Навремето, когато бленувах за заветната Първа английска, баща ми строго отсече: "Никакво кандидатстване! Я каща правим, ти по София че ми учиш!". Години наред тайно му бях сърдита, смятах, че не ми е дал шанс за добър старт в живота. Родителите ми отказаха да плащат частни уроци (и тогава за езиковите гимназии те бяха препоръчителни).
Защо ви разказвам това ли? Защото системата за кандидатстване в езикови и специализирани гимназии тогава, когато "претворявахме в дела" Декемврийската програма на партията (1972 г.) и днес - n на брой десетилетия по-късно, не е мръднала и на сантиметър. Пак частни уроци, стрес за деца и родители, изпити по български и математика (формата с тестово изпитване не променя по същество нещата). Падаха държавни глави и правителства, преживяхме какви ли не кризи, пожари, политически бедствия и щурм на парламента, но изпитите по български и математика за "елитните гимназии" след 7-и клас са непоклатими.
Кавичките са, защото елитните гимназии не са това, което бяха. Създадени са през 50-те години на миналия век, за да могат
децата на тогавашния държавен елит
да усвояват западни езици. Попадането в такова училище на деца от простолюдието беше по-скоро изключение, а не правило. През 70-те години броят им започна да се увеличава и съответно се разшири значително и приемът на ученици. Настъпиха политическите промени и през 90-те години на миналия век беше въведено ранното чуждоезиково обучение. Малчуганите започваха да сричат първия чужд език още в първи клас, а втория - в пети. Идеята - да отпадне необходимостта от т.нар. подготвителен клас в езиковите гимназии и паралелки, която сега вече си е чиста загуба на цяла една учебна година. Идеята беше започната, но недовършена. Защото започнатото от министър Веселин Методиев не беше продължено от наследниците му на същия пост. Между другото, системата за кандидатстване след седми клас по негово време беше значително по-либерална, в смисъл, че имаше възможности след задължителния общообразователен тест да се избере изпит по български или по математика. Но това вече е минало, забравено и изоставено. Сега действащата Наредба № 11, която действа от 2005 г. с леки изменения, е желязна: изпит по български и математика, повтаряйки едно към едно
начина на кандидатстване от 70-те години
на миналия век.
А защо изпитите са след седми клас, след като основно образование се завършва след осми? Ами заради подготвителния клас. Представяте ли си колко богата държава е България - даваме заплата на учител по английски от първи клас, по немски или друг език - от пети. Малко по-късно издържаме цяла една "елитна" гимназия, за да учи същото това дете една учебна година същия този английски! Подготвителен клас за усвояване базата на езика е необходим само ако ученикът никога дотогава не го е учил. Но програмите в момента в езиковите гимназии са такива, че при разпределянето на децата в паралелки няма значение кое в каква степен владее съответния език. Така е било преди 30 години, така е и сега. Независимо че 14-годишните - най-вече в английските и немските гимназии, в по-голямата си част са доста напреднали езиково още преди подготвителен клас. Но закостенелите правила не позволяват учениците да бъдат групирани според знаенето на езика. В Американския колеж може, но в българските елитни гимназии това се оказва равносилно на революция и невъзможно за изпълнение.
Всъщност най-идиотското на тази система е, че дава шанс на 14-годишния младеж или девойка
да докаже способностите си само на две сакрални дати в годината -
дните на изпитите, резултатите от които след това по никакъв начин не могат да бъдат променени? Смешно или тъжно е, че в главите на нашите мастити образователни дейци не минава през ум, че дори и една обикновена ангина може да се окаже фатална и да сложи край на многогодишните усилия на детето за добро образование.
Дори дядото на 14-годишния Ники има шанс да бъде приет в университет и да кандидатства толкова пъти, колкото поиска, но Ники непременно трябва да реши колко е Х на квадрат само на една дата в годината, само веднъж в живота му и независимо от това, че го боли гърлото!
Та заради всичко - не бойте се, мили деца, и скъпи родители, изстрадали всичките частни уроци! Двойките не са за вас! Двойките са за онези, които поддържат тъпата система.