Библейският мит за първото братоубийство не само е породил стотици тълкувания и версии, ами символиката му се е запечатала неизличимо връз матрицата на житие-битието ни. Независимо дали си даваме труда да си помислим за това, или то ни се вижда некасаеща ни тема, като изборите, примерно, в Иран...

Каин убива Авел от завист. Господ приема Авеловата жертва благосклонно (яко хайванче), а на Каиновата (зарзават) мръщи нос, отхвърля я. Тази божествена реакция силно огорчава брата-земеделец и той затрива брата скотовъд. Според едни паралелни тълкувания с камък, според други го удушава, според трети го пробожда...

Спомням си за двамината сина на Адам и Ева винаги, когато наблюдавам смяна на обществените елити. Нямам предвид предстоящите парламентарни избори у нас, въпреки че те вероятно ще доведат до друго правителство и нова парламентарна конфигурация. Тези неща обаче дори не ще разклатят елитите ни. Мисля за по-фундаментални промени, каквито се случват след революции и реставрации.

Не сме си дали кой знае колко ясна сметка, (не ни интересува очевидно), как преформулира нашите елити рухването на живковия режим и как стори това руско-турската война от 1878 г. Малко повече се е разсъждавало как се случи то след 9.09.1944 г. А тези неща са важни, защото оставят дълбоки белези по общественото тяло.

Когато част от предишното "ВИП"- общество слиза от сцената, а на негово място се качват нови лица със своя хъс, неопитност, морален кредит и актуализиран дрес-код за старите пороци, винаги има хем обнова, хем трагедия. То



зарежда с масови фобии



и създава обществени призраци за десетилетия напред. Те се нуждаят от разпознаване.

Последната такава смяна разпиля старите елити; удари част от политическия (партийните кадри, т. нар. "номенклатура" по Возленски), което е донякъде справедливо и естествено, и раздруса зле други елити (научен, стопански, художествено-творчески, спортен) - което също има целебни, но и отрицателни измерения. На тяхно място се създадоха нови такива - силно флуктуирана политическа класа, бизнес-елит, шоу-елит и т.н.

Ще кажете - какво ни занимаваш с елитите, да вървят на майната си. Нашите никога не са били стока, не са и днес. На което ще кажа - не сте прави. Нашите елити са наше порождение, от тях зависят благополучието и несгодите ни в обществен план. Своеобразен уникален елит е семейството на Адам и Ева и синовете им Каин и Авел, дори само предвид факта, че в онези ненаселени митологични времена те са и управлението, и богатството, и мярката - (то тъкмо това е елитът на едно общество, и сега, и тогава, и у нас, и навън).

Един наш екзотичен писател, лека му пръст - бай Йордан Вълчев от Кула, намери околийска интерпретация на мита за Каин и Авел, и описа това на впечатляващ местен диалект.

Пеко и брат му Ценко орали нивата си, когато изведнъж животински силният Пеко седнал в браздата и си подпрял главата, дълбоко умислен. На въпроса на простодушния по-малък брат да изпряга ли воловете, ако му се нещо "лошави", големият още по-простодушно отвръща:

"- Кеф ти да ги изпрягаш, кеф ти да не ги изпрягаш, бачовото! - въздъхнал Пеко, и като дигнал глава към братеца, с просълзени очи и с голяма мъка добавил: - Не мога повече, бачовото. Азе ще си те тебе убия!"

Отведнъж му олеква, казал си го. И тутакси му строшава главата с голямата жегла, за да не дели с брата си "порожденик" имотите по-сетне.

От предбиблейско, та до днешно време елитите искат две неща - икономическа и политическа мощ, (знак за тях е и близостта до върховния авторитет, бога, както при Каин и Авел.)

Нашите не правят изключение, изобщо ние не сме никакво изключение в света, колкото и това да ни обижда понякога. Елитите, включително политическите, искат да останат такива и да бетонират положението си, а поделитните слоеве искат да ги изместят и да станат елити. Това е в общи линии, просто разказана, (както при Оруел в "1984"), историята. Характерното за нас е, че от началото на 90-те на миналия век започна създаването на нов икономически елит. Когато укрепна, той получи наготово, дори против волята си в редки случаи, чувството за власт. Съхраняването на новото статукво му налагаше неизбежно да завземе политически позиции



(като ги купи или осъществи сам),



защото иначе ставаше уязвим. Този двустранен процес - купуване на политическа власт от икономическия елит, или използване на политическата власт, за да се добереш до бизнеселита, тече с пълна сила тъкмо сега, отчетливо виден е и преди настоящите избори. (Братя Галеви, Доган, "Атака", Ковачки, "Лидер"; всъщност всички сили са ярка илюстрация на тези процеси).

И тук е време да се върнем към символиката. Времето е все по-безмилостно към елити, които бързо губят "мелиоративния" си рефлекс. Другояче казано - елити, които мислят само за себе си, слизат от сцената в съответствие с общата динамика на живота, тоест все по-лесно.

А най-просто казано - не завиждайте на богатите градинари в парка Земя; тям Господ бърже взема мярката, ако не се грижат активно за поверените площи, а главно за своята супа.

Има сума ти теоретизации по този повод, тук само отбелязвам (нарочно бездоказателствено) тази закономерност.

Която, впрочем, се съдържа още в мита за Каин и Авел. Според много тълкувания* Каин докачил бога, защото му пожертвал остатъци от трапезата си, а Авел си дал най-скъпото.

И Октомврийската революция, и революциите изобщо са част от реакциите на докачения бог, стига да си позволим да турим история и митология в една кошница.

Но и да не е позволено, те сами се турят.



----

*Ефрем Сирин, Филон.