Съдебната система напоследък така се разработи, че да се чуди човек това същите съдии, прокурори и следователи ли са, заради които доскоро Брюксел остро ни критикуваше и дори вече се говори за предпазна клауза.

Да вземем 14-годишната присъда за бившия шеф на столичното парно Валентин Димитров. Такова наказание от години малко съдилища дават дори за двойно и тройно убийство. Отгоре на всичко бе наложена пълна конфискация на имуществото. Може да се обзаложим, че тази присъда няма да остане в този вид, но пък ефектът на първата инстанция бе постигнат.

Доживяхме и нещо несънувано - арест за депутат от ДПС - Фидел Беев. При това той бе задържан само защото не се явил на наказателното дело и влязъл в болница. Вярно с диагноза "нестабилна стенокардия", която сигурно всеки има поне по веднъж дневно.

Друг съд не пусна от ареста кандидат-депутат, макар че закон, конституция и Конституционен съд са прогласили, че такива хора имат имунитет, равен на този на народен представител. И че заради равнопоставеността при избори този човек трябва да е на свобода. И въпреки че всички други съдилища се съобразиха с тези (без значение лоши или добри) норми, се намери цял съдебен район, който да мисли по-различен начин и да не пусне арестанта. Правосъдието на местно ниво показа мускули и обяви, че въпреки различния прочит на закона няма да пуска обвинени в тежки престъпления хора, които се опитват да се измъкнат от ареста на вълната на изборите.

Но цялата кампанийна безкомпромисност и ефективност



крие дълбоки дупки в правосъдието



С тези ефекти всъщност се прикриват много по-големи дефекти. Докато вървяха сценките на съдебно мъжество, инспекторатът към Висшия съдебен съвет извади скандални и много дълбоки проблеми на родното правосъдие.

Главният инспектор Ана Караиванова разкри, че съдилища образуват дела за съвсем леки случаи и така на практика имитират свръхнатовареност. По нейни думи се правят кухи обеми от дела.

В един съд е открито драстично разминаване между отчетеното и това, което е налице. Това е скандално, при положение че от години слушаме само хленчещи магистрати, които твърдят, че имат по няколко хиляди преписки или дела. Затрупани са от работа и дори си я носят вкъщи. Затова и властта хубаво се погрижи за тях - в момента те получават най-големите заплати в държавния сектор - във върховните съдилища те достигат до над 4000 лв. Но оплакванията за натовареност останаха. Често дори се критикуват хората, че много се съдели по граждански дела или че масово се оплаквали на прокуратурата. И така затрупвали с работа магистратите.

Но това изобщо не е всичко. Тихомълком мина една история, разкрита отново от инспектората. След получен сигнал и направена проверка се оказва, че гражданин се оплакал, че полицията го задържала за нещо и го пуснала. И след време излиза, че трябва да плаща глоба в резултат на решение на съда в Дупница, пред който изобщо не се е изправял. Установено е, че съдиите само слагат резолюция, не правят протокол и не изслушват обясненията на уличения. Оправданието било, че практиката е такава от години,

защото съдът не работи в събота и неделя. Т.е. на дупничанина е наложена глоба от съда, без той да подозира, че е съден.

При инспекторската проверка е установено, че съдиите имали такава практика, ако нарушителят е без адвокат. При наличието на защитник, правилата се спазвали. В 42 случая санкциите са налагани, без да се проведат публични заседания, или без да съставят протоколи за тях.



Разкритието на съдебния инспекторат е архискандално



и илюстрира крайно драматичната ситуация в българското правосъдие. Защото това не е само гледане на работата през пръсти, но и нарушаване на изконни принципи на правото и на справедливостта. Това не се случва в Бимбинистан, а в страна член на Европейския съюз от 2 години насам!

Изобщо да не говорим за историята около делото за убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски, в което две съдебни инстанции оправдаха подсъдимите за тежкото престъпление. Докато в същото време и Върховният касационен съд, и инспекторатът откриха куп странни неща в процесите. Или за скорошните обвинения на вицепремиера Меглена Плугчиева, която само огласи отколешните съмнения за безсрамна търговия в Храма на Темида. За това как чрез правосъдието се източват пари от бюджета - например с гигантските обезщетения, които раздава съдът на собственици на отчуждени имоти около магистралите.

От дълъг етап на лъжи съдебната система влезе в нов - на имитиране на истина. Не знам кое е лошо и по-лошо. Но както коментираха в интернет форумите миналата седмица, с една присъда на Вальо Топлото няма да ни хвърлите прах в очите.