Новият стопанин на Белия дом многократно заяви още по време на предизборната си кампания, че има нова стратегия за Афганистан, където САЩ и НАТО сериозно са затънали в продължаващата кървава касапница с талибаните. На 27 март Барак Обама официално представи своя план. Той каза, че ще изпрати допълнителен контингент от 17 000 войници, които бяха обещани още през февруари. Така в Афганистан бяха дислоцирани 8000 морски пехотинци, 4000 войници и 5000 души поддържащ персонал от армейски подразделения. Също така са изпратени още 4000 военни специалисти и стотици граждански спецове. Планът включва общи действия не само в тази страна, но и в съседен Пакистан, тъй като ислямистите имат силни позиции точно в граничните райони между двете държави.



Обама вече обеща на Исламабад многомилионна помощ



и очаква в замяна още по-активни действия на пакистанските военни, полицията и службите за сигурност.

"Аз искам американският народ да разбере, че ние имаме ясна и определена цел и това е да подкопаем дейността на "Ал Кайда" в Афганистан и Пакистан, която трябва да бъде унищожена и повече да не действа в тези страни. А за терористите, които воюват срещу нас, ще кажа: Ние ще ви победим", заяви Обама. Новият план предвижда новите военни и граждански специалисти да помогнат за буксуващото обучение на националните сили за сигурност в Афганистан и развитието на държавните структури, както и за различните проекти за реконструкция. Американските ресурси също така ще се използват в по-ефективна борба с производството на опиум и контрабандата на хероин. Западните лидери отдавна признаха, че страната на практика се е превърнала в наркодържава. Това е така, защото коалицията досега толерираше местни военни лидери, които се занимават с този много доходен бизнес, а в замяна не закачат правителството в Кабул. Наскоро пък САЩ се отказаха от програмата да унищожават маковите полета за опиум с помощта на химикали от въздуха, защото това тласнало голям брой селяни да подкрепят бунтовниците.

В началото на този месец Пентагонът хвърли 4000 американски морски пехотинци срещу бастиона на талибаните в Южен Афганистан - провинция Хелманд. Името на операция "Ханджар", означаващо "кама" на дари и пущу, беше преведена от морските пехотинци като "Удар на меча". Те помогнаха на афганистанските сили да си върнат град Канишин, близо до границата с Пакистан. Там талибаните бяха създали марионетно правителство и съдебна система. При тази операция, която продължава и е най-масовата военна акция на САЩ след войната във Виетнам преди три десетилетия, се поставя акцент върху защитата на цивилното население преди президентските избори на 20 август.

Като цяло новата стратегия на Обама продължава старите силови методи на бившата администрация на Джордж Буш за интензивна борба с ислямистите, която по времето на Буш беше затруднена с паралелната война в Ирак. Ситуацията там се нормализира, защото американците успяха да спечелят на своя страна голяма част от сунитите и местните племена, които заедно със силното правителство на шиитите в Багдад и преобладаващата от тях армия и полиция успяха да нанесат сериозни поражения на различните бунтовнически групи и "Ал Кайда" в този регион. Това позволява в момента на Вашингтон да изпрати свежи военни сили в Афганистан. Заедно с това редица членки на НАТО вече съобщиха, че ще изпратят нови попълнения за своите контингенти в Афганистан. Първоначално пактът е решил да изпрати още 5000 войници, като почти 1000 ще са от Германия, а 400 от Полша. Италия, Румъния и Гърция ще изпратят екипи, които да обучават Афганистанската национална армия (АНА).



На този етап САЩ имат 14 000 войници в Афганистан,



които са под командването на НАТО. Освен това около 19 000 войници са натоварени с мисията да се бият срещу въстаниците от "Ал Кайда" и талибаните. В страната действат още 35 000 от страни - членки на НАТО, като България е изпратила 480 войници, които са разположени на летището в Кабул и Кандахар.

Една от новите цели на Обама за решаване на афганистанско-пакистанския проблем е да привлече голям брой държави, в това число и Иран, които да помагат. Това, че Белият дом явно твърдо е решил да си сътрудничи с режима в Техеран, се видя и от слабата американска критика по време на кървавите протести в страната след президентските избори миналия месец. Друг възможен съюзник е Русия, която в последно време много активно започна да действа в Афганистан, като подпомага по военен път правителството на президента Хамид Карзай и за август дори се планира посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Кабул. Американският президент пък започна вчера първата си визита в Русия и със сигурност ще обсъди този въпрос с руските си партньори. Обама също така обеща на новото пакистанско правителство нови 7.5 млрд. долара, по половин милиард годишно през следващите пет години, плюс военна техника. При това Белият дом няма намерение да си затваря очите за неефективните военни операции, които досега провеждаха пакистанците с местните талибани. Те от своя страна драстично увеличиха своите нападения срещу правителствени, полицейски и граждански обекти. Американските военни обаче продължават да нанасят въздушни удари с помощта на безпилотни самолети в Пакистан, при които често загиват голям брой цивилни и допълнително предизвикват гняв сред пакистанците. Обама също така искаше да преговаря с т.нар. "умерени талибани". Според редица анализатори обаче такива на практика няма или поне не са достатъчно известни, за да имат сериозно влияние.

Друг голям проблем за Вашингтон е



слабата власт на афганистанското правителството,



което е проядено от корупция, и властването на роднински кланове. То е дотолкова неефективно, че хората не напразно наричат Карзай "президента на Кабул", тъй като не контролира останалата част от Афганистан. Талибаните контролират южните части на Афганистан, където са силни, защото всъщност в мнозинството си те са от племето на пущуните, които населяват тези райони. През м.г. те обаче засилиха нападенията си и влиянието си в източните и дори някои северни области. САЩ в момента трескаво търсят нов силен лидер, който да управлява Афганистан и настояват да се въведе постът премиер, който да балансира властта в страната, като за възможен кандидат за него е сочен сегашният вътрешен министър Ханиф Атмар. Това накара афганистанският президент Хамид Карзай да потърси подкрепа от Русия заради предстоящите избори за държавен глава през август. Той дори ще се опита да се представи като антиамерикански кандидат, нищо, че доскоро беше един от най-верните хора на Белия дом. Така американската рулетка в Афганистан се завърта с нова сила, а цената отново ще плащат афганистанците и войниците.