Просветното министерство ще обмисля промени в оценяването на матурата по български език и литература, която е задължителна за всички дванадесетокласници. Това се ангажира просветният министър Даниел Вълчев на среща с учители по български език и литература и преподаватели от Софийския университет, на която обсъдиха тазгодишните резултати от зрелостния изпит по български. По закон промените трябва да бъдат обявени преди началото на новата учебна година.

Минималните точки за тройка да се повишат - например на 50 от 100 възможни точки, предложиха българистите. Според тях сегашните 23 т. за преминаване на изпита са твърде нисък праг. Вълчев се съгласи и обеща да мисли за промени в тази посока. Министърът обаче не се съгласи с идеята минимумът да е 50 т., защото тогава 46% от зрелостниците щели да имат двойки. Все пак уточни, че ще мисли за промяна в скалата за оценяване.

Друго предложение бе писането на текст да бъде задължително условие за преминаване на матурата по български език и литература. Доц. Адриана Дамянова от СУ припомни, че още м.г. от университета са предложили последната задача от матурата - писането на интерпретативно съчинение или есе, да бъде задължително условие за взимането на изпита. Не е допустимо ученик, който не е писал текст, да има висока оценка, бяха единодушни учителите. Според Вълчев, ако писането на текст стане задължително, това ще насърчи учениците, но от друга страна, крие риск много от зрелостниците изобщо да не се явят на изпита. Според него в такъв случай 1/4 от децата автоматично ще отпаднат от изпитната надпревара. Той се ангажира догодина тежестта на тази задача в общото оценяване да се повиши.

По идея на проф. Милена Кирова от СУ просветното министерство обеща и да проведе национално допитване до учителите по български език и литература, в което да предложат идеи за промени в учебните планове. Учебното съдържание е старомодно и не е променяно от 90-те години, аргументира се проф. Кирова. Според нея в програмата в училище трябва да се учи повече съвременна литература, защото Вазов не е интересен на учениците и те не го четат. Според доц. Руска Станчева от Института за български език на БАН пък качеството на тестовете трябва да се подобри. Според нея в момента не е сигурно, че тези тестове са надежден инструмент за измерване постиженията на учениците.



ГРЕШКИ

Най-голям проблем за зрелостниците се оказва правилното поставяне на запетаите в текста, сочат данните на МОН. Верни отговори на тези въпроси са дали под 37% от учениците. Най-добре са овладени нормите за значението на думите - с тях са се справили 83 на сто от зрелостниците. Все повече ученици се затрудняват от въпросите с отворен отговор. Тази година с тази част от изпита са се справили 48% от явилите се при 51% преди година. В същото време се запазва съвсем без промяна процентът на дванадесетокласниците, които са се справили със задачите с фиксиран отговор - 69%. 44 зрелостници имат 0 т. на въпросите със затворен отговор, а 790 младежи - на задачите с отворен отговор. На изпита се явиха 74 216 абитуриенти. Общият среден успех от матурата по български език и литература тази година е 4.29 по шестобалната система, докато м.г. беше 4.41.