- Г-н Стоянов, преди дни издадохте тайна, ревниво пазена от правителството - че има две мощни компании, които са готови да строят още ядрени реактори в АЕЦ "Козлодуй". Какво знаете за тези намерения?

- Изграждането на VII реактор на АЕЦ "Козлодуй" е изключително важен проект, който ще разшири "тежестта" на област Враца на икономическата карта на България. В Козлодуй има лицензирана площадка, разпределително устройство, електропроводи, изобщо цялата необходима инфраструктура. Което означава, че сравнен с "Белене", този проект може да стане много по-бързо и много по-евтино. И електроенергията, която ще осигури, ще е по-евтина. Строителството на VII реактор означава и откриване на 3500 работни места. Това са само пряко заетите, без да смятаме допълнителния ефект. И нещо много важно - налице са инвеститори, които предлагат да осъществяват проекта, и то със свои средства, без да искат от държавата кредити и гаранции, без да тежат на българския данъкоплатец. Интересът е съвсем реален и актуален, още повече че говорим за две реномирани компании, които не правят плановете си за година-две, а гледат доста по-надалеч.

- Но не казвате кои са те?

- Само защото те предпочитат имената им да не бъдат споменавани точно сега - в разгара на предизборната кампания. Мога да кажа, че едната е северноамериканска, другата е западноевропейска.

- А защо според вас управляващите не се похвалиха, че са привлекли такива кандидат-инвеститори?

- По всичко личи, че отиващото си правителство съзнателно неглижира проекта за нова мощност в Козлодуй за сметка на АЕЦ "Белене" и на други енергийни проекти в сраната, някои от които са крайно авантюристични. Затова работната група на Станишев не е стигнала до никъде. Управляващите са фиксирани в АЕЦ "Белене", която е на път да загроби с огромен дълг българските данъкоплатци. Тук веднага искам да изясня - ние не сме против изграждането на "Белене", напротив. Но особено там, където има истински частен инвеститорски интерес - както е със VII реактор в АЕЦ "Козлодуй", държавата трябва да му даде предимство. И за "Белене" трябва да бъде намерен такъв инвеститор. Седми, а и осми реактор на "Козлодуй" просто е по-реален проект.

- Казвате, че България може да строи нови ядрени мощности и в Козлодуй, и в Белене. Няма ли опасност след години да се окаже, че имаме свръхпроизводство на ток? И държавите край нас също имат планове за строителство на нови електроцентрали?

- Има главно декларирани намерения, но няма реални действия за изграждане на сериозни мощности. И докато те заявяват намерения, ние бързо можем да направим още 1000 мегавата в Козлодуй - реактор от ново поколение, отговарящ на всички изисквания за безопасност, сигурност и ефективност. Цената на ел. енергията, произвеждана в новия блок, би могла да е 65 лв. на мегаватчас, за разлика от тецовете - с цена от 100-130 лв. на мегаватчас. Да не говорим за т.нар. възобновяеми източници - цената на 1 мегаватчас ток, произведен от соларни панели, е 400 лв. Така че, когато говорим за развитие на енергетиката, трябва да мислим и за екология, но и за цените, за социалния ефект.

Област Враца, а и България има огромен шанс за нови мощности в АЕЦ "Колодуй". Престъпление ще е да изпуснем такава възможност. Разбира се, има и други важни за областта проекти, особено в областта на базисната инфраструктура, ВиК, пътища - например необходимо е спешно цялостно реконструиране на разбитата отсечка от Бяла Слатина до Мездра, която преминава през десетина селища. Туризмът стана един от основните поминъци в областта, особено след спирането на "Химко", след затварянето на първи и втори блок на "Козлодуй". Ето защо е важно да се инвестира в изграждането на качествена инфраструктура.

На добивната индустрия й пречи и пълната липса на прозрачност, и ред при издаване на разрешителните. Невероятно, но факт - няма срокове за произнасяне по исканията за проучване и добив на полезни изкопаеми. Преписките се бавят, което поражда съмнения, че това е покана за даване на рушвет. В момента в строителното министерство са блокирани над 600 искания за проучване и добив. Това означава, че са блокирани инвестиционни проекти за стотици милиони левове в цяла България.

Впрочем, цялата икономика, всички предприемачи в България страдат от същия проблем. При обиколките си напоследък се натъкнах на конкретен шокиращ пример - частен предприемач е изградил в Бяла Слатина модерна неврологична клиника. Подал е документи за лиценз през ноември 2008 г., а вече 8 месеца няма никакъв отговор. И това ако не мирише на корупция! Затова е изключително важно да започне широко да се прилага принципът на мълчаливото съгласие.

- В програмата на Синята коалиция има куп намаления - на осигуровките и на облагането на едноличните търговци с по 5 процентни пункта, на данък дивидент, искате връщане на необлагаемия минимум. Това гали ухото на данъкоплатеца, но означава по-малко приходи. Вие сами алармирате, че бюджетът вече мига на червено - тоест има опасност приходите да не стигнат за покриване на разходите. Тогава?

- Първо, в условия на криза най-важното е да се спасяват работните места. Затова трябва да се намаляват данъците и осигуровките - това ще помогне на фирмите да запазват работниците си. Второ, по-ниските ставки водят до изсветляване - тъй като укриването на задължения се оказва по-скъпо от плащането им.

- Защо искате да сваляте осигурителните прагове?

- Те бяха недалновидно повишени в началото на годината - средно с 27%. Като временна мярка срещу кризата те трябва да бъдат свалени. Това ще помогне работодателите да не съкращават хора или поне да съкращават по-малко. Тук се откроява основната разлика между левия и десния подход. Лявото е министър Емилия Масларова, която говори, че имала 22 програми за безработните. Десният подход е изобщо да не се стига до прилагането на такива програми. Тоест хората да бъдат оставени да работят, сами да си изкарват парите и да се развиват, а не да зависят от държавата и непрекъснато да ги ограбват с данък "корупция".

- Но според управляващите само свалянето на осигуровките с 5% е равно на 700 млн. лева по-малко. Как ще запълните тази и другите дупки в приходите?

- Ще режем безсмислените разходи и различните форми на кражба на публични средства. В момента бюджетните разходи са порочно раздути. Има министерства с по 6-7 зам.-министри, областни управители с по четирима заместници, има цели излишни министерства - на бедствията, на държавната администрация. В министерството на Емел Етем около 3/4 от персонала са служители зад бюро, а "Гражданска защита", чиито отряди спасяват хората от наводнения, пожари, трусове, е най-малкото звено. Креслата на зам.-министрите също трябва да бъдат ограничени, да се определи лимит - един министър да има не повече от трима заместници. Това се отнася и за броя на зам. областните управители.

Колко много "хляб" има в управлението на държавната и общинската собственост, която сега храни обръчи, вместо да осигурява бюджетни приходи. Заменките са само един от проблемите. Всички публични дълготрайни материални активи трябва да бъдат качени в публични регистри - всяка администрация да обяви с какви сгради, терени, почивни станции, техника, складове разполага. За да може гражданите да знаят и да контролират дали това богатство се управлява в обществена полза. Дали няма подаръци, дали сделките за продажба са на пазарни цени. Аз съм се натъквал на поразителни неща в моя опит - чиновници продават имот в Североизточна България за 300 000 евро. Месец по-късно същият имот се продава за 1.5 млн. евро и после бързо се явява нов купувач - финансова институция, която вече плаща 3 млн. евро - 10 пъти по-скъпо. Не е трудно да се сетим, че става дума за гигантска далавера.