|
| Симеон Сакскобургготски |
- Влизането в ЕС беше заслуга на общите усилия на всички българи, не само на правителството. Но работата за интегриране на България в ЕС не приключи на 1 януари 2007 г., тя продължава и сега. Ако коалицията се беше разпаднала по време на мандата си, това нямаше да бъде добър сигнал. Целта на всяко правителство в света е да изкара мандата си, но не като самоцел. Мандатът означава програма, която се поставя като цел в началото на управлението, и задачата на кабинета е да следва и изпълни тази програма. Щеше ли според вас да бъде честно спрямо избирателите да обявим, че влизаме в кабинета само за две години? Ако се погледне отвън България, може да се направи равносметка, че е имала три последователни правителства, които са изпълнили мандата си. Това е много добър сигнал към бизнеса, защото означава стабилност и последователност.
- Все пак това не беше ли свързано с твърде много компромиси?
- Знаете ли, трудно е да се дава една глобална оценка. Коалицията е политическа формула, която дава стабилност на управлението. У нас тази формула още не е развита напълно, но на Запад е нормална практика. Разбира се, от време на време подобна коалиция забавя известни решения, защото трябва да се обмисли и обсъди кое е възможно и кое не за някой от партньорите. В същото време по този начин се учим на диалогичност и отстъпки.
- След влизането ни в ЕС обаче България стана пример за несвършена работа. Има трайно насадено мнение сред европейските страни, че сме корумпирана държава. Защо се случи така?
- Аз съм бил свидетел на влизането в ЕС на Испания, на Португалия, на Гърция. Там имаше същите проблеми и без да търся оправдания, ще кажа, че тези явления не са единствено български. Трудно е една страна да бъде 100% подготвена да влезе в ЕС - да е изрядна и перфектна. Ние например не успяхме или закъсняхме, както искате го тълкувайте, да подготвим достатъчно кадри, които да направят процеса на усвояване на европейските фондове по-прозрачен и разбираем. От друга страна, аз поне не считам, че има някакъв специален контрол върху нас - да ни наблюдават или да ни се карат, образно казано. С коментарите и критиките Брюксел ни помага и учи как да преодоляваме спънките в интеграционния процес. Откровено казано, не виждам нищо обидно в това да се наблюдават и критикуват действията на двете най-нови държави в ЕС - България и Румъния.
- Ако трябва да изброите три важни неща, които правителството свърши, и три, които не успя, кои ще са те?
- Сложно е... Обикновено избягвам да квалифицирам нещо с "най-добро" или "най-лошо". Избягвам и да се произнасям по всяка тема като някакъв всезнайко. Естествено, че имаме недостатъци, но свършихме и много позитивни неща. Интеграционният процес не върви с ритъма и скоростта, с която всички бихме искали да се случват. Но от друга страна - положителното е фактът, че това коалиционно правителство си изпълни мандата и успя да реализира икономическа програма, която запази финансовата стабилност, дори и при сегашната криза. Това създаде спокойствие у инвеститорите. Както знаете, капиталът е нещо много чувствително, а има много добри възможности в България.
- Само преди няколко месеца премиерът Станишев заяви, че световната криза ще ни подмине. Кризата обаче вече е в България. Защо не успяхме да я избегнем или поне да я прогнозираме достатъчно рано?
- Да върна малко лентата, ако не възразявате. Фактът, че сме с валутен борд, е предимство. Това, че нашата икономика не е още такава, каквато е в по-старите демокрации, също ни помага. Сам направете сметка, че разплащания с чекове у нас практически не съществуват, а и използването на кредитните карти също е значително по-малко от това в другите европейски държави. Всичко това намалява опасността от сериозни залитания или сериозни икономически проблеми. Иначе кризата се отразява по всевъзможни начини на целия свят, включително и на нашата страна. Днес например посетих един завод, чийто износ е на Запад. Поръчки обаче няма и те няма какво да произвеждат. Но затова пък бизнесът е гъвкав. Това не са държавни предприятия и добрите мениджъри знаят как да реагират, защото са инициативни и предприемчиви. Когато има криза, човек трябва да се огледа и да се адаптира. Ако само седим и се оплакваме: "О, боже господи, кризата ни сполетя - край", това означава, че наистина ще дойде краят. Аз обаче съм оптимист, защото вече има светлина в тунела.
- Нямаше ли да бъде кризата по-лека, ако правителството беше използвало бюджетния излишък в подкрепа на реалната икономика, на предприятията?
- Бюджетът не може да се използва, за да се облагодетелстват едни групи за сметка на други. Затова излишъкът беше използван пакетно и балансирано. Винаги ще има критици на действията на едно правителство и това е нормално. Но ако човек се огледа и честно прецени какво се е променило в България за последните години, ще види огромен напредък. Аз като си помисля каква беше страната, когато се завърнах през 1996 г., и как изглежда сега, това практически е друга държава. Дори с всичките ни недостатъци, не можем да си кривим душата - свършили сме много... Говоря като народ.
- Манталитетът на българина промени ли се през тези години?
- Веднъж аз подхванах темата за "чипа" и бях много критикуван, но съвсем скоро чух същото от г-н Вилпен, когато връчи доклада на премиера - че манталитетът на българина трябва да се промени. Чипът или манталитетът - то е едно и също. Но това ще стане с времето. Това се е случвало и в други държави при интегрирането им в ЕС. Но мисля, че самото ни членство в ЕС е постижение. Само си представете къде щяхме да бъдем в кризата, ако не бяхме в ЕС. И въобще Европа къде щеше да бъде, ако всяка европейска държава беше сама за себе си. В стремежа си по-бързо да постигнем промяна ние забравяме колко много е свършено.
- Как ще коментирате една друга вече емблематична фраза - на вашия коалиционен партньор Ахмед Доган, че той е инструментът на властта?
- Аз не искам да давам съвет на професионалист като вас, но бих ви посъветвал да зададете този въпрос на г-н Доган.
- Той бе достатъчно красноречив, едва ли ще добави нещо ново. Защо вие не желаете да коментирате?
- Не коментирам, защото съм достатъчно самокритичен към моята работа и моите думи. Внимавам да не съдя едни или други по един непремерен начин. Освен това какво има да коментирам. Това, което кажа сега, според вас дали ще има смисъл след 5 години например?
- Да, ние бързо забравяме какво се е случило преди година дори, но въпросът продължава да си виси. За всички остава впечатлението, че в тройната коалиция ДПС е водещата партия.
- Аз мисля, че това са неверни заключения. Ако беше така, коалицията щеше да се разпадне отдавна. Тук много трябва да се внимава с подобни твърдения, защото са твърде далеч от истината.
- Каква е визията ви за България? Какви стъпки трябва да направи следващото правителство, за да се преодолее кризата?
- Няма никакво съмнение, че за стабилността на страната след изборите час по-скоро трябва да се състави правителство. И да има приемственост. Това е целта на всяка една демокрация и е от полза за страната. Звучи прекрасно и ние с вас да се упражняваме в думите и теориите, но всичко зависи от избирателите. Ето защо трябва да изчакаме до понеделник. При тези избори ветрилото е много широко.
- В момента се създава едно очакване, че който и да победи в изборите, няма да може да състави стабилно правителство. Не е ли възможно да има стабилно правителство и от пет партии например?
- Ако се действа разумно и бих казал, по един родолюбив начин, коалицията може да бъде и широка и да има стабилност. Не обичам да давам много примери, но погледнете Белгия колко е сложна като структура, а като разделите всяка една партия на два езика... И тя функционира. Ако отсега започваме да се убеждаваме, че една широка коалиция ще бъде извиване на ръце, и веднага се премине към експертно правителство, считам, че би било много вредно за страната.
Експертно или служебно правителство не изразява волята на избирателя. Това ще е лош сигнал за инвестициите, а от тях много зависи една развиваща се страна.
- Преди няколко години националната кауза беше влизането ни в ЕС. Каква е днешната кауза?
- Това зависи от предпочитанията на всеки един гражданин, но за мен пълната ни интеграция още не е постигната. Друго нещо, към което можем да се стремим, е да променим мисленето си - в смисъл да достигнем нивото, когато се говори за нещо българско, то да е символ за качество. А не както ние понякога говорим: "Е, българска работа", и по този начин се самооправдаваме. Ето една такава цел би си струвала усилията.
Поздравления за Емил Спахийски - до сега не бях виждал някой журналист да измъква толкова смислени отговори от Симеон. На последния може да бъдем благодарни поне за две неща - че окончателно погреба идеята за монархия и че изгони Стоян Ганев.
