--------------

Иван Гарелов е роден на 6.02.1943 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършил е журналистика в СУ "Климент Охридски". От 1972 до 2000 г. работи в БНТ, където повече от 20 г. е водещ на "Панорама". От 2000 до 2001 г. е шеф на "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия. Автор на десетки документални филми и репортажи от "горещи точки" на планетата - Ливан, Израел, Кипър, Афганистан, Виетнам, Камбоджа. Председател на УС на сдружение "Посрещане на ХХI век"; член на сдружение "Християни"; член на ръководството на Атлантическия клуб; председател на Народния комитет "Покана на папа Йоан Павел II да посети България".

Женен, с две деца.

------------------





- Г-н Гарелов, моето поколение отрасна с вашите предавания и с тези на Кеворк Кеворкян. В този смисъл може би ни дължите едно разяснение, при вече охладени страсти, за враждата, която възникна между вас.

- Вие сте едно от поколенията, които са израснали с нас. Веднъж получих едно много трогателно писмо, в което една жена ми пишеше, че когато била малка, нейните родители са й казвали: "Тихо да чуя какво казва Иван Гарелов", а сега тя също казва на децата си: "Тихо да чуя какво говори Иван Гарелов".

Що се отнася до конкретния конфликт с Кеворк - допреди този инцидент през миналата година не сме имали никакви конфликти. Двамата постъпихме заедно в един и същи ден на работа в телевизията, работихме в една редакция и въпреки че имаме различни характери, имаше достатъчно поле за изява и за двама ни. По-късно пътищата ни се разделиха. По начало не съм съгласен с опита това да се представи като личен конфликт.



-----------

Конфликтът беше между Нова телевизия като институция, като собственици, като ръководство и Кеворк като представител на компания, която обжалваше лиценза, който ние бяхме получили. Аз освен директор на "Новини и актуални предавания", освен автор на предаване, имах и задължението да представлявам телевизията пред медиите. Именно в това си качество, по нареждане на собствениците от Гърция, аз трябваше да изложа някои тези, които ми бяха продиктувани, независимо от това дали ги одобрявам или не ги одобрявам. Включително тези, засягащи личността на Кеворк. С решение на ръководството в новините в продължение на три последователни дни бяха пускани материали, които евентуално трябваше да засегнат Кеворк. След тези три дни аз още един път се обърнах към ръководството в Атина, към собствениците и казах, че според мен тази кампания ще донесе негативи за нас. И кампанията бе прекратена.

------------



Тогава Кеворк обаче започна поредица от интервюта във вестници, по радиа и т.н., в които той персонализира въпроса.

Припомням този факт, защото аз на нито едно от тези обвинения не отговорих, независимо че имаше неща, които дълбоко ме обиждаха. Смятах, че така проблемът ще се персонализира. Междувременно и г-жа Зурлева даде интервю, в което от позиците на своя пост каза, че ръководството стои изцяло зад тази кампания и че тя не е лична кампания на Иван Гарелов. Собственикът Кириаку беше тук в София, на него също му зададоха този въпрос. И той също отговори, че има доверие на журналистите, които са тука; в този смисъл той не оспори това, което ние правим. Без изрично да казва - аз му наредих на Гарелов - защото, разбирате, не беше удобно. Според мен с това се изчерпва целият конфликт с Кеворк.

- Гръцките ви връзки датират от десетилетия. Как стана така, че именно гръцките собственици на Нова телевизия ви похарчиха така лесно?

- Това е голямата ми болка. Аз винаги съм бил много пристрастен да обяснявам какви достойни хора са гърците. Но в конкретния случай бях, така да се каже, употребен и захвърлен.



-------------

Дойдох да работя в частна медия с една идеална представа. Работиш много, следователно собственикът е доволен; след като е доволен, ти нямаш проблеми. Второ - мислех, че ще имам по-голяма свобода на действие. Тези две неща не се случиха. Оказа се, че дори е по-лошо отколкото в държавната телевизия.

-------------



Какво се оказва в частната телевизия? Собственикът, в момента, в който се сменя политическата конюнктура, решава, че ти вече не му трябваш. Освен това, оказва се, че ти, работейки много, постепенно се налагаш като лидер в тази телевизия - а това започва да не се харесва на някои от членовете на ръководството. Всички гнусни неща, които традиционно се случват другаде, тук също се случиха, но умножени на квадрат. Мисля, че и самият Кириаку се оказа човек, който не постъпи достойно. Не може да си гласувал цялото си доверие на един човек - и сетне с лека ръка да го разкараш. Той ме хвърли напред в тази кампания, а след това ме жертва, уж че аз съм водел тази кампания, разбирайки се зад гърба ми със самия Кеворкян. Това се оказа чисто и просто едно предателство.



-----------

Унизително ми е да си припомням и много други неща, от рода на това например, че аз дълго време не можех да назнача Юксел Кадриев за водещ на новините, защото е с турско име. Много голяма борба беше. Как така турчин ще чете новините!

-----------



- Вие възнамерявате ли да участвате сега в конкурса за генерален директор на БНТ?

- Аз нямам за цел да ставам шеф на телевизията. Това не е моето амплоа. Независимо, че след като бях в частна телевизия, вече знам много добре какво трябва да се промени в Националната телевизия. В същото време смятам, че към този конкурс трябва да бъдем много внимателни. Създаде се в общественото мнение една представа, че той е предварително решен. Оттук-нататък интересът на сериозните фигури към него спадна.

Това е твърде пасивна позиция, според мен. Ако ние искаме нещо да се промени, към този конкурс трябва да се прояви повече внимание от страна на обществото; да се явят силни фигури, за да поставят в неудобно положение тези, които, решавайки частните си корпоративни интереси, бутат напред свои протежета. Затова аз ще взема решението си в последния момент. Не желая да бъда само фон на вече взето решение.



----------

Ресурсите на БНТ все още са много големи. А най-големият ресурс е доверието на хората. Въпреки конкуренцията на частните медии, доверието в БНТ продължава да бъде високо. И което е интересно - много високо по отношение на новините, които не са най-добрите новини, които се правят в момента в България. Този ресурс не е заслуга на Лили Попова или други. Този ресурс е заслуга на хора като Кеворкян, като Тома Томов, като Гарелов, на личностите, които през всичките тези години създаваха доверието в БНТ.

----------



- Бойко Василев, между другото, добре ли води "Панорама"?

- Има една професионална етика, която не ми позволява да оценявам другите журналисти. Моето лично мнение е, че неговата сила е повече в репортажите и коментарите, там той може да прояви своя интелект, ерудиция. Столът на водещия не е мястото, където е най-силен.

- Вие сте опитен журналист и като че ли имате добър отговор на всеки въпрос. Кой въпрос обаче би ви затруднил да отговорите?

- Може би - какво ще правите, ако не се върнете до няколко месеца в телевизията? Аз наистина понесох всичко много тежко. Бях възмутен от самата подлост, от самото предателство. Това беше най-тежкото - не толкова, че съм загубил позиция. Позициите могат и да се възстановят. Наистина се разболях тежко и лежах в болница. Даже ще кажа нещо, което не съм казвал досега - хора от ръководството на Нова телевизия се бяха промъкнали в болницата, за да вземат мои кръвни проби, та да проверят наистина ли съм толкова болен. Но всяко зло за добро. Това време ми даде един плюс - да мога да се огледам, да преценя - окей, искам да работя телевизионна журналистика, но как точно? Иначе ти робуваш на ритъма на седмицата. Сега успях да видя цялото си развитие; и ако се върна към телевизионната журналистика, аз вече ще я правя по нов начин. Аз съм готов за едно ново начало.



------------------

Бих могъл да го формулирам така: досега, в периода на прехода беше необходимо журналистът да играе ролята само на посредник между политиците и общественото мнение. Но според мен в България не се е случило все още следното: журналистът да бъде по-силната фигура от политика. Той да бъде този, който притеснява политика, а не обратното. Диалогът най-сетне трябва да се състои. А не журналистите да бъдат само трансмисия между монолозите на едни или други.

------------------



- Какво става с храма в Пампорово?

- Прогнозата на тия, които казваха, че той е излишен, че е много голям, не се оправда. Той наистина стана един национален храм, посещаван от изключително много хора. Имаше един конфликт около неговото изографисване. Нещата се блокираха, тъй като страстите много се нажежиха. Около Коледа се срещнах с хора от сдружението и се разбрахме да се срещнем и да гласуваме едно решение. Аз ще предложа следното: да забравим скандалите, да се съгласим, че нито аз, нито те сме хората, които трябва да решаваме естетическите и каноническите проблеми около храма. И тъй като онзи конкурс по една или друга причина беше опорочен, да даде Светият синод трима души, Съюзът на българските художници и той трима души и те да изберат който искат проект и нещата пак да се задвижат.

- Как се чувства човек, който е спомогнал да се построи църква?

- Чувствам, че съм направил едно от най-важните неща в живота си.



-------------

Старите хора са казали - един мъж трябва да построи една къща и една църква. Изграждането на църквата в Пампорово е делото на моя живот. Това, което въобще съм направил - за другите, не в моята професия. Сега вероятно ще се натоваря с някои ангажименти около Зографския манастир.

-------------



Знаете, че направихме и комитета за поканата на папата.

- Наясно ли сте с каноничните основания срещу идването на папата?

- Тук има едно лицемерие. Когато направихме комитета, противниците на идването му в дълги статии започнаха да обясняват защо папата няма да дойде и какви глупаци сме ние, дето изобщо го каним. Обаче папата прие поканата и ще дойде. Тук говорим все за християнски църкви. Общуване между тях трябва да има. Това общуване с нищо не обременява Българската православна църква. Това, че тя ще посрещне папата, в никакъв случай не означава, че тя ще изневери на своите догми. Той беше в Украйна, беше в Гърция. Не виждам в това някакъв особен проблем. Посещението му, според мен, е не толкова църковен въпрос, а въпрос за престижа на България.

- Православен християнин ли сте?

- Да.

- Молитвата "Отче наш" знаете ли я наизуст?

- Не.

- Разкажете ми една история за финал.

- В Кипър записвах една жена, чийто син бе безследно изчезнал по време на турската инвазия през 1974 г. Гледах я право в очите - толкова приличаше на моята майка. Внезапно тя млъкна, вгледа се в мен и ми каза - толкова приличаш на моя син!