Ако не забрави обещанието си да работи още отсега за Избирателен кодекс, Бойко Борисов ще оправдае част от доверието, дадено му от избирателите. |
Последните парламентарни избори показаха, че истинската битка с купените гласове и автобусите от Турция трябва да се води чрез
мерки за повишаване на избирателната активност
Няма защо да се лъжем, проблемът с платения вот съществува още от зората на демократичните промени. Още оттогава един етнос се подкупва с кебапчета, брашно, захар и капачки за буркани преди вота. В началото на 90-те обаче хората гласуваха активно и платеният вот не беше определящ. Годините и мнимите промени "изядоха" желанието на електората да си губи времето с ходене до урните. И така я докарахме дотам махалите да решават кой да стане кмет, депутат и т.н.
Какво мощно оръжие е вотът на хората - това от ГЕРБ би трябвало да знаят най-добре. Именно на изненадващо високата избирателна активност на последните избори те дължат идването си на власт. За да се превърне обаче тя в постоянно, а не стихийно явление има само един начин - народът да усети, че от неговия глас зависи нещо. Това може да стане само чрез въвеждането на мажоритарен елемент.
Тази възможност придоби печална слава в последните избори за парламент. Не трябва да се забравя обаче, че това, което видяхме, не беше истински мажоритарен вот. В неговия регламент дори не беше предвиден балотаж, да не говорим за неравнопоставеността на определените мандати. Обществените настроения отдавна са в полза на това хората да има по-голяма тежест, когато се решава кой да влезе в парламента.
Това се усети дори при мажоритарното менте,
разиграно на последния парламентарен вот. На много места мажоритарните кандидати постигнаха доста по-добър резултат от своите партии. Да си спомним как Даниел Вълчев изпревари резултата на собствената си партия. Подобно бе и положението с Христина Христова.
През последните 10-15 години политиците флиртуваха непрекъснато с гласуването за личности. През лятото на 2003 г. дори бе приет на първо четене Избирателен кодекс, който предвиждаше половината депутати да се избират мажоритарно.
Има няколко начина да гласуваме за личности. Първият е чиста мажоритарна система, което означава депутатите да се избират по подобие на кметовете. Тази система има много предимства и се използва в някои от най-великите държави в света. У нас обаче много партии, включително и ГЕРБ, имат резерви към нея. Доколко те са основателни, доколко конюнктурни - е отделен въпрос. Ясно е и друго - консенсус по въвеждането й е невъзможно да бъде постигнат.
Вторият начин е част от депутатите да се избират мажоритарно. Най-справедливо е съотношението между мажоритарни и пропорционални да е 50 на 50. За да бъде справедлива тази система обаче, се налага прерайониране на страната, което също много
трудно ще бъде осъществено
поради вътрешнопартийни междуособици, местни вражди и прочие.
Най-лесно би могло да се въведе преференциалното гласуване в рамките на партийните листи, но с нисък праг, за да бъде наистина ефективно. Досега то бе изпробвано на двата ни евровота и хората определено имаха интерес към него. Но прагът от 15% на практика го обезсмисли. Въвеждането на преференциално гласуване с нисък праг бе и едно от предизборните обещания на ГЕРБ, така че ще е чудесно, ако те го изпълнят.
Отсега е ясно, че БСП ще са категорично против, защото това ще ожесточи борбата между лобитата в партията. ДПС също ще са категорично против. Не че някои от техния електорат ще посмее да промени спуснатата отгоре листа. От движението обаче са категорично противници на всяко освежаване на избирателната система, защото настоящата ги устройва напълно. Противостоенето на тези две партии не трябва да обезкуражава ГЕРБ, а напротив - да ги амбицира и наистина да имаме нов Избирателен кодекс до една година. Нали сега може да разчита на абсолютно мнозинство в парламента.