|
- А прави ли са синдикатите като твърдят, че тази година ни чакат 50% повишение на цените на тока и 20% на парното?
- Аз нямам такива сведения. Знам много добре, че има ясна регулаторна рамка - в момента Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) доразвива и завършва своите наредби за ценообразуването и те трябва да се съгласуват с ведомствата и с Министерския съвет.
Много е относителен въпросът за цените. Обикновено се казва, че една цена трябва да покрива разходите. Да, но тя трябва да покрива присъщите разходи. В този смисъл независимостта на ДКЕР е много важна, за да могат те да правят добри преценки кои разходи са присъщи и кои - неq и да осъществяват добър контрол над дружествата.
- Но в енергетиката неприсъщите разходи са доста големи и не от вчера...
- Не съм чувал такова нещо.
- Данните на националната статистика от няколко години насам сочат, че средната заплата в енергетиката води класацията и е доста над тази за банковия сектор.
- Аз не съм виждал такива обективни данни. Плюс това има ясни правила за определяне на работните заплати. Те са много малък процент от разходите. В крайна сметка всеки човек, който е готов да работи на смени, в едно непрекъснато производство, да се бори с кормораните, с природните стихии, да замръзва в мините, е добре дошъл в отрасъла. Особено ако има и подходящата квалификация.
- Но обществото се дразни от това - може би защото все още не сте обяснили докога ще растат цените на тока и парното.
- Има нещо много важно - тук не става въпрос за ценови равнища. А за това, че има ценово изкривяване - нещо, което не присъства в никоя друга държава в преход и в никой друг отрасъл. Единствено в енергетиката цените на дребно са по-ниски от цените на едро. Излиза, че вторите субсидират първите, а това означава, че всяко предприятие плаща на всички нас известен дял от цената. Следователно всяка фирма, за да развива бизнеса си, трябва да получи стимул, включително и чрез възможност за нормализиране на енергийните си разходи. Това създава работни места, жизнен стандарт и доход.
-------------------
В крайна сметка трябва да си отговорим на въпроса: "Ние какво искаме?" Да живеем трайно стагнирано и бедно или искаме да имаме ръст в икономиката. Ако искаме ръст, трябва да създадем условия за това. Естествено трябва да балансираме и с другите ни дадености - висока безработица и нисък жизнен стандарт, които трябва да се решават с икономически и социални средства.
-------------------
- А кога топлофикациите и електроразпределителните дружества в България ще разберат, че обслужват граждани?
- Това е един много тежък проблем, който обсъждаме още от самото начало. Самите електроразпределителни дружества дълги години бяха част от гигантската система на НЕК и бяха нейни клонове. Те са самостоятелни едва от две години, т.е. липсва им корпоративна култура, отношение към потребителите, традиция да правят маркетинг и прогнози за потребление и изобщо за отношение към пазара. Изводите от няколкото проекта, които са правени в тази област, са много интересни и ни накараха да създадем постоянна работна група, която да контролира изпълнението на набелязаните мерки.
Най-важното е да открием къде точно са проблемите и да не ги разпростираме като цялостна политика, защото не е така. Това са наследени неща, които не могат да се преодолеят веднага.
Не може законът да казва, че примерно изваждането на електромерите на границата на собственост трябва да е било приключило пред година, а всъщност днес това да е свършено едва на 10 или 20%. Именно затова считаме, че тук трябва да се приложи драстичен подход, кардинален. Едно от мощните средства за повишаване на качеството на обслужване е чрез приватизацията на тези дружества.
- Какви инвестиции според вас са необходими в тези седем дружества?
- Значителни. Знаете ли, наскоро например, преди една-две седмици, се оказа, че центърът на София бе заплашен от спиране на тока и той цял ден прекъсваше. Причината е, че в кабелните канали за съжаление живеят хора. Те обелват кабелите и така създават риск за живота си и предпоставки за срив на системата.
---------------------
Оказа се, че и шахти се пълнят с вода покрай топенето на снеговете, те също предизвикват спиране. В квартали, в които традиционно няма контрол по измерването, може да се върже просто една пружина от легло към фазата и нулата и тя да служи за отоплителен уред. При това прозорецът е отворен и цялата топлина отива в околното пространство. А цялото общество плаща тези разходи.
-------------------
Аз не искам да виня хората, но това е и една от причините да са нужни инвестиции. Необходимо е и всеки инкасатор да има отношение към потребителите - те са техни, те осигуряват техните заплати.
- Какви дялове от всяко от седемте електроразпределителни дружества държавата ще запази като своя собственост?
- Това е въпрос на стратегията, която в момента правим като приложение на концепцията за енергийна стратегия. Все още не е решено. Въпросът е каква цел ще си поставим при приватизацията - инвестициите или хазната.
- В тези дружества са крайните цени за населението, а това в България винаги е било и политически въпрос. Как точно новите собственици ще спазват правилата, защото в момента такива липсват?
- В рамките на приватизационната процедура могат да се поставят условия, които да съвпадат с общата политика. Ние в момента работим интензивно по информационните меморандуми и по цялостната стратегия, както и по намирането на инвестиционен посредник. А опитът от другите страни в преход до момента е само на хартия и се опитваме да съберем максимална информация. Действително планираме този подготвителен процес да завърши до средата на годината и да почнем да продаваме през второто полугодие. Аз не мога да кажа, че ще подпишем сделки за седемте дружества до края на тази година, но и не виждам пречки това да стане.
- Говорим много на ангро за цените, а те са свързани и с прословутата енергийна стратегия. Кои грешки или недоизпипани моменти в стратегията от времето на Иван Шиляшки ще се стараете на всяка цена да избегнете?
- Дали енергетиката се счита у нас за инфраструктурна услуга или за производител на външнотърговски продукт - това е основният въпрос, на който обществото в крайна сметка трябва да отговори. Защото в единия случай разходите са едни, а във втория - други.
Не знам дали сте виждали стратегии на други държави, но ако държавата прогнозира потреблението и инвестициите, то тогава тя е в правото си да казва на потребителите си колко ще плащат. Но аз не считам, че държавата трябва да е инвеститорът - откакто съществува Търговският закон, това не е редно.
Това ще е и основната характеристика на новата стратегия - тя ще се стреми да създаде законова и институционална рамка, за да могат икономическите оператори да намерят най-добрия подход за своето развитие.
- Та кои грешки на предишната стратегия на всяка цена ще избегнете?
- Именно това - прогнозирането.
- През 1999 г. смятахме, че всяка година по-ранно извеждане на ядрен блок от експлоатация, трябва да ни се обезщети с по 80 млн. долара. Сега този довод остава ли в сила?
---------------------
- Има ясен показател - икономически обосновани разходи за производство на даден тип енергия. В момента те са съвсем отчетливи, защото дружествата са отделени, имат договори за изкупуване на енергия от тях към НЕК, има договори за продажба на енергия от НЕК към седемте електроразпределения. Когато сравняваш цените на отделните производители, ще видиш, че 10% от тока в България се произвеждат от 1 и 2 блок на АЕЦ. Той се произвежда при определена цена. Тези 10% трябва да бъдат заместени от някакъв друг източник. Тези мощности за нас са ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна".
---------------------
- Т.е. най-скъпите централи?
- Това са мощностите. Като се произведат тези липсващи 10% от тока, се получава разлика в разходите, които системата прави, за да получи същото количество енергия. Оттам излиза и числото, за което говорите.
- Това като тактика при преговорите да го разбираме?
- Не, това е икономика.
- Доколко са реални опасенията, че при едновременното спиране на 1-и и 2-и блок в края на тази година, през 2003 г. ни очаква енергийна криза?
- Както знаете, България има достатъчно мощности. Проблемът е, че тази енергия ще се произведе при по-високи разходи.
- А защо у нас няма единно становище между политическите сили, правителството и многото организации как точно трябва да защитим 3-и и 4-и блок и към какво точно се стремим?
- Напротив. Аз оставам с впечатление от последните седмици на интензивни дебати, че има широк консенсус в обществото.
- И не смятате, че пращаме доста противоречиви сигнали към Брюксел?
- Не мога да коментирам това. Аз мисля, че България е държава, която съществува отдавна. Тя има в крайна сметка някаква последователност в политиката си. Уважавам последователността и предвидимостта в политиката и това са принципите, върху които аз стъпвам. Аз съм последователен.