|
Западни дипломати обаче не спират да предупреждават за опасността от свръхочакванията. Според тях, това дали ще получим покана през ноември в Прага, няма да даде съществено отражение за икономиката ни. Чуждите инвеститори също не правят пряка връзка между членството в ЕС и НАТО и промяната на своето отношение към България в положителна посока. Те се интересуват главно от конкретните условия за бизнес, на първо място от законодателството. Абстракции като членството ни в НАТО не ги вълнуват.
Преди повече от две години, в навечерието от срещата на върха на ЕС в Хелзинки, написах във в. "Сега" материал за вероятността България да получи покана за започване на преговори с ЕС в два варианта, в стил политическа фикция. Първият - че получаваме поканата с всички произтичащи от това положителни последици. Вторият - един много черен сценарий в случай, че не получим поканата. Сега сякаш е дошло време да повторя това във варианта НАТО.
Обаче не се получава. Получаването или неполучаването на поканата няма нищо съществено да промени. След като започнаха преговори с ЕС, България и Румъния влязоха в едни достатъчно надеждни релси. Пътят по тях може да продължи 5 или 10 години, но големи отклонения няма да има. Освен това след 11 септември двете страни станаха де факто членки на алианса - страните ни се обвързаха с прословутия член 5 от Северноатлантическия договор, обещаващ солидарност с нападнатия. В резултат от това Съветът на НАТО реши да предостави гаранции на страните, "които могат да бъдат обект на увеличени терористични заплахи като резултат от тяхната подкрепа на кампанията срещу тероризма". Дадохме летище, а Румъния вече изпрати войници в Афганистан, скоро ще го направим и ние. При такива обстоятелства
членството в НАТО до голяма степен е формалност,
сближението е вече налице и то неизбежно ще се задълбочава.
Много честна оценка за шансовете ни за скорошна покана в НАТО даде българският премиер Симеон Сакскобургготски при първото си посещение в Брюксел през октомври миналата година. Тогава той по същество каза, че и двата варианта са възможни. Без да го изразява със същите думи, той даде да се разбере, че нито има смисъл да се драматизира в едната хипотеза, нито да се ликува в другата.
Според последните оценки на наблюдатели, появили се в световните медии, на срещата на върха в Прага НАТО смята да покани за членство до седем страни-кандидатки. Според осведомени източници в Брюксел, практически сигурно е, че НАТО ще покани Словакия, Словения и Литва, Латвия и Естония, не се изключва също така в групата да влязат България и Румъния. Според авторите, сближаването между Москва и Вашингтон след атентатите на 11 септември улеснявало разширяването на НАТО. Преди тази дата сигурни кандидатки бяха само Словакия и Словения. Само че отношенията Москва-Вашингтон вече излизат от медения си месец и няма гаранция, че Москва няма да затвърди позициите си за разширяването на алианса.
Със сигурност може да се каже, че каквото решение бъде взето в Прага за София, същото ще бъде за Букурещ. За разлика от състезанието към членството в ЕС, където разбиването на традиционната двойка теоретично е възможно,
в посока НАТО нашите страни бягат в един коридор
Не беше обаче така през 1996-1997 г., когато Румъния беше силен кандидат, а България просто отсъстваше от състезанието. Румънците вече са преживяли разочарованието, че не бяха одобрени. Тогава политическата класа там беше попрекалила със заплахите към Запада - казано бе, че ако поканата не дойде, народът щял да излезе на улиците, защото искал членство в НАТО. Румънският народ, разбира се, не излезе на улиците.
Според мнозина наблюдатели, още на срещата на министрите на външните работи на страните от НАТО в Рейкявик през май ще се разбере какво ще се случи в Прага. Друга тема на срещата в столицата на Исландия освен предстоящото разширяване на алианса е новия формат на отношенията между Русия и НАТО, известен също като "формат 20" (19-те членки на НАТО + Русия). Това значи, че
България и Румъния разполагат с 3-4 месеца за "лобиране",
преди да е станало късно. Колкото и активен и проатлантически настроен да е българският външен министър, и колкото и силно лоби да има Румъния в лицето на Франция, не е възможно да се направи много в толкова кратък срок. Румънците разчитат на предстоящата на 25 и 26 март в Букурещ среща на правителствените ръководители на страните-кандидатки за членство в НАТО, или т. нар. Вилнюска група. Подобна среща, на ниво държавни глави, имаше в София през октомври. Тя мина много успешно, но в посланието си Буш наблегна върху подготовката на кандидатките, а точно там и двете страни не сме шампиони.
Ако погледнем календара на разширяването на НАТО, очевидна е 5-годишна цикличност на приемането на нови членки. През 1995 г. бяха формулирани критерии за приемане на новите членки, поканите за Чехия, Полша и Унгария дойдоха през 1997 г., ратификацията на решението отне близо две години и страните бяха приети през 1999 г. НАТО се ангажира с нова вълна на разширяването през 2002 г., като поканите трябва да бъдат направени през ноември т.г. Ако цикълът се повтори, третият рунд на покани може да започне през 2006-2007 г. и членството за страните от третата група може да стане факт през 2008-2009 г., а на четвъртата - през 2012-14 г. Този календар, който е известен на специалистите, има недостатъка, че е приложим при идеални условия, когато няма изненади, а също, че разглежда НАТО като неизменна величина. Алиансът обаче еволюира.
Освен дълбочината на реформите в армията,
икономическите критерии заемат основно място
при оценката на кандидатките. Според експертите, като основен принцип държавите-кандидатки трябва да имат БВП на глава от населението не по-нисък от този на най-слабо развитата страна-членка, а именно Турция. В момента само Словения и Словакия има по-висок БВП от Турция. Данните за България и за Румъния показват БВП два пъти по-малък от този на Турция.
Класация на кандидатките е направена и по относителния дял от бюджета на армията, падащ се на член от въоръжените сили. В развитите страни от НАТО тази сума е над 100 000 долара. Средностатистическата сума за сегашните 19 членки на НАТО е 93 607 долара и е равна на показателя на Италия. За Турция сумата е 15 725 долара, почти толкова е и на Полша. За България сумата е 3573 долара, за Румъния - 2614 долара. Методологията на западните експерти може би е спорна, но разликите в равнищата е очевидна и за неспециалиста. Колкото и да изглежда странно, докладите на Европейската комисия за страните-кандидатки за членство в ЕС се изучават внимателно и в щабквартирата на НАТО.
В областта на политическите критерии изследванията на западните експерти ни поставят в една благоприятна категория, в която нямаме за какво да завиждаме на вече членките на НАТО Полша, Чехия и Унгария, докато Турция изостава доста след нас.
Анализаторите от "Ранд" публикуваха не много отдавна и обобщена таблица на всички показатели. Именно тя нарежда на шесто място България сред 9-те кандидатки, с половин гърди пред Румъния.
---------
Обща оценка на критериите за готовност за членство в НАТО
| Албания | Ниска | Ниска | Ниска | 3 |
| България | Ср.висока | Ср.висока | Ниска | 6 |
| Естония | Висока | Висока | Ср.ниска 11 | |
| Латвия | Висока | Ср.висока | Ср.ниска 9 | |
| Литва | Висока | Ср.висока | Ср.ниска 9 | |
| Македония | Ниска | Ниска | Ниска | 4.5 |
| Румъния | Средна | Ниска | Ниска | 5.5 |
| Словакия | Ср.висока | Ср.висока | Ср.ниска 8.5 |
| Словения | Висока | Висока | Висока | 12 |
-----------
Ако за да хванем първата вълна за членството в ЕС, може да ни помогне само магията на Хари Потър (по думите на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген), за НАТО нещата не стоят така. Поканата може да се появи, ако САЩ пожелаят това, макар че има още доста да се работи по военната реформа и че БВП остава нисък. Само че градусът на отношенията с Вашингтон не е особено висок след победата на Симеон на парламентарните избори, а и Георги Първанов в никакъв случай не беше фаворита на Запада на президентските избори. Отношението на Вашингтон към Букурещ не е по-благоприятно. Там буквално преди дни посланикът на САЩ нарече корупцията "епидемия", с която никой не се бори. Многозначителна е и позицията на Германия, която остава подчертано пасивна спрямо нас, балканците. Берлин е загрижен за интегрирането на централноевропейските страни и на този етап пази дистанция и не внушава напразни надежди на София и Букурещ. Можем да си го обясним с това, че Германия най-добре знае колко струва привеждането на една бивша страна от соцлагера в съответствие със западните стандарти. И затова не вярва в чудеса.
Изглежда, че на политиците им е трудно да изрекат тези думи, но обществата в България и Румъния имат нужда от застраховка срещу свръхочаквания. Ако поканата дойде, прекрасно. Ако не дойде - няма да е края на света и не значи, че ще се откажем от досегашните си външнополитически цели. Всъщност на този етап страната ни се нуждае не толкова от ЕС или НАТО (те засега са скъп лукс), а от ясна перспектива за следващите пет-десет години и от добро управление. То не е лукс, но е дефицитна стока на Балканите.
* Статията се публикува и в румънския вестник "Зиарул политик".
визитка на Милко Ковачев
Милко Ковачев е роден през 1957 година в Перник. Завършил е Техническия университет със специалност топло- и ядрена енергетика. Специализирал е в Германия, Южна Корея, Великобритания, Белгия и Дания. От 1992 до 1994 година работи в АЕЦ "Козлодуй", а от февруари 2000 до есента на миналата година бе началник на отдел в дирекция "Европейска интеграция" на Министерския съвет.