|
| "Той подтичва малко повечко след ръководителите на големите държави, добавя лидерът на либералите в Европарламента Греъм Уотсън. Ако Делор следваше подобно поведение, никога нямаше да въведем еврото". |
Изборите казаха думата си, но дългата лична кампания на г-н Барозу, единствената, която в неговите очи има значение, навлиза в същинската си фаза. Държавните и правителствени ръководители би трябвало на срещата си на 18 и 19 юни в Брюксел да подкрепят поне принципно преназначаването му. Но много евродепутати, като "зеления" Даниел Кон-Бендид, настояват за сформиране на коалиция "анти-Барозу".
Ангела Меркел и Никола Саркози, които го подкрепят вяло, не бързат да го удостоят с втори мандат, преди да са видели неговата нова пътна карта. Хулен от едни, подкрепян с половин уста от други, този мъж в петото си десетилетие с изражение на Лино Вентура
направи всичко, за да утоли амбицията си
За пет години бившият министър-председател на Португалия бе принуден да еволюира. През юни 2004 г. бе възхвален като крал от британците. Името му се появи в последната минута, извадено от шапката от Тони Блеър в момента на неговото върхово влияние. Френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер подкрепиха без ентусиазъм бившия домакин на срещата на високо равнище на Азорските острови - португалския архипелаг, където Джордж Буш се видя със своите съюзници преди нашествието в Ирак през март 2003 г. за голямо неудоволствие на френския и германския ръководители, които се противопоставяха на конфликта.
Бившият премиер от десния център започна мандата си с твърде британски дневен ред, т.е. твърде либерален, както и под лозунг, който звучеше като отрицание на годините на Делор (напомнянето им дразни г-н Барозу) - "да се законодателства по-малко и по-добре". Комисарят за вътрешния пазар Чарли Макгрийви, бивш ирландски либерален министър на финансите, щеше да въплъти чудесно стремежа към дерегулация на своя шеф за най-голямо удоволствие на бизнес средите. Барозу избра да концентрира вниманието на европейския изпълнителен орган върху "растежа и трудовата заетост" и остави на втори план околната среда и социалната програма.
"Събитията много бързо изпревариха г-н Барозу", отбелязва комисар от Централна Европа. Двойното "не" на конституцията на ЕС през пролетта на 2005 г. го накара под натиска на Европарламента да изкара на дневен ред наследената от предишната Комисия резолюция за либерализиране на услугите. След това се зае с глобалното затопляне и финансовата криза. Барозу се качи навреме на влака за едната резолюция, но закъсня за втората, с което разочарова Париж и Берлин.
В процес е мутация на човека,
който се представя вече за "центристки реформатор". Новият Барозу пледира за "по-добра регулация" като изход от кризата.
Това опомняне, което критиците му определят като непълно и закъсняло, се съчетава с още една мутация. Бившият португалски премиер бързо смъкна старите си дрехи на защитник на малките държави в ЕС. В Брюксел той се преобрази в човек на компромиса, "партньор" на правителствата и в служба на най-силните. За целта си има теория: безполезно е да се издигат идеи, които столиците могат да блокират. Барозу избягваше да раздухва финансовата регулация, докато кризата не промени през последните месеци съотношението на силите между Франция и Германия, от една страна, и Великобритания, от друга. Под натиска на първите две той я прегърна по-бързо от предишните си настойници, британците.
Пътешественик в четирите посоки на континента, Барозу се открои със
специалитета да се грижи за подкрепящите го
Загрижен за преизбирането си, той назначи на 10 юни в генералната дирекция по бюджета висшия френски служител Ерве Жуанжан, което бе намигане към Елисейския дворец, откъдето идваше натиск в тази посока. Функционерите в Комисията свикнаха да се справят със задачите си в зависимост от политическите приоритети на своя шеф. Една или друга процедура за нарушение - като например за нитратите в бретонски води - бяха поставяни във фризера.
"Барозу е изкусен тактик, но му липсва смелост и въображение", казва един генерален директор. "Той подтичва малко повечко след ръководителите на големите държави, добавя лидерът на либералите в Европарламента Греъм Уотсън. Ако Делор следваше подобно поведение, никога нямаше да въведем еврото". Когато го сравняват с Делор, Борозу отвръща, че по времето на Франсоа Митеран и Хелмут Кол не е имало толкова разногласия между Франция и Германия.
Критиците му го атакуват, че е превърнал Комисията в "секретариат на Съвета" - институцията на държавите членки, - с което се засилва междуправителственият образ на Европа. Освен това той
наложи прекомерно своята власт
над останалите 26 комисари, някои от които управляват незначителни ресори. Заседанията на колегиума на ЕК всяка сряда преминават като по ноти. Португалецът работи в хармония с Катрин Дей, всемогъщата ирландска генерална секретарка на Комисията. Нейните критици я определят като "28-ми комисар". В тесен контакт с кабинета на Барозу тя се изявява като майстор в управлението на дневния ред. "Тук избива нейното маоистко минало, методите й потискат колективното начало", ехидничи висш функционер.
Климат, телефонни тарифи, имиграция... Барозу успяваше да представя в своя полза най-популярните теми. Той обича да се показва в пресцентъра, за да "продаде" на четирите езика, които владее добре - френски, английски, испански и португалски, решенията, подготвени от неговите колеги. При една от последните си пресконференции разкри припряно идеите на посетителя си, с когото току-що бе разговарял - управителя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Гостът му се пошегува след него: "Той (Барозу) би бил чудесен говорител на ЕИБ". Последва мрачен поглед от засегнатия. Ако фаворитът на европейските консерватори взема нещо наистина насериозно, това е продължаването на собствената му кариера.
