В началото на всеки кандидатстудентски изпит има един перфектен миг, в който децата се отърсват от изненадата и започват да мислят. В този момент няма почти никакво значение, че момичето на първия ред тежи с около половин килограм злато повече от съседното, а това на третия ред е като извадено от модно списание. На тази писта се бяга по други правила и ако за миг забравим частните уроци, социалните бездни и уговорките около формата на изпита, тези правила целят едно - справедлива победа и по-висока летва при следващия скок.

Днес състезателният календар на университетите като че ли цели точно обратното. Изпитите все повече се роят, шансовете стават двойни и тройни, но зад това вече не надзърта справедливост, а отчаянието на треньор, принуден постоянно да смъква летвата с надежда дисциплината му да оцелее. След като години наред отказваха да приемат реалността на демографския срив и свободния избор на глобалните млади (80 000 български студенти в чужбина), днес университетите са готови на крайности, само и само да запазят цели всичките си издънки.



Своеобразни изпитни промоции,



целящи на всяка цена да продадат стоката, предлагат и големи, и малки, и частни, и държавни вузове. Тези дни на пазара се появиха два промоционални продукта, при това на реномирани марки - Нов български университет и Софийския университет. НБУ обяви, че ще допуска до изпити и скъсани на матурата, тоест деца без диплома за завършено средно образование, а Софийският университет реши да провежда кандидатстудентски изпити целогодишно.

И двете решения са пряко свързани с демографския срив и нивото в края на средното образование. Решението на Нов Български университет да приема скъсани на матурите (било то с уговорката изпитите все пак да се вземат в срок от 1 година) може да се тълкува като признание, че нивото така или иначе е много ниско. Тоест между кандидатите, успели да скочат летвата на матурата, и тези, изпаднали отдолу, няма кой знае колко голяма разлика, а покриването на този минимум се приема за формалност.

Ако се съгласим с това (без да забравяме финансовата страна на въпроса), трябва да се примирим и с друга загуба - пълното стопяване на разликата между средно и висше образование. Можем да допуснем, че поне през първата година в университета ще се наваксват драматичните липси в познанията на незавършилите средно образование студенти. В този смисъл е и намерението на Софийския университет да прави допълнително класиране след поправителната сесия за матурите през септември, макар това решение да е далеч по-чисто от предложената от НБУ схема.

Целогодишните приемни изпити на СУ



също говорят за отчаяние.



Ректорът проф. Иван Илчев посочи като основен аргумент за решението демографския срив, а не удобството на кандидатите. Тоест университетът няма избор и предпочита младежите да понаучат нещичко покрай многото явявания, вместо да прави големи компромиси с нивото в рамките на редовната кампания. Друг въпрос е, че това директно зачерква 12 клас като учебно време в училищата.

На този фон изпъкват многото залози, с които са натоварени по условие и самите матури. Ако летвата при тях е висока, образованието ще получи два тежки удара - празни университети и категорично доказателство, че средното образование е слабо. Движението надолу по тази спирала чрез занижаване на критериите обаче би било съвсем смъртоносно.

Кризата за студенти показва, че е време



да се промени и моделът



на финансиране на университетите. Само за десетина години реформата на висшето образование мина през няколко идеологически фази. Ако преди няколко години плановото определяне на местата за прием от държавата бе сочено като една от най-тежките спирачки за конкуренцията между университетите, днес се вижда, че макар и вече такава да има, качеството не се е подобрило. А при намаляващ брой кандидати и пряка връзка между броя на приеманите студенти и субсидията, за в бъдеще това означава само едно - нови и нови изпитни промоции. Доведена до крайност, тази малформация би означавала сведен до формалност достъп до висше образование. При случващото се у нас по време на следването това може да звучи добре само като статистика. Но дори и така няма да намали безумното съотношение между университети и брой студенти.