Вървим към 8-партиен парламент, което ще е истински кошмар за съставяне на следващо правителство
Стига бе! Аз пък мислех, че демокрацията е начин д аизкажеш мнението си, а не то да е "правилното". Според някои.
Колкото по-малко време остава до изборите, толкова повече партии, партийци и пропагандатори губят спокойствие. Направо казано - изпадат в истерия.
Едно, че тоя народ нахален нещо взе да се държи като суверен в държавата си и не ще да се подчинява на заповедите на слугите си, временно управляващите. Просто не иска даже да пусне една бюлетинка, да легитимира правилните кандидати.
И, второ, май тия избори пак няма да завършат с абсолютен победител. Такъв, дето след всичките математически еквилибристики да има цялата власт в ръцете си. И да управлява по балкански.
А опозицията отново да играе ролята на чучело. Което хем си мисли, че плаши някого, хем дечурлигата го замерват с камъчета за кеф.
Та се втурнаха социолози, политолози, идиотолози да развиват тези за бъдещето. Представяте ли си - преди изборите партиите не са показали ред програма, възгледи някакви, насоки за политиката си, ако спечелят властта.
Обаче подготвят системата за ръководене и разпределение на баницата. И тъй като се оказва, че няма как някой да вземе 51% дори от гласуващите 50%, налага се да се правят коалиции.
И то какви ли не коалиции ни изреждат. Дор до екзотичните ДПС, "Атака" и Партия на децата на софийските девойки. Парче от баницата да има - коалиция и с дявола ще направят родните политикани.
Но наличието на десетина партии прави и подобни коалиции трудни, много трудни. Не, не - партийците лесно се разбират. Когато има баница напреде им.
Обаче за властта... Кой ще командва парада, кой ще го приема, кой ще дирижира оркестъра - сложни въпроси.
А нашите политикани не умеят да водят умело политически преговори, не желаят да работят с други, не могат да изпълняват поетите пред електората си задължения, при положение, че имат под 30% вот. Вся власть! - и толкова!
Липсват умения за съвместна работа на ползу роду (не техния, а българския). Липсва майсторството на политическите игри, на комуникацията с опонента, станал колега в управлението, на разбирането, че малките интереси трябва да се жертват в името на голямата цел.
Именно затова агитпропчиците усилено облъчват хората - гласувайте за голяма партия! Не раздробявайте вота! Нека една партия е на власт! Оставете малките партии, те пречат за създаването на компактно управление!
Ама демокрацията постановява, че изборът на гражданина е негово право. Че той сам решава кому да отдаде гласа си. Че е поел определена отговорност с това...
Да, бе! Трябва да се гласува правилно. За удобство на политиканите родни. На чиято крива ракета пречи космосът на демокрацията.
И му идва на човек една щура, но явно нормална за измисления политически "елит" идея. Ами да върнем член първи!
Така и така всички (или почти всички) политици имат една-единствена цел - устройване бъдещето на правнуците си. Да се обединят и да си избираме демократично (и преди бяхме демокрация - "народна демокрация", колкото и шантаво да звучи това), та да се избира демократично един от един.
И без това сега партиите решават кои кандидати да изнесат на изборния пазар - да си направят обединение, да решат кой какво и...
Пари ще спестим от бюлетини, терзанията в смисъл "А тия дали няма И те да ме излъжат?" ще изчезнат, едно всеобщо спокойствие в смисъл "Властта най-добре знае" ще настъпи.
Пък нормалните хора казват, че най-трудно при изборите е да прозреш всичките мръсни, елементарни, демагогски манипулации на политиканите.
Сред които загрижеността за държавата е много удобно прикритие на истината - хищна жажда за власт.
Самолична власт.