Васил Тончев е директор на "Сова Харис" и се занимава с политически маркетинг и изследване на тв аудиторията. Завършил е философия и дълго време е бил социолог към Националния център за изучаване на общественото мнение.





- Г-н Тончев, ГЕРБ успя да изненада социолозите, които му даваха преднина от 10%, а той дръпна с цели 20 на сто пред БСП. С какво си обяснявате този успех на финалната права?

- С финалния спринт. Според мен основният катализатор беше ДПС и анти-ДПС вотът. Всъщност от първото провокативно изказване на Доган за "финансовите порции" до края на кампанията лидерът на движението изгради много погрешна стратегия за тези избори. Това, което се излъчваше всяка вечер в централните новини на трите национални телевизии, бяха клипове, в които той категорично заявяваше, че няма как да бъде заобиколен и ще остане в следващото правителство. Нещо, което беше невъзможно да стане. Мандатността в демокрацията е нещо много важно. И съвсем нормална практика е, когато си бил един или два мандата във властта, да излезеш в опозиция, за да може първо да бъде оценено твоето управление и второ - да минеш през чистката на опонентите, за да можеш пак да имаш лице да се върнеш там. В тази ситуация беше задължително това да стане. Искаше го голяма част от българското общество. Но това не беше оценено от Ахмед Доган и цялата му кампания целеше максимално да привлече етническия вот. Той го направи и получи много добър резултат от 600 000 гласа.

- Всъщност ДПС се показа във върхова форма на тези избори, така че за провал трудно може да се говори...

- Имаше и сериозен икономически ресурс, и властови потенциал, който Доган реализира. Но за сметка на получената подкрепа от 600 000 гласа предизвика поне милион и 600 хиляди да гласуват срещу него. И ако ефектът от кризата върху повишаването на избирателната активност не можеше да се изчисли предварително, то този анти-ДПС вот можеше да се види още преди година и половина на местните избори, когато на много места разликата между леви и десни се заличи в името на това да се даде отпор на ДПС. Сега този процес се прояви на национално равнище. На евроизборите това го нямаше, но се яви като основен структуриращ елемент на тези избори. Всичко това изигра много лоша шега на ДПС и се превърна в силно подкрепящ фактор за ГЕРБ. Освен това мисля, че проработи и някакъв здрав разум, не беше само този емоционален елемент. Той се прояви в тази част от българските избиратели, които премислят много избора си и които обикновено накланят наляво или надясно везните. Те прецениха, че по този начин ще се направи едно много по-стабилно правителство, което да носи отговорност в кризата. В противен случай се очертаваше патова ситуация и не се знаеше кой ще поеме отговорностите в тази страна. Наслояването на всички тези ефекти доведе до резултата на ГЕРБ, който се доближава до абсолютното мнозинство. Така най-предпочитаната коалиция между ГЕРБ и сините стана възможна. И очаквам в рамките на близките дни тя да се реализира.

- Да се вгледаме по-внимателно в резултата на "Синята коалиция", който изглежда незадоволителен на фона на първоначалните прогнози.

- "Синята коалиция" на този етап не успя да привлече периферия. Но те последователно вървяха нагоре и успяха да привлекат твърдите ядра на своите симпатизанти. Стигнаха до 200 000 гласа на европейските избори, сега събраха 280 000 гласа, което е незначителен прираст. Изследванията показват, че това са твърдите ядра на СДС и ДСБ. Тоест обединението изгради основата на тяхното електорално ядро и в бъдеще този проект може да разчита на по-голямо развитие.

- Как обяснявате загубата на БСП? Тя ли се оказа изкупителната жертва на тройната коалиция?

- БСП получи един много приличен резултат - 750 000 гласа. Проблемът на БСП не беше вътрешен. Това може би е единствената партия през последните 20 години, която излиза от властта без особени вътрешни сътресения и скандали. Излезе единна. Проблемът на БСП беше в нейните съюзници. Тя не можеше по никакъв начин нито да се разграничи, нито да се опре на ДПС и НДСВ, които пък бяха два мандата във властта и срещу които вече имаше сериозни обществени настроения. Връзката на БСП с ДПС направи така, че на финалния спринт, когато всички се бореха за разширяване на кръга от поддръжници, левицата не участваше. Тя нямаше как да се разграничи както от управлението, така и от връзката си с ДПС и изостана. И ако БСП прибави само 200 000 гласа към резултата си от евровота, то ГЕРБ умножи два пъти и половина подкрепата си.

- Трябва ли да използваме евровота като електорална база за сравнение, като се имат предвид слабото участие в тях и по-особеният им характер?

- Не бива да ги подценяваме, тъй като на последните европейски избори гласуваха над 43% спрямо реалните избиратели в страната. Така че бяха добър ориентир за настроенията на хората. Но парламентарните избори са нещо съвсем друго. Основната интрига в тях беше между ГЕРБ и БСП, тъй като това щеше да сложи акцента и да даде посоката на страната. Избирателите съвсем категорично избраха варианта да има стабилно правителство. Като цяло би трябвало да сме доволни, тъй като мисля, че това води до нормализация на политическия живот в страната. Нормално е да има силно дясно и добре структурирано ляво. Нормално е да се извършва ротация в управлението и всеки, хем да носи отговорност, хем да му бъде търсена сметка.

- "Атака" има ли основания да се оплаква от кражба на гласове?

- "Атака" беше лошо зачената. Търсейки място под слънцето, Волен Сидеров направи много грешни стъпки. Създаде основания да го упрекват в антисемитизъм и други крайности, които го поставиха в неевропейска платформа, и това много му пречи сега да реализира политическата си формация. Но мисля, че истинските проблеми на "Атака" по отношение на електоралната й поддръжка започват оттук нататък. Това е една анти-ДПС партия и е като скачен съд с движението на Доган. От момента, в който ДПС не е във властта, мисля, че нейните функции в голяма степен ще се обезсмислят, и предполагам, че интересът към нея силно ще намалее.

- След тези избори ще станем свидетели и на интересната ситуация "цар в опозиция". Каква съдба очаква НДСВ?

- НДСВ е лидерска партия. Да не забравяме и факта, че Симеон Сакскобургготски вече е на пределна възраст, така че може би царят се отправя в пенсия. Жалко за него е, че става точно по този начин. Но мисля, че това беше очакван край на присъствието му в изпълнителната власт. Все пак те имат двама евродепутати, тъй че поне на европейско ниво ще продължат да присъстват.

- Мажоритарният вот беше една от особеностите на тези избори. Провали ли се той?

- По начина, по който беше замислен, мажоритарният елемент беше пълно недоразумение. И това си пролича. Но има и нещо полезно в този неуспешен експеримент. Той ще даде възможност на хората, които взимат решенията в следващия парламент, да създадат адекватни норми и правила. Много се радвам на изказванията на всички партии, че още в първата година от мандата ще оправят изборното законодателство. Защото действително в България се появиха много уродливи явления, неприсъщи за една европейска правова система. Изобщо не съм съгласен, че нямаше личности в мажоритарната листа. Но който и да беше поставен в тази ситуация с марката ГЕРБ, щеше да спечели. Което показва, че хората гласуваха почти изцяло на пропорционален принцип и все още възприемат политиката през партиите и не са готови да гласуват за личности. Затова мисля, че ако мажоритарният елемент бъде разширен, това ще доведе до един много опасен хаос.

- Да разбирам ли, че сте за връщане към добрия стар пропорционален модел?

- Идеално ни върши работа един пропорционален модел с преференциални листи с много нисък праг. Така хората ще имат контрол върху личностите, които влизат в парламента. Същевременно партиите, а не отделни личности ще носят отговорността за управлението.

- Чисто математически смятате ли, че правителство на ГЕРБ и "Синята коалиция" ще е достатъчно стабилно? Борисов няма абсолютно мнозинство и ще виси на няколко гласа от сините.

- Общо ще имат около 130 депутати, което наистина е много крехко мнозинство. В последните 20 години такова мнозинство не е издържало пълен мандат. Дори и царят, който имаше над 150 депутати в коалицията, накрая беше много притиснат от "Новото време" и направи сериозни компромиси, за да си изкара мандата докрай. В същото време има поне още две партии, които отсега заявяват, че ще подкрепят мнозинството - "Атака" и РЗС. Така че при старта си правителството ще бъде със сериозна обществена подкрепа и ще му бъде осигурен комфорт. Оттук нататък много ще зависи от начина, по който те успеят да поемат управлението и да се справят със задачите. Ще бъде тежко, тъй като се очаква през есента да стигнем върха на кризата.

- Ако вотът в полза на Борисов е бил предимно протестен - срещу ДПС, това означава ли, че не са много хората, които подкрепят ГЕРБ заради предлаганата от нея политика и няма голям кредит на доверие?

- Кредитът на доверие след кулминацията на изборите ще бъде висок, но мисля, че той страшно бързо може да се изчерпа. В условия на криза и сериозен финансов недостиг след няколко месеца ще има сериозни съкращения и ще се взимат много непопулярни мерки.

- Според някои наблюдатели това са избори за капитан на "Титаник".

- Може и така да се каже. Но всичко ще зависи от начина, по който следващото правителство ще се справи с управлението.