Напълно естествено в предизборна седмица и още по-естествено за общество, в което медийната ексцесия отклонява вниманието от истински важните неща, на клип с брадва, пуснат с разбираема предизборна злоба от незнайни пропагандни корифеи на БСП, се обърна много повече внимание от брадвата, пусната с още по-разбираема загриженост за бъдещето от незнайни експерти в МОН. Става дума за брадвата върху учебния план за учениците в осми клас, за което по-обстойно информира само "Сега" (Ванина Стоянова, "Осмокласниците ще бъдат изненадани с нови учебни програми", 30.06.2009) Въпросните учебни програми могат да се видят на http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/documents/educational_programs/. Те са далеч по-опасни от програмите на политическите партии, защото за разлика от последните се осъществяват, при това върху деца.



Учебните програми са разписани по стандарти



и в таблици, изпъстрени с обещаващи формулировки. Ето например прекрасният "Стандарт 5" за обучение по български език и литература: Ученикът "познава основни автори и произведения на българската литература. Обяснява ролята им в историята и културата на българския народ. Очаквани резултати: Познава изображението на българския свят в творби от съвременната българска литература. Осъзнава ролята на известни български творци за развитието на българската култура и литература." За постигането на тия знания и умения ученикът е подпомогнат от симптоматично окастряне на учебния материал. От програмата отпадат "Приказка за стълбата", "Братчетата на Гаврош" и "Цветарка" на Смирненски; Никола Вапцаров е представен само с "Песен за човека", докато"Борбата е безмилостно жестока" и "Прощално" изчезват поради очевидната си неактуалност.

Както и друг път е ставало дума, това е същата брадва, която отсече "Мамино детенце" на Каравелов, "Смешен плач" на Ботев, "Андрешко" на Елин Пелин - все уж неактуални и неразбираеми днес творби. Тя се държи и от същата ръка, която може да напише, че основната задача при изучаване на "Септември" на Гео Милев е "ученикът да познава развитието на поетическия език от символистична поетика към естетизиране на предметното". (Пак там, учебна програма по литература за ХII клас). Да беше само литературата, и то в нейната социална насоченост, иди-дойди. Брадвата обаче отсича също така часовете по история и физика за сметка на езици, събират се алгебра и геометрия, по география уроците за България, Балканския полуостров и Европа изместват тия за произхода и строежа на Земята.

Кой каквото ще да казва, но ефектът от подобни брадви със сигурност ще е по-голям от ефекта на клипа, извън това, че тяхната



бюрократична подлост далеч надминава



подлите предизборни номера. Клипът ще остарее утре, човек може да превключи телевизионната програма, но няма как да изключи детето си от задължителните програми за обучение в българското училище. При това не става дума само за неговото, а за всички деца, чието мислене ще бъде форматирано по стандарти като горепосочените със съответните подли средства, поднесени с остро чувство за актуалност и грижа към учители и ученици. Представяте ли си как се гърчи учителката по български език и литература да обясни по политически коректен начин Ботев, Вазов, Смирненски и Вапцаров пред децата? Има ли смисъл да се тормозят те с история, физика и алгебра, когато дори таблицата за умножение и деление е излишна, щом и най-евтините мобилни телефони имат в програмите си калкулатор, а по-скъпите те вкарват в "Уикито"? Защо да се учи устройството на Земята, когато всичко това е достъпно представено още в Първа книга Мойсеева и Google Earth? Че каква подлост има, когато учебният план се актуализира с оглед на съвременните тенденции и образователните нужди на подрастващите?



Голяма е подлостта: тя е към миналото и към бъдещето,



колкото и да се оправдава с актуалните нужди на едно все по-ориентиращо се по мига настояще. В това настояще невидимата ръка безмилостно води до особеното производство на хора, в чийто мисловен хоризонт е по-удобно да пребивават "модерните" средства, а не отвлечените и безполезни понятия. Тук папагалското владеене на basic English и компютърната дресировка без никаква съпротива преодоляват като предразсъдък древното схващане за необходимостта от "мъртви езици", математика и точни природни науки. Те могат и да упражняват ума за справяне с всички проблеми, с които човек се среща в живота си далеч след като е забравил разликата между синус и косинус, но пък настоящето няма време за подобни упражнения: истината стои в речници и програми, чиято временна валидност изглежда по-дълготрайна от старите теореми и хипотези. Тъкмо поради тази причина на ЕС в учебниците по география се отделя далеч по-голямо място в сравнение с теориите за произхода на Земята, а в тия по история истините на миналото са представени като незначителни спрямо мненията за настоящето. И всичко това се проверява "обективно" с тестове, предполагащи дебилни способности за верен отговор с падаща като брадва илюзия за правилност.

Утрешните избори ще потвърдят ефективността на тоя алгоритъм дори за ония, които са минали през старите учебни планове, но пък в стила на времето мислят, че важността на едно гласоподаване е по-голяма от присъствието на някакви стихотворения, теореми и теории в учебниците. Това е алгоритъмът на илюзията, която в мига на отсичането ни кара да вярваме, че сме скъсали с едно тъмно минало и отиваме към някакво светло настояще.