хазната ГЕРБ-овите икономисти са набелязали 15 мерки за затягане на кранчетата, така че наесен да не се стигне до орязване на социални разходи. Една от мерките е незабавно - в рамките на 2 месеца, да бъдат свързани информационните системи на митниците и на НАП. Според герберите липсата на такава връзка позволява от бюджета да се източват 600 млн. до 1 млрд. лв. годишно.