Преди време жена ми работеше със зависими... Веднъж часове наред увещавала ученичка, паднала в очевиден плен на порока и абстиненцията. Обяснявала й, че не е хубаво да се друсаш, че в живота има толкова интересни неща, които пропускаш край дрогата, че човек може да се оправи само тогава, когато го поиска сам. Как е изтърпяла тирадите младата страдалка не знам, но накрая от дън душата й се изтръгнал категоричен вопъл:

- Слушай, ако искаш да ми помогнеш, дай ми пари за една доза!

Сетих се за това покрай младежа Тасков, който претрепа майка си и сестра си с бухалка (по особено жесток начин според следствието). Заловиха го случайно, докато изнасяше едната от входа на блока си в "Младост 3", увита в чувал. Бил ги приготвил за изхвърляне край Панчарево, викнал и другар да му помогне с хамалъка, вероятно му се сторило тежичко за сам човек.

Пишат, че бил на амфетамини, но минал на хероин. Пишат още, че инак е интелигентeн, играел добре шах, учел се. Според адвоката му в ареста се държал като добро, нормално момче. Може и да е така.

За стратегиите при справянето с наркоманиите има две главни концепции. Едната е, че наркозависимите са нещастни хора, слаби души,



жертви, които имат нужда от състрадание,



утеха и грижа. Това е общоприетата изходна позиция. Тя е цивилизована и хуманна.

Има и една втора, по-варварска. Наскоро се запознах с нейното приложение в руския град Екатеринбург. За това говори Евгенй Ройзман, шеф на фондация "Град без наркотици".*

Преди десетилетия в града му наркотици нямало. Хората просто се напивали (което е също вид наркомания, но някак привична). После се появила дрогата, мека и твърда. После станала напаст. Ройзман разказва:

"В началото на лятото на 1989 г. в един от дворовете на улица "Индустрия"... се появи циганче. Ваканцията тъкмо беше започнала. Двайсетина местни хлапета се бяха събрали на пейката в двора. Циганчето отиде при момчетата. "Що седите като шибаняци?", - "Че к`во да правим?" - "Айде да му дръпнем!" - "Как?" - "Свиваме един джойнт и му дръпваме." - "Няма от какво". - "Аз имам, почерпиха ме. Ще ви дам"... На другия ден се разигра същото. На третия циганчето се появи умислено. Не носеше нищо. "Мамка му мръсна, дилърът каза, че вече няма да ми дава без пари."... Хлапаците пребъркаха джобовете, изтичаха до вкъщи, събраха пари... И така, цяла седмица.

Но изведнъж циганчето изчезна. В двора настана мъка... Циганчето се появи след седмица. "Пичове, да знаете к`во имам!" - "Е, ще пушим ли?" - "К`во ти пушене! Това е сто пъти по-яко! Прахче, дадоха ми да опитам!"...

Нямаше вечер да не се надрусат. Накрая чатнаха, че ще им излиза по-евтино да се боцкат..."

Ройзман, създател на фондацията "Град без наркотици" и два рехабилитационни центъра за борба със зависимостите, стряска с някои постановки. Той твърди, че наркоманите са боклуци. Т.е. не заслужавали жалост, а презрение. И не са болни, а са гадове, които жертват близките си заради своите гъдели и радости.

Пише, че първо ги пердашел многократно, преди да направи фондацията и центровете, защото му крадели чистачките от колата, тонколоните и радиото, опикавали му входа и го осейвали със спринцовки. После в центровете ги връзвал, държал ги в изключително тежки условия, без милост. Така оправил мнозина. Доста фашистко, нали.

Твърди още, че той и няколко ентусиасти край него успели да спасят милионния град от напастта. Преборил и милицията, като заснел как тя пази дилърите и пуснал после кадрите в интернет. Всъщност дилърите не се опъвали толкова на акцията, колкото милицията. Щото печелела добре от дрогата.

Привежда примери, някои са като от ада. Един почнал от 14-годишен. Майката страдала неописуемо. Давала го в различни клиники. Връщал се и продължавал. Всеки път измъквал пари находчиво - "Мамо, почвам нов живот. Дай за изследвания." Връщал се надрусан. "Мамо, дай да си оправя зъбите, спирам дрогата." Връщал се надрусан. "Мамо, дай за костюм, реших да си намеря работа". Тя, научена, отсякла - не ти вярвам, ще дойда да ти го купя аз.

Избрали костюма, а пред касата той казал: "Не е удобно ти да плащаш, нали съм мъж все пак, дай аз да платя". Грабнал парите и избягал направо през стъклото на магазина! Когато опразнил къщата напълно, й казал: "Това не е живот. Ще свърша със себе си, да не се мъчим и двамата. Ще се боцна със златна инжекция (свръхдоза). Няма да ме боли, а ти ще идваш на гроба ми." Двамата ревали десет минути, после тя в ошашавяването си кандисала. Той казал: "За свръхдоза ми трябват 4000 рубли, дай ми ги и мъките свършват." Пак ревове, после жената изгребала последното, което имала, и... дала.

Какво мислите станало, разказва Ройзман. Хитрият негодник купил 10 грама, но си ги биел по малко.



И си правел кефа още цяла седмица.



Накрая майката го довлякла при Ройзман, чиито методи иначе не одобрявала. Ройзман съобщава - момчето повече не се друса.

Не казва как е станало.

Ние всички се друсаме с по нещо - един с кафе и цигара, друг с ядене, трети с високи скорости, четвърти с хобита, пети с мономании.

Губиш битката с живота тогава, когато кефът те зароби напълно. Независимо какъв е. Основният, екзистенциалният грях на наркомана не е, че разсипва себе си и околните. Грехът му е, че качва кефа си на главния трон.

Все си мисля, че Създателят, ако ни праща тук, за да колекционираме повече кефове... ами нямаше да ни прати тук.

------------

*Виж едноименната документална повест в сп. "Факел".