Има един безпогрешен начин да познаете кога стопанството - на страната или на отделна фирма, няма значение, - се води добре. Управителите на добре работещата икономическа структура говорят за недостатъците и проблемите й. Но



щом шефовете ударят на хвалба



какви невероятни чудеса са сторили, запеят ли мантрите за "най-успешното досега управление" и вземат ли да гълчат опонентите щото били прости и не разбирали от модерна икономика - да знаете, че нещата (пак) вървят на зле. Ето че у нас още от първите дни на годината взеха да се усещат първите резултати от недомислените промени на фискалния режим. (Тук не броя само увеличените данъчните ставки, но и всички хитроумни изменения в данъчните оценки и метода на облагане, задължителни плащания за неползвано парно и авансови вноски за недоставени още ток и газ - всички пътища, които ръката на държавата намира към нечий джоб). Макар че почти всички неуредици, които се стоварват сега, бяха предпречени от икономическите анализатори още преди месеци, днес



и властници, и поданици са изненадани



от мащабите на бедствието, стоварено връз домакинските бюджети и фирмените финанси. Шаманите на поредната реформа вече зарязват юнашката поза и се обръщат към риторичните похвати на оня палавник, който с невинен, чист поглед ни съобщава: "не съм виновен аз, тя чергата сама пламна", докато крие кибрита в джоба си. Сега изведнъж властта осъзнава какви ги е надробила и колкото бързаше да ни дари с великата премъдрост на промените, сега дваж по бърза да заличи допуснатите грешки. Така за всеки става ясно, че лостовете за управление на държавната машина са в ръцете на хора, които не знаят какво искат да постигнат и по-скоро се лутат, а не следват избрана цел. Обхваща ни



усещане за дилетантство,



подхранено от натрупаните вече твърде много откровени грешки и във висшата законодателна лингвистика, че и в съвсем бакалските сметки на бирниците. Ако вчера си твърдял, че лекарствата, примерно, щели да поскъпнат с 9%, а днес се оказва, че цените са с 22% по-високи, имаш два пътя само. Достойният за уважение - да освободиш кабинета от присъствието си. И достойният за съжаление инат да си вардиш стола с приказки, че тъмни сили стоят зад този подъл заговор. Колкото и да се самоназоваваш "експерт" и да претендираш за свръхпознания във финансите, щом си казал веднъж, че данъците върху имотите ще се вдигнат към 30%, пък те скочат 2 до 3 пъти (!), никой не ще ти вярва вече ни за пара. За да бъдем честни, редно е да отбележим, че сегашната политика не е с нищо по-лоша от познатите ни от години стабилизационни матрици на МВФ. Но това е



вече видяно,



и вече отхвърлено категорично от избирателя икономическо вцепенение. Големият проблем не е в това, което кабинетът прави, а в което не прави. Макар да получи подкрепата на нацията за една програма, в която ключовите думи бяха "растеж" и "осезаемо подобряване на положението", не личи кабинетът да следва обявените си програмни намерения. Напротив - икономическата му политика е абсолютно точно копие на онази, която дойде да промени. Този негласен отказ от прогласените цели се схваща като отстъпление, плуване по течението на инерцията, водене на вътрешно противоречива и лишена от цел и принципи политика. Реакция на безвластието във висините е безредието в низините. Това са



двете лица на анархията,



която поглъща стопанството. Погрешно е анархията да се търси само в активните изяви и видимите протести. Много по-опасно е мълчаливото отрицание на правилата. Все по-често фирми и граждани сключват договори, които нямат никакво намерение да изпълняват, ползват услуги, доставки и заеми, които нямат намерение да връщат. Все повече хора спират да плащат данъци и сметки, примирени с неизбежния фалит, но решени да карат доколкото може, затъвайки в блатото на все по-непосилен дълг. Анархията е по-страшна и от най-грубите грешки в управлението, защото грешките могат да се отстранят, а веднъж покълнала,



проказата на безредието



не може да бъде излекувана, тя пълзи и разяжда стопанския организъм. Днес все още не е късно да се действа. Реална е възможността икономиката да се извади от разпада, който я поглъща. Все още е възможно да се посегне на свещената крава - бюджета, да се съкрати до минимум държавният апарат и да се орежат разходите, включително заплатите на чиновници и политици, за се намалят данъците, да спре източването на икономиката, та да може да стъпи на крака.