----

Касиел Ноа Ашер е дъщеря на актрисата Рут Рафаилова и на режисьора Красимир Спасов. В НАТФИЗ завършва класа на проф. Крикор Азарян. Снима се във филма на Иван Павлов "Всичко от нулата", в "Сватба" на Барак Янух, в "Огледалото на дявола" на Николай Волев. Носител е на награда за млада актриса на Московския кинофестивал за участието си в "Забраненият плод" на Красимир Крумов - Грец. Сред най-известните й роли в театъра са тези в "Оксижен", "Доброто тяло", "Ане/ Мъртви градове", "Амок", "Нищо по-хубаво". Вече е в трупата на "Модерен театър".

--------------------

- След моноспектакъла "Доброто тяло", който се играе от 4 години в "Театър 199", има и втори: "Нищо по-хубаво", но вече в "Модерен театър". Проверка на какво е моноспектакълът?

- Актьорът достига момент, когато иска хем да изпита своята публика, хем себе си - доколко е смел за провал и успех. Ясно ми е, че зрителят по-трудно влиза на моноспектакъл. Той си казва: "Защо само един актьор ще ми дрънка два часа, аз искам конфликт, екшън, целувки, еротика". Вярно, моноспектакълът е хвърляне в бездна, артистът или се превръща в човека оркестър, или се отказва от сцената. Аз например играя на 30 см от публиката, постоянно съм в очите на гледащите. По време на всяко one woman show като че играя ново представление, преди старта цялата треперя, текстът ми се губи, но веднъж видя ли очите отдолу, всичко потича като магия - все едно правиш едновременно любов със земята, дъжда и небето.

- По-любопитни са ви граничните характери и състояния. Защо?

- Да. Секс, страх, смърт са трите "С"-та, в които дълбая. Актьорите сме продавачи на надежда на хора без надежда.

Най-трудно се играе на ръба на трагедията и комедията. Ето, какво ли не преживяват героините на Фелини: побой, изнасилвания, живеят сред боклуци. Но жената върви, плаче и се смее, а публиката заедно с нея. "Нищо по-хубаво" на Буковски е такъв текст, написан за актриса с характер на клоун. Репетициите бяха потни, черни, чувстваш се като дървено човече, повръщаш от напрежение. И неусетно една страшна и очарователна жена - героинята ми Мехтхилд, се появи с нахалното си чувство за хумор, със способността си да се надсмива над нещастието. И оттогава не ме напуска.

Впрочем "Нищо по-хубаво" заминава на международен фестивал за избор на европейски актьор в Македония и на "Охридско лето".

- Вече сте в трупата на "Модерен театър". Как ви спечелиха?

- Стана в момент, когато съвсем честно исках да се откажа от професията. Тогава Ивайло Христов ми каза, че ще изринат до основи постсоциалистическата сграда на "Върбица" 12 и ще направят частен театър. Вдъхновител на тази лудост е Димитрис Арвантис, собственик на театъра, който вложи тук цялата си душа, финанси, мечти. Уважавам такива мечти, когато нещо се разрушава и започва да се гради ново, по-хубаво. В момента и културата, и политиката, и душевният живот, и хладилниците са празни. Всичко е едно блато, не знаеш къде е истината. Та по отношение на "Модерен театър" усетих, че той е моята истина за следващите години. Минаха тежки 11 месеца, най-вече за Димитрис.

- Какво имате предвид?

- Нелоялност и лентяйство на строителни бригади, както и неуморното желание на нашенци да заплюят с лекота и интриги това събитие в културното ни пространство. Но когато сградата отвори врати, видях един необработен диамант, подобие на аристократичен петербургски театър. Не новобогаташки, а уютен и очакващ зрителите си.

- В кои спектакли ще ви гледаме през новия театрален сезон?

- В "Да играеш жертвата" на братя Преснякови, режисьор е Ивайло Христов. Разпределена съм и в "Любовницата на Фройд" на Тери Джонсън. Във филма Дъстин Хофман играе Фройд. Искрено се надявам, че и актьорите, и меценатите ще вложим талант, работохолизъм и финанси в случването на "Модерен театър".

- А с режисура ще се захващате ли пак?

- Имам меценати, които дори и в криза проявяват щедрост. Отдавна искам да режисирам текста "Измяна" на Харолд Пинтър и вероятно ще го направя наесен. Парите ги имам. Като актьори много са ми интересни Димо Алексиев, Калин Врачански, Иван Бърнев, съпругата му Маргита Гошева... Искам да съм с тези актьори на една сцена в този проект.

- В интервю за нашия вестник баща ви каза, че не е изключено да направите съвместен проект. Какво се случва?

- За лошо или добро, почти не съм работила с баща си. За 15 години като актриса предполагам, че не го посрамих. Двамата сме доста бесни характери. Татко и съпругата му имат къща в Орешака, където с него сядаме на домашно червено винце и до сутринта го държа буден. И тогава той заговаря по невероятен начин за Достоевски, а неговият поглед е безкрайно важен и любопитен за мене. Обожавам тези наши разговори и дано доведат до съвместен проект - нашия взаимен урок в театъра по текст на Достоевски.

- Кога ще се завърти по кината "Зад кадър" на Светослав Овчаров, където играеш главната роля?

- Надявам се след около 9 месеца. След "Единствената любовна история, която Хемингуей не написа", където ролята ми е малка, Светльо ме покани в "Зад кадър", в чиято основа е историята на оператора Христо Тотев. Знаеш сигурно, че излезе досие, според което той бил агент на бившата Държавна сигурност. Филмът разказва неговата изпълнена с перипетии любовна история. Когато прочетох сценария, си рекох, че ако ще приключвам с актьорската професия, тази роля трябва да я изиграя. Наскоро свършихме снимките в Берлин. Работата със Светльо ми напомни едни други продукции зад океана, където накрая хората плачат, че се разделят.

Всъщност играя главна роля и в "Цахес" на Анри Кулев, адаптация на Хофмановите приказки. За 6 месеца изтрясках две главни роли.

- Това означава ли, че има надежда за българското кино?

- Много харесвам "Обърната елха" на Иван Черкелов и жалко, че той май не знае коя съм, защото бих работила с голямо удоволствие с него. Ето този човек ми е голяма надежда. Гледах "Дзифт", всички дебютанти са се справили отлично. Но си излязох само с уважение и харесване, а ми се щеше да се почувствам като прост, трогнат зрител. Ще добавя още името на Камен Калев, "Агитпроп" с техните 15 кратки филмчета, където имах шанса да направя и аз свое нещо. В тези хора вярвам. А и се надявам младите творци да изоставят постсоциалистическото ни минало - искам да гледам любовни истории, искам живи очи на актьори, сюжетни филми. Мисля, че сме на границата това да се случи. Проблемът е, че досегашната ни култура е наподобяваща, дори лакейска, а щом една държава има вторична култура, е нужно отново да се вгледа в старите учители: Бергман, Тарковски. Чакам и нашите млади революционери в изкуството.

- Българинът оцеляващ тип ли е?

- Българинът не може да преодолее робското си чувство, трябва друг да му каже какво да прави, не си дава шанс за избор, не иска да чука на врати. Аз обичам да казвам, че когато всички врати са затворени, трябва да счупиш прозореца и да скочиш. Все трябва да има някъде надежда, затова дойдох в "Модерен театър". Иначе българинът твърде много се поддава на хаоса, на паниката и особено на мързела и словоблудството - политическо и всякакво. От таксиметровите шофьори например винаги можеш да разбереш какви са настроенията на масовия българин. През цялото време говорят за кредити, които не могат да платят, колко са отвратителни пътищата... и една безгранична омраза към околните и към себе си.

- Какво е обяснението за това?

- Проблемът е, че у нас дълго време се подкрепя бездарието като начин на мислене и на действие. Това е една тежка натрупана шлака. Така управляващите могат лесно да манипулират тълпата. От друга страна, талантливите хора или избягаха, или умряха. Малкото останали не могат да си поемат въздух, защото навсякъде се води борба с вятърни мелници. Най обичам някой да ми каже: "Това не може да стане", при положение че аз вече го правя.

- А като майка на петокласник в какво ви е надеждата?

- Мечтая си само синът ми да е здрав и да е добър човек. Иска да стане продуцент на археологически разкопки. В Княжево, където живеем, той копае, сади в къщните дворове, а веднъж ми каза: "Мамо, градинарството е страхотна работа. Толкова отблизо виждам цветята и животните и разбирам, че ми говорят". Да чукна на дърво, в някои моменти е по-мъдър и от мен, и от баба си. Ето на тази мъдрост ми се ще да се научат хората, да се взират в нещата, които могат да ги дарят с красота.