Всички предизборни кампании си приличат и всяка е уникална по своему, както сигурно би казал граф Лев Николаевич, ако беше доживял епохата на демократичните преходи. Всяка кампания от последните двадесет години си има по нещо специфично нейно, което я отличава от останалите.

Лично аз от първите демократични избори през юни 1990-та никога няма да забравя онзи матов млад мъж от Пазарджик, облечен с черен потник Boss, когото националната телевизия показваше като неоспоримо доказателство, че вотът е фалшифициран. По онова време политическият пиар не беше така модерен, както е днес, а политическите тарикатлъци изглеждаха добродушно инфантилни и по своему порядъчни. На миналите парламентарни избори през 2005-та особеност на кампанията бяха рекламните блокове в медиите. Политическите послания тогава се редуваха шахматно с реклами на прах за пране, дъвка, бяла техника, дамски превръзки и други стоки за бита. Звезди от шоу бизнеса се надпреварваха да повтарят: "Гласувай, гласувай, гласувай. Има значение." Така цялата кампания създаде усещането, че политическите партии третират своите избиратели като фирмени клиенти. Което, впрочем, продължава да бъде актуално. В общата суматоха тогава се появи и Азис (като кандидат за депутат) и може би точно този шоу елемент подсили щурма на "Атака" към парламента.

Сегашните кампании за европейски и национален парламент вероятно ще се запомнят с няколко неща. Първото е мантрата "Купуването и продаването на гласове е престъпление", повторена десетки хиляди пъти в клипове, дебати и всякакви агитационни материали. Да оставим на страна, че изречението е граматически неправилно. Коректно е да се каже, че купуването и продаването СА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

По-интересното е друго. Заради новата мантра на политическото лицемерие



електоралната подкрепа заприлича на акцизна стока,



облепена с държавен бандерол и придружена с послание от типа: "Пушенето убива". Към което почти никой пушач не се отнася сериозно, както и никой сериозен български политик не вярва, че мащабно изборно престъпление води до наказание.

Печатането на фалшиви бандероли също е престъпление, за което у нас все още не се получава адекватно наказание. По този повод мой приятел художник ми сподели една творческа идея. Мислел да нарисува картина, озаглавена "Министър Орешарски умолява алкохолни босове да не печатат фалшиви бандероли". За композицията смятал да използва класическото платно "Казаци пишат писмо до султана" от Репин. Това между другото.

Ако външен човек наблюдава предизборната кампания, вероятно би бил силно озадачен. Какви са тези хора, които постоянно повтарят заклинание, в което сами не вярват?

Друго нещо, с което ще се запомни сегашната кампания, е развитието на технологията за търговия с гласове. Амбулантните продажби, характерни за местните избори, вече не са актуални. Появи се т.нар. корпоративен вот, при който цели села, квартали и предприятия гласуват монолитно за своя работодател. Лихвари от ромските махали стават сезонни дилъри на електоралната борса, а чрез прилаганата от тях нова техника за безналични разплащания очевидното продаване на гласове става невъзможно за доказване. Новост е и преливането на електорална кръв между отделни партии.

Трета особеност на кампанията е опитът на криминалния свят да се еманципира от опеката на традиционни партии и да търси самостоятелно представителство в парламента било в мажоритарни, било в листи на новоизлюпени фантомни партии.

Политиката, както обичат дълбокомислено да казват нейните практиканти, е изкуство на възможностите, но тя освен това е и умение да създаваш и да разгадаваш привидности. У нас това усилие все още изглежда умилително в своята наивност. По този повод моя близка ми сподели, че докато гледала предизборни клипове по телевизията, непрестанно я спохождала една натрапчива идея.



Според нея Яне Янев изобщо не съществува,





а това всъщност е Мариус Куркински в поредна провокативна роля.

В духа на новата крилата фраза, произнесена от Ахмед Доган в нощта след изборите за европарламент ("Конкретни отговори не се дават. Дава се само насоката."), нека се опитаме да видим и посоката на развитие, която издава актуалната предизборна кампания.

България вече не е същата, както се казваше по разни поводи в ранните години на прехода. Тя необратимо е влязла в орбитата на капитализма, където всички сфери на живота са подвластни на игрите на размяната и всичко подлежи на отчуждаване и пазарен оборот. И в същото време страната не може да излезе от душевната орбита на феодализма, от Гоголевата реалност на търговията с мъртви души.

България се модернизира, без да напуска средновековието, поради което изборите до известна степен приличат на корпоративни сделки с крепостни избиратели. Следователно и мантрата на кампанията би трябвало да звучи така: "Покупко-продажбата на гласове, когато не е по съвест, е престъпление."