:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,930,194
Активни 88
Страници 5,191
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Кълнове на анархията

Има един безпогрешен начин да познаете кога стопанството - на страната или на отделна фирма, няма значение, - се води добре. Управителите на добре работещата икономическа структура говорят за недостатъците и проблемите й. Но



щом шефовете ударят на хвалба



какви невероятни чудеса са сторили, запеят ли мантрите за "най-успешното досега управление" и вземат ли да гълчат опонентите щото били прости и не разбирали от модерна икономика - да знаете, че нещата (пак) вървят на зле. Ето че у нас още от първите дни на годината взеха да се усещат първите резултати от недомислените промени на фискалния режим. (Тук не броя само увеличените данъчните ставки, но и всички хитроумни изменения в данъчните оценки и метода на облагане, задължителни плащания за неползвано парно и авансови вноски за недоставени още ток и газ - всички пътища, които ръката на държавата намира към нечий джоб). Макар че почти всички неуредици, които се стоварват сега, бяха предпречени от икономическите анализатори още преди месеци, днес



и властници, и поданици са изненадани



от мащабите на бедствието, стоварено връз домакинските бюджети и фирмените финанси. Шаманите на поредната реформа вече зарязват юнашката поза и се обръщат към риторичните похвати на оня палавник, който с невинен, чист поглед ни съобщава: "не съм виновен аз, тя чергата сама пламна", докато крие кибрита в джоба си. Сега изведнъж властта осъзнава какви ги е надробила и колкото бързаше да ни дари с великата премъдрост на промените, сега дваж по бърза да заличи допуснатите грешки. Така за всеки става ясно, че лостовете за управление на държавната машина са в ръцете на хора, които не знаят какво искат да постигнат и по-скоро се лутат, а не следват избрана цел. Обхваща ни



усещане за дилетантство,



подхранено от натрупаните вече твърде много откровени грешки и във висшата законодателна лингвистика, че и в съвсем бакалските сметки на бирниците. Ако вчера си твърдял, че лекарствата, примерно, щели да поскъпнат с 9%, а днес се оказва, че цените са с 22% по-високи, имаш два пътя само. Достойният за уважение - да освободиш кабинета от присъствието си. И достойният за съжаление инат да си вардиш стола с приказки, че тъмни сили стоят зад този подъл заговор. Колкото и да се самоназоваваш "експерт" и да претендираш за свръхпознания във финансите, щом си казал веднъж, че данъците върху имотите ще се вдигнат към 30%, пък те скочат 2 до 3 пъти (!), никой не ще ти вярва вече ни за пара. За да бъдем честни, редно е да отбележим, че сегашната политика не е с нищо по-лоша от познатите ни от години стабилизационни матрици на МВФ. Но това е



вече видяно,



и вече отхвърлено категорично от избирателя икономическо вцепенение. Големият проблем не е в това, което кабинетът прави, а в което не прави. Макар да получи подкрепата на нацията за една програма, в която ключовите думи бяха "растеж" и "осезаемо подобряване на положението", не личи кабинетът да следва обявените си програмни намерения. Напротив - икономическата му политика е абсолютно точно копие на онази, която дойде да промени. Този негласен отказ от прогласените цели се схваща като отстъпление, плуване по течението на инерцията, водене на вътрешно противоречива и лишена от цел и принципи политика. Реакция на безвластието във висините е безредието в низините. Това са



двете лица на анархията,



която поглъща стопанството. Погрешно е анархията да се търси само в активните изяви и видимите протести. Много по-опасно е мълчаливото отрицание на правилата. Все по-често фирми и граждани сключват договори, които нямат никакво намерение да изпълняват, ползват услуги, доставки и заеми, които нямат намерение да връщат. Все повече хора спират да плащат данъци и сметки, примирени с неизбежния фалит, но решени да карат доколкото може, затъвайки в блатото на все по-непосилен дълг. Анархията е по-страшна и от най-грубите грешки в управлението, защото грешките могат да се отстранят, а веднъж покълнала,



проказата на безредието



не може да бъде излекувана, тя пълзи и разяжда стопанския организъм. Днес все още не е късно да се действа. Реална е възможността икономиката да се извади от разпада, който я поглъща. Все още е възможно да се посегне на свещената крава - бюджета, да се съкрати до минимум държавният апарат и да се орежат разходите, включително заплатите на чиновници и политици, за се намалят данъците, да спре източването на икономиката, та да може да стъпи на крака.
1163
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД