Нели Куцкова е един от съдиите от Софийския апелативен съд, които се подписаха срещу избора на ген. Веселин Пенгезов за председател на съда. От 1993 до 2004 г. Куцкова е шеф на Софийския окръжен съд. В периода 1992 - 1993 г. е зам.-министър на правосъдието. През 1999 г. е избрана за член на ВСС, чийто мандат изтече в края на 2003 г. От октомври 2000 г. е член на УС на Съюза на съдиите в България, а от 13 декември 2003 г. до 7 октомври 2006 г. е негов председател. Сега е говорител на Съюза на съдиите.





- Г-жо Куцкова, каква е атмосферата в Софийския апелативен съд след встъпването на новия председател ген. Веселин Пенгезов? Имаше истинско брожение на съдиите срещу него, но той не се отказа от поста. Настъпиха ли някакви промени?

- Засега положението поне на външен вид е спокойно. Но това е едно напрегнато спокойствие. Няма нищо общо с предишната ведра, колегиална атмосфера, която съществуваше по време на предишния председател.

- Как тълкувате, че нямаше официална церемония пред съдийския състав. Няма такова законово изискване, но практиката е такава от години. Това гузна съвест ли е?

- Не мога да тълкувам чуждото поведение, не мога да чета мисли. Не знам, ако аз бях на мястото на Пенгезов и знаех, че повечето от половината ми колеги с подписа си са заявили, че не ме искат, дали бих имала куража да се изправя лично срещу тях.

- Има ли опасност, според вас, да започнат гонения в съда. Повече от половината от съдиите открито, с имената си показаха, че не искат този председател. Дали ще им го върне по някакъв начин?

- Непосредствено след изпращането на отвореното писмо последваха грозни закани от страна на генерал Пенгезов. Засега не е преминал към изпълнение, но не смятам, че ни се е разминало.

- От какво се опасявате?

- Единственото, за което сме уязвими според мен, са ненаписаните в едномесечен срок дела. Има колеги, които се затрупаха с много дела за писане, защото влизаха и в извънредни заседания. Има и такива, които пишат много добре, но просто са по-бавни. Затова, когато се преценява закъснението, следва да се отчита цялостната натовареност на съответния съдия, както и условията, при които работи. Защото статистиката показва, че натовареността на Софийския апелативен съд е многократно по-висока от тази на Военно-апелативния съд, чийто председател бе Пенгезов. За сложността на делата да не говорим. Но ако един началник реши да си отмъщава, ще намери начин.

- ВСС не разгледа нито писмата на ССБ, нито това на САС. Бягане от отговорност или...? Първото писмо беше срещу избора на Пенгезов, а второто постави въпроса дали тържеството за рождения му ден не е предизвикало конфликт на интереси.

- Засега не ми е известно да е отговорено на нито едно писмо. Включително и на последното, с което Съюзът на съдиите се обръща към целия състав на ВСС с настояване да излезе с позиция - съвместимо ли е с Етичния кодекс на магистрата присъствието на членове на ВСС на рождения ден на ген. Пенгезов в резиденция "Лозенец".

ВСС като цяло винаги се отнася високомерно не само към нашите писма, но дори и към становищата на такъв авторитетен международен орган, какъвто е Консултативният съвет на европейските съдии към Съвета на Европа.

Второто писмо беше предизвикано от това, че част от членовете на ВСС, които са участвали в гласуване на едно оспорено пред съда решение, са отишли на личното празненство на един от конкурентите и след това сами са преценили, че поведението им е морално. Та ние питаме: "Редно ли е председателят и членовете на Комисията за борба с корупцията и професионална етика сами да преценяват собственото си поведение и неговата съвместимост с етичните правила?" И понеже не вярвам да получим отговор, аз ще задам риторичния въпрос: Ако един съдия предварително договаря по кръчмите с една от страните по делото какво ще е решението му, след това решава в полза на черпещата го страна и, докато делото се обжалва пред горната инстанция, отива официално на рождения му ден, нарушава ли този съдия правилата на професионалната етика? Мисля, че не е нужно да си дипломиран юрист и член на ВСС, който съгласно Конституцията трябва да е с "високи професионални и нравствени качества". Достатъчно е да си нормален човек с минимални претенции за почтеност, за да прецениш, че този съдия си е направо за уволнение. Но очевидно за някои членове на ВСС приетият от самите тях Кодекс за етично поведение на българските магистрати не се прилага.

- Предишният ВСС отнесе много критики, мислехме си, че по-лош не може да дойде. Но явно винаги може и по-лошо...

- Практиката, за съжаление, показа, че всеки следващ ВСС предизвиква повече критики от предишния. Големи надежди се възлагаха на постоянно действащия ВСС. Мислехме си, че след като членовете са постоянно действащи, ще имат повече време и желание да се заемат сериозно и отговорно с проблемите на системата. А като не са административно подчинени на когото и да било, ще са независими и принципни. Държа да подчертая, че такива хора има и в сегашния ВСС. Но за съжаление те са едно невидимо малцинство и аз искрено им съчувствам, че ще споделят позора на безпринципното мнозинство.

- Трябва ли да се помисли за промени в състава на съвета - например квотата на парламента да се излъчва на принципа на представителството на партиите, а не само от управляващите?

- По въпроса за парламентарната квота във ВСС, осигуряваща мощно политическо влияние, много е говорено и много критики са изказани, включително и от авторитетни международни институции. Аз обаче искам да се спра на нашата си - съдийската квота. Защото за нея ние съдиите сме отговорни. Ние избираме 6 души от нашите редици. Това са може би най-непрозрачните избори, на които съм присъствала. Защото кандидати се предлагат в деня на самите избори, няма никакво истинско обсъждане на качествата им и голяма част от колегите въобще не се познават. Тогава се допитват един до друг - кой кого познава и за кого да гласува. И това все пак беше наивният, но почтен вариант от предходни избори. А при последните избори се наблюдаваше, че голяма част от нашите "избраници" бяха предварително договорени. И тук искам да използвам случая да се извиня на моите колеги за личното ми участие. Аз също не познавах всички кандидати. И ако за един Иван Колев например, не хранех никакви илюзии, то за колегата Георги Шопов - бивш председател на Пазарджишкия окръжен съд, не само че лично гласувах, но дори казах добри думи за него на други колеги. Колеги, извинявайте, че помогнах на Георги Шопов да стане член на ВСС и председател на комисията по предложенията и атестирането и не само да ни излага пред обществото, но и да кадрува най-безпринципно!

- Бойко Борисов се зарича да разпусне този ВСС, ако дойде на власт. Това полезно ли е за стабилността въпреки всичко? Пореден съвет с прекратен предсрочно мандат.

- Принципното становище на Съюза на съдиите в България винаги е било против преждевременно прекратяване на мандатите на ВСС. Това е противоконституционно. Но не знам каква принципна защита бихме могли да изложим в подкрепа на настоящия съвет. Та той самият с безпринципните си назначения на тепсия поднесе достатъчно аргументи за всеки, който реши да го разпусне.

Но мисля, че е крайно време да се мисли за промени в Конституцията в частта за ВСС. Не конюнктурно, а далновидно и държавнически. На първо място може да се помисли, след като органът е постоянно действащ, необходимо ли е той да се състои от повече членове, отколкото има правителството. Има и много други проблеми, които искат сериозно и компетентно обмисляне - включително и задължителен предварителен период за предлагане на членове и обсъждане на кандидатурите им.