|
| Кметът Бойко Перянски. |
През тези дълги години кметуване Перянски се е обръщал към абсолютно всички институции: президенти, премиери, министри на културата, Народното събрание и отделни депутати, българската църква, чуждите посолства у нас, както и към над 300 бизнесмени и други хора, които са се изселили от селото. По думите му само на Бил Гейтс не е писал. Но ако съдим по опита му дотук, с американеца сигурно щеше да има по-голям успех. Защото единствената помощ за църквата на Таваличево досега е дошла именно отвън - 400 лв. от гръцкото посолство. И толкоз. Усърдно водената документация се побира в доста обемна папка и съдържа над 1000 писма. Първите са с дата 1980 г., а последните - от 2009 г. "Всички министри и премиери ми благодарят за идеята за възраждане на църквата, обещават ми помощ, после снимка пред знамето, потупване по рамото и айде", разказва неволите си кметът. И следва неизменният отговор: "Много трудно ще стане, много закъсняхте, изпуснахте сроковете". "Кое ще стане трудно? Та България до тия 50 000 ли стигна? По 1000 лв. да ми бяха давали на година, щяха да се съберат. Това ме вбесява", не скрива яда си Бойко Перянски.
Радикално разрешение
В един мартенски ден Перянски донася легло в кабинета си и обявява денонощен протест. Заявява, че няма да излезе от кметството, докато някой в държавата не му обърне внимание и не се намерят пари за църквата. И чудото става. Още на втория ден шефът на Дирекцията по вероизповедания към МС Емил Велинов звъни и обещава 20 хил. лв., зам.-кметът на Кюстендил Радмила Рангелова също се ангажира да помогне за отпускане на средства, а секретарят на общината Борислав Крумов посещава лично кмета в кабинета му и обещава да кандидатстват за финансиране пред фонд "Бедствия, аварии и катастрофи". И толкоз.
"Аз на обещания не вярвам. Както се казва: "Властта на сълзи не вярва". Досега нищо не сме получили. Велинов казва, че парите са преведени вече в банката, но в нашата сметка няма нищо. Сигурно минават през Сомалия, та затова се бавят", размишлява кметът. Но понеже все пак сме в изборни времена, Перянски продължава да бъде като магнит за обещанията. Миналата седмица лидерът на БСП в Кюстендил Мая Манолова на партийно предизборно събрание в Таваличево обещава 120 хил. лв. "Дал съм срок на всички до изборите - ако дотогава нямаме парите, ето го черджето", посочва към леглото в кабинета си Перянски, което е оставил "за всеки случай".
"Останах осем дена в кабинета, жена ми ми носеше храна, а хората идваха да проверят дали наистина стоя тук или се прибирам", разказва с усмивка кметът. Впрочем на рейтинга му в Таваличево може да завиди всеки кандидат-депутат. Дори и най-възрастните хора се обръщат към него с "бате" като знак на почит.
Поводът за крайното решение за стачка обаче стават други думи - един съселянин подхвърлил, че кметът ще излезе в пенсия, а църквата още е порутена. Това е капката, която прелива чашата. "Лично бях обиден. Започнал съм от 1980 г. Реставраторите разкопаха и си тръгнаха. Оттогава не е правено нищо. Стените се напукаха, колоните изгниха. На Великденската служба слагам решетки около колоните като на млади дръвчета, да не се допрат хората до тях, за да не се срутят и да ги убият. Срамота е - църквата е оцеляла през цялото турско робство, а ние сега не можем да я запазим. Какви българи сме, българите ги няма. Ние сме някакви последни издънки", казва Перянски. Старата част на църквата "Св. Петка" е от ХIV в. и е обявена за паметник на културата от национално значение. Към нея има и пристроена част от 1900 г. Точно от тогава не е правен ремонт. Сред стенописите има уникати, но заради липсата на реставрация те се рушат.
Нека бъдат избори
"Политиците си мислят, че ние сме прости на село или хора втора ръка. Аз започнах стачката преди изборите, защото те тогава се раздвижват", разказва кметът. Според него не трябва само при наближаващи избори да се обръща внимание на проблемите на хората. Дори протестът не трябва да е единственият начин. "Ако наистина обаче ни обръщат внимание само тогава, аз съм съгласен всяка седмица да има избори. Така ще ни се решат част от проблемите. Пък и всички ще се нагласят във властта. Ще се редуваме на ротационен тип: днес аз президент, утре вие, а аз премиер. Ще си минем така по реда всички", иронично обяснява Перянски. След това обаче с болка казва, че трябва държавата да стане държава. Да удари по масата със закон. "Трябва като в Англия - и царицата, и клошарът еднакви. Това е демокрацията за мене - демос и кратос - еднакви закони за всички и еднакво спазване", твърди той.
Другата болка на кмета е училището. От 10 години сградата пустее и се руши, защото няма достатъчно деца за действащо училище. Там сега в една стая се помещава кметството. Навсякъде другаде е заключено. Други хора няма - преди е имало секретарка, но тя е напуснала. Бюджетът на кметството е 1000 лв. на година. Една чисто нова придобивка стои на бюрото, но покрита с парче плат. Наскоро община Кюстендил е раздала компютри на кметствата в околността. "Сега се уча, малко по-малко, ама все още няма интернет. Аз цялата документация мога на ръка да си я правя, но това е добре", казва Перянски.
Сега хората от Таваличево искат да направят етнографски музей в бившето училище. Целта е да се запази сградата. Тук обаче кметът не иска да разчита на държавата, а директно се е обърнал към изселили се заможни хора. "Много е лесно да разрушим сградата, но аз в живота си не съм разрушавал нищо. Затварянето на училището ми беше голяма мъка", добавя той. Училището е било спортен интернат по борба. "10 поредни години от 1980 г. насам бяхме републикански шампиони по борба. Преди 2 години трябваше да му честваме 150-ата годишнина. След затварянето прехвърлиха децата в съседното с. Конево. А те оттам отидоха в Кюстендил. Майките, дори и безработни, си оставиха тук къщите и отидоха на квартири в града, за да не пътуват децата всеки ден. Имаше детска градина допреди 2 г. Имахме 14 деца, а нормативът е 16. В региона от Бобов дол до Кюстендил не остана нито едно училище", разказва кметът. Това е държавната политика днес. Преди хората са продавали волове и ниви, само за да се изучат децата им, а ние днес закриваме училища", не разбира кметът парадоксите на новото време.
Черешите
През 1979 г. в Таваличево е имало 1214 души, сега са 350 души. "И с пет души да работиш е трудно. Аз от хората съм доволен. Слушаха ме", натъртва Перянски. В последно време не го слушат, защото са отчаяни и всеки гледа върховете на обувките си, никой не гледа напред. Хората вече не празнуват, затворили са се в себе си. Сега обаче е онова трескаво време в годината, когато селото живва. Сезонът на черешите е и населението на Таваличево набъбва до 1000 души.
"Ние сме едно от богатите миньорски села. Мъжете допреди няколко години работеха в мини "Бобов дол", а сега някои получават по 600-700 лв. пенсия. За черешова градина над 5 дка т.г. ще дават по субсидия 40 лв. на декар, защото препаратите и обработката поскъпнаха", обясняват ни събралите се пред кметството хора, които са ходили да нагледат градините си. Черешите тази година са много хубави, въпреки че реколтата е по-слаба от миналогодишната. Има обаче и проблеми: "Има много градини, но е трудно разпокъсаното обработване на земята. Имаме кооперация, която сее малко жито, но сега се случи един екип, който много унищожава, разтурят едно по едно. Не случи на стопанин кооперацията - трябва здрава ръка и не такова голямо желание за високи заплати", казват хората. "През 1987/90 г. същите италианци, които изкупуваха тогава черешите за 1-1.5 долара, сега ги изкупуват по 50 ст. Всичко скочи в пъти - и торове, и нафта, а цените остават ниски. Не е само черешите, а и млякото, месото. Не може да произвеждаш нещо със злато, а да го купуваш с грош", казва Перянски. И все пак ни изпраща с думите "За Таваличево или добро, или по-добро".
|
| Първите откъснати череши от тазгодишната реколта. |
