"Тъжно ви е, че телефонът ви мълчи?! Спрете да изплащате кредита си и проблемът ви е решен", ни съветваше Уди Алън преди години. През 90-те електронната поща измести телефона като последен рубеж на самотата. Делникът на угнетените, разните офисни Бриджит Джоунс с отдавна погребани в чантите джиесеми, започваше с отваряне на имейла. Той беше психокамертонът за деня. Празнотата в пощата узаконяваше депресията. Самотуващи емигранти и техните родители, кандидати за работа, студенти в очакване на ОК от далечни университети потъваха в дълбок сплийн, докато в скоби до инбокса не се появеше обнадеждаваща цифричка. Поне единичка. А дотогава - угнетение, което втасваше в душата на страдалеца. Днес това е минало.

Защото



в ход е нова революция



Един призрак броди над света, призракът на "Фейсбук". Броят на абонатите надхвърли 250 милиона. Мрежата расте в геометрична прогресия и заплита в брънките си практични люде и заклети социопати. "Фейсбук" е на път да стори онова, което постигна "Майкрософт" с конкурентите си след кратко боричкане. Да ги отпрати в забвение. Че си струва да се пише за "Фейсбук", реших в деня, когато с чашата кафе отворих мрежата, ПРЕДИ да съм погледнал пощата си. Жалонна утрин.

Него ден, не щеш ли, агенциите информираха, че в Иран блокирали "Фейсбук" в дните преди президентските избори, за да препятстват опозиционните послания из мрежата. За капак тв новините завършиха с любопитка за новото изобретение "Кикбий", колан на корема на бременни, който регистрира движенията на плода в реално време, та да могат приятелите на бъдещата майка да четат във "Фейсбук" страницата й животрептящи съобщения от типа "Ритнах мама в 10.02 ч.".

Преди месец форумецът Товарищ Маузер изложи "Некои съображения относно "Фейсбук" и други мрежи" и се обяви за еретик, който отказва да се причасти към мрежата ( http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009042500040005602 ). Колцина обаче ще устоят на гравитацията й. Обзалагам се, малцина.

Причината са



седемте изкушения на мрежата,



които можем да се опитаме да дефинираме. Реших да са седем за прегледност, но те са N броя.

Изкушение първо: "Фейсбук" превърна самотата в лукс и я замести с илюзорно оживление. Пред екрана човек е по-сам отвсякога, но пощата му вече никога не пустее. Мрежата реши проблема на офисния пролетариат, закрепостен пред компютъра, но обграден, макар и виртуално, от приятелите, за които все не стига времето.

Изкушение второ: "Фейсбук" гъделичка нарцисизма, който дреме у всеки от нас. С едно кликване вдигаме палци "за" и "против", афишираме любима музика, цитираме премъдри мисли. Наивно рисуваме самоласкателния си портрет с мисъл за онези, които ни четат.

Преди седмица група приятели прекарахме цяла вечер на маса в обсъждане на личните си статуси: онова заглавно прозорче, в което всеки описва от идеалите до сърбежите си. Понякога час по час. Разговорът поемаше в разни посоки, но някой току се присещаше за нечий статус. Това е третото изкушение, което превръща човек в кокетен синоптик на мимолетните си настроения.

Следващото, четвърто изкушение, бих нарекъл "удоволствието на паяка". С няколко провокативни думи предавате импулс по мрежата от приятели. По ефирните нишки прииждат реакции. Дори безличният може да стане център на вниманието. Мухата без глава да се изживее като архитект на паяжина.

Пето изкушение: кръгът от приятели. За някои той е като дебелия портфейл в живота. Колкото повече, толкова по-добре. Броят приятели е своеобразен вот на доверие от обществото. Тече негласна конкуренция. Из мрежата шетат прилепчиви индивиди с хиляди приятели и нищо за казване. Упорити като "ловци на глави", натрапчиви като проститутки.

Шестото изкушение можем да наречем "спасителна жилетка". "Фейсбук" ни държи на повърхността и ни предпазва от опасните емоционални глъбини. Той е кратък, ритмичен, фрагментарен. Плаването в мрежата ни спасява от обременяващи мисли.

Седмото изкушение са разните каузи и подписки. Морално удовлетворение срещу едно движение на мишката. Какво му плащаш?

Разбира се,



има и ред съпътстващи удоволствия



Това да отхвърлиш подадена предизборно ръка от политик. Да заговориш привлекателна особа, която не би имал куража да спреш на улицата. Да припомниш на съученик, че ти е близък, макар от години да сте загубили навика да се поздравявате.

Наскоро срещнах познат, изобличен като ченге преди броени месеци. Досието му - класическо, хартиено, с печати на ДС - бе огласено от комисията. Приятелите го бяха зарязали и той търсеше утеха във "Фейсбук". Увери ме в своята невинност и ме покани да общуваме по мрежата. "Не ти ли стига досието от ДС, та сега сам си пишеш електронното?" попитах полушеговито. Като всички "бивши" и той след 1989 г. бе развял синия байрак и прегърнал "американския идеализъм". На въпроса ми погледна недоумяващо. "Твоите вкусове, навици, контакти интересуват, ако не службите, то със сигурност рекламодателите". Той ме погледна втренчено. "Нали знаеш, че "Диджитал Скай Текнолъджис" влиза в капитала на "Фейсбук"?" За да му помогна да излезе от роля, уточних "руска фирма". Онзи повдигна рамене с неопределена усмивка.

Все пак друго си е сам да пишеш досието си. "Прекрасният нов свят" измества този на "1984".