България изненадващо направи заявка в Брюксел извън дневния ред на срещата на високо равнище на ЕС. Тя поиска ресора "Енергетика" в следващата Еврокомисия (ЕК). Рано е да се каже кой комисар какъв ресор ще управлява, защото едва е започнала процедурата за избор на нов председател на ЕК, чието право е да разпредели ресорите. Въпреки това много държави дават заявки и не в това е изненадата, поднесена от премиера Сергей Станишев.

Учудващо е как България разбра, че точно енергетиката й приляга. Досега сме чували претенции държавата ни да бъде енергиен център на Балканите, но чак пък да върти европейската енергетика... Информиран източник подметна на журналисти в Брюксел, че ако не получим този ресор, можело да се нагърбим да отговаряме за разширяването на ЕС. Това показва, че



темата има две страни - хумористична и сериозна



Да започнем от забавната част. Какво означава България да отговаря например за разширяването на ЕС, когато заради нея и Румъния процесът е на път да спре? Хърватският премиер Иво Санадер изохка още с идването си в Брюксел завчера, че двете държави са виновни за умората от разширяването на ЕС, която бави приемането на неговата страна и на другите кандидатки от Западните Балкани. Стане ли дума в Брюксел за България и Румъния, обикновено не е за добър, а за лош пример как не бива да продължава разширяването. Така че български комисар по разширяването може да бъде назначен само колкото да бъде закрит този ресор. Подходяща фигура би бил бившият вътрешен министър Румен Петков, който даде голям принос за пускане в действие на механизма за наблюдение над България след приемането й в ЕС като компенсатор на дефектното разширяване.

В същия аспект може да се разгледа и българската претенция за комисар по енергетиката. Последната енергийна криза през зимата покрай газовия конфликт между Русия и Украйна показа къде е България в Европа. Тя бе най-окаяната държава не толкова заради прословутата си енергийна зависимост от Русия, колкото заради злощастната си зависимост от родни енергийни лобита, които бяха източили резервите й от алтернативни горива. За броени дни страната се оказа на ръба на енергийното си оцеляване. Европа я запомни с вопли и безпомощност, каквито не се наблюдаваха в други държави. Не е минала и половин година и тя се натиска да ръководи енергийната стратегия на целия Евросъюз. Ако в Брюксел са се отегчили от стари вицове, вече имат нов. Могат да добавят за по-смешно и кандидати за еврокомисари по енергетиката като Петър Димитров и Румен Овчаров.



Дотук с майтапите



България наистина би могла да кандидатства за ресора енергетика, както са имали шанс и други неголеми държави в ЕС като Люксембург, Португалия, Гърция и Латвия. През последните три десетилетия само Испания от големите държави го е получавала, което показва, че за него не се изисква кандидатът да има зад гърба си значителна икономическа сила. Комисарите не обслужват интересите на своите страни и неслучайно в клетвата им това се напомня пет пъти. Те обаче влагат в общите стратегии свои разбирания с национален произход.

България прави опити напоследък да играе международна координираща роля в енергетиката. Специална активност проявява президентът Георги Първанов, който бе инициатор на газова среща в София на 24-25 април. Една от любимите му идеи, която не срещна подкрепа, бе създаването на пряка монополна връзка между държавните газови компании на България и Русия. Ден по рано, на 23 април, Европарламентът гласува по предложение на ЕК т. нар. Трети енергиен пакет, чиято основна философия бе либерализацията на пазара и създаването на условия за повече конкурентност. Неговата цел бе да се преодолее държавният и друг монополизъм в сектора. Организаторите на българския форум обаче не му обърнаха внимание и продължиха да си чертаят стратегия точно в обратната посока.

Вижда се, че най-високото държавно равнище няма достатъчен ресурс да излъчи енергиен стратег с европейско мислене, но амбицията му към ресора е силна. Причината може да се търси в свързани с него корпоративни среди, които са стигнали до мераци за наднационален бизнес. Комисар на възлов икономически пост означава най-малкото достъп до информация и възможност за влиятелни контакти, които са мечта за лобистките кръгове.



Има и друга тънка сметка



България подкрепя на висок глас председателя на ЕК Жозе Барозу, но не казва кого подкрепя за комисар от своята квота. Повече от логично е, че Барозу би предпочел да работи с хора, които познава и които са допринесли за добрата оценка на комисията му. В този смисъл Меглена Кунева би била безпроблемна кандидатура. Но премиерът Станишев сочи не име, а ресор, което ще рече: Искаме смяна на комисаря не заради Кунева, а заради ресора. Тя може да бъде номинирана и за друг сектор (вътрешни рокади се правят нерядко в ЕК), но когато се заговори за нов ресор, не е толкова неудобно да се разшири периметърът на кандидатите.

В кръга около Първанов и Станишев възможна подходяща фигура е бившият съветник на президента и сегашен външен министър Ивайло Калфин, който също като Кунева се класира за евродепутат. Самият той вече изрази преди седмица в Люксембург резерви към нея: "Тя е много успешен комисар, но се притеснявам, когато не се обсъждат алтернативи и се мисли, че някой е роден за даден пост". Както в Брюксел, така и в София се оставят отворени врати за пазарлък, които ще бъдат използвани в зависимост от новото съотношение на силите в следващия Европарламент и в Народното събрание. Всеки възлов пост ще бъде предмет на договаряне и компромиси, като не е задължително да се стигне до най-добрите решения за европейските и българските граждани. Защото те няма да участват в договорките.