Предишните избори за парламент, изглежда, са били последните, за които партиите пишеха така наречените програми - едни безкрайни, скучни и не толкова лъжливи, колкото фантасмагорични писмена, чиято единствена цел бе да убеди избирателя в изобилния интелектуален потенциал на програмиращата партия. Не че ги четеше някой и не че имаше нужда да се четат: то си беше ясно, че няма да се изпълнят даже ако бликне нефт колкото саудитския. Не би стигнало времето на един мандат. Сега графоманията се замества с логорея, т.е. предпочитаме дърдорене пред драскане. Пак преобладават небивалиците и



липсва творческата мисъл



на държавника, липсва прозрение за уникалния български начин да се преборим за онова по-добро място в световната икономика, което да позволи да печелим толкова, колкото ни се ще да харчим. Покрай избори политиците нахвърлят куп добри идеи, но страдат от три порока на икономическото програмиране. Най-страшният е подражателството: някой някъде нещо видял и се напъва да го пренесе в полите на Витоша, щото било много хубаво. А идеите са като овошки, не се прихващат навсякъде. Местен сорт вирее в Ихтиманското поле по-добре от най-прехвалените круши на земята. Втори грамаден проблем е неумението да съчетаваме идеите. Затова се случва една и съща партия да лансира



несъвместими проекти



сред своите приоритети. Вятърни електроцентрали и тежка химия може би добре се допълват с туризъм и екологично земеделие, но трябва много ловко да нагласиш правилата и процедурите, та да не си пречат. Точно от такава ловкост са лишени българските управници (или пък лакомията на бизнеса и властите все взема връх). Накрая: и най-добрите идеи се провалят, когато просто липсва ресурс - финансов или интелектуален. Чудна идея е да станем новата Силиконова долина или царството на нанотехнологиите. Но че нямаме ресурс за това е очевидно. Вместо да се лъжем с утопии, можем просто да насочим максимални усилия



да печелим от сигурните предимства,



които страната има сред конкуриращите се локациите за бизнес. Засега в България подобно на всички страни от нова Европа се опитваме (и властта, и бизнесът - всеки по своя начин) да привлечем инвестиции от всички страни и във всички посоки, като залагаме на съмнителните предимства на евтинията и лакомията (очакването, че каквото и да купиш без пари днес, ще поскъпне няколко пъти до утре). Ужасна грешка е да разчиташ на евтин труд и ниски цени за живот и издръжка на бизнеса. Няма да бием с евтин труд Китай и Индия (за радост). Цените ще догонят европейските и дори ще ги задминат. Спекулацията, която разчита на бърз растеж, вече разплака хиляди неудачници, напазарували "ваканционни имоти". Много по-важни предимства са



разумният финансов режим,



който имаме, стабилният закон и ред, които трябва да наложим (иначе ще ни наложат), и мястото ни в Европа, което позволява милиони инвеститори да се възползват от тези наши предимства. Всяка власт трябва да ги гарантира, защото от тях можем да печелим. Познавам предразсъдъка, че само "производството" създава продукт. Не е вярно. Десетки страни (Швейцария, Люксембург, Хонконг...) дължат благоденствието си не на производство, а на уникалните си условия като бизнес локация. България има всички шансове да се нареди сред тях, че и да задмине доста от тях. Не знам колцина си дават сметка, че през по-голямата част от своите 770 години история Швейцария е била значително по-бедна страна от България, с едва изхранващо се население, износител на наемници на гурбет. Неслучайно "швейцар" на руски от "Schweizer" (на немски) значи "портиер", а "svizzero" и днес е италианската дума за наемен войник. По трудния и дълъг път към богатството България може да следва бавното и мъчително замогване на швейцарците, ако имаме техния разум и постоянство. Има само няколко



задължителни прости стъпки,



за да стане България предпочитаното място за седалище на фирми от всички краища на света. Първо трябва да ни разбират. Задължително обучение по английски език на всички учащи се още от първи клас и ограмотяване на вече работещите поколения са първата крачка. Задължително е да намалим обема ненужна документация, с която е натоварен бизнесът, всеки документ в официалните регистри (търговски, данъчни, поземлени и пр.) обаче трябва да е достъпен и на английски. Исторически ход е да променим конституцията, за да забраним на поредните конюнктурни парламенти да вдигат корпоративните данъци, а ако все пак го направят, всяка фирма да може да ползва по-изгодния й режим поне 5 години след промяната на данъчния закон. Да сключим спогодби за избягване на двойното облагане с малкото страни, с които още нямаме. Така само след 5-10 години ще видите у нас да се заселват фирми от цял свят, надушили смисления фиск и финансовата стабилност. Това не само е чист внос на доход и дънъкоплатци, но създава търсене на услуги и недвижимости, поражда внос и на икономически активно население. Веднъж спечелила разпознаваемост, доверие и статут, страната ще стане и предпочитано място (такова е Швейцария днес) за заселване на рентиери, които предпочитат да прекарат дните и старините си в тихо, уютно и красиво българско село вместо в лудницата на родния си град. Това е уникален шанс, нищо че звучи фантастично.