Това е най-елитният клуб в света. Обикновени хора не могат да кандидатстват за членство. А и няма начин да те приемат. Трябва само да си много, много богат и много, много щедър. В световен мащаб.

Това е "Клубът на добрите" - така нарича себе си малкият световен елит от милиардери филантропи, които през май проведоха първата си строго секретна среща в сърцето на Ню Йорк.

Имената на някои от членовете са ни известни: Бил Гейтс, Джордж Сорос, Уорън Бъфет, Опра Уинфри, Дейвид Рокфелер и Тед Търнър. Но има и други като бизнес гигантите Ели и Едит Броуд, които са също толкова богати, но по-малко известни. Общото богатство на членовете на клуба е 125 милиарда долара.



Срещата, свикана от Гейтс, Бъфет и Рокфелер,



се състоя като отговор на световните икономически спадове и многобройните здравни и екологични кризи, които застрашават планетата. В известен смисъл това беше среща с цел спасение на света.

Не е учудващо, че когато за тайната среща изтече информация от доста необичаен източник - ирландско-американски сайт, тя шокира средите на филантропията, инвестициите и дори дипломацията. "Това наистина е безпрецедентно. За първи път група от дарители на такова финансово равнище се среща по този начин при закрити врата в нещо, което в същността си е клуб на милиардерите", каза Иън Уилям, старши репортер в списане Chronicle of philantropy.

Съществуването на клуба на милионерите за много хора беше нож с две остриета. От една страна, те представляват нов златен век във филантропията, отпращащ към началото на XX в., когато хора като Рокфелер, Вандербилт и Карнеги се прочуха с добрите си дела. Но подходът и властта на клуба на милиардерите са съвършено нови. Членовете му



контролират огромни богатства -



а с тези богатства идва и огромна власт, която би могла да променя народите според волята им. Малко хора се съмняват в добрите намерения на Гейтс и Уинфри и хората като тях. Те вече са подобрили живота на милиони бедни хора в развиващите се страни. Но могат ли най-богатите хора на Земята наистина да спасят планетата?

Президентският дом в университета Рокфелер се намира в Източен Манхатън. Частният кампус на университета, пълен със зелени дръвчета, е разположен зад охранявани входове и метална ограда. Гледа към Ийст Ривър, само на няколко пресечки от ООН.

Точно там в 3 ч. следобед на 5 май се събра клубът на милиардерите. Ректорът на университета сър Пол Нърс не беше в града, но по молба на Дейвид Рокфелер бе разрешил на клуба да се събере в официалната му резиденция. Президентският дом често е използван за академични събития, но едва ли е могъл да се надява да помещава събрание от такъв висок ранг. "Фактът, че това изобщо се състоя - среща насред Ню Йорк, - е просто изключителен" - каза Нийл О'Доуд, ирландски журналист, който съобщи новината на сайта http://www.irishcentral.com.

В продължение на 6 часа заседаващите милиардери обсъждаха кризите, застрашаващи света. На всеки беше позволено да говори 15 минути. Темите бяха насочени към образованието, справянето с кризата, реформа в правителството, очакваното задълбочаване на икономическата криза и теми, свързани със световното здравеопазване, като пренаселеност и болести. Един от обсъжданите въпроси беше нови начини да се накарат



обикновените хора да даряват малки суми



за световни проблеми

Това, че изобщо има нужда групата да се събира, е показателно за драстичните начини, по които филантропията се е променила за последните две десетилетия. Главната сила зад тази промяна е Гейтс и решението му да дари почти цялото си състояние за подобряването на света. За разлика от великите филантропи на минали епохи той е достатъчно млад и достатъчно активен, за да поеме изцяло в свои ръце филантропията си и да я обработи според собствените си идеи. Този пример беше последван и от други, най-забележително - от Сорос, Търнър и Бъфет. Тази нова форма на филантропия, в която пенсионирани бизнесмени от елита се опитват да променят света, дори беше наречена "Бил-антропия" на името на Гейтс. Друго описание е "филантрокапитализъм".

Защитниците на филантрокапитализма твърдят, че постигат големи резултати в правенето на добро за обикновени хора. Членовете на клуба са раздали около 70 милиарда долара за последните дванайсет години. Това значително надминава сумата, която много отделни държави могат да си позволят за собствената си социална политика.

Фондация "Бил и Мелинда Гейтс", с фонд над 30 милиарда долара към момента е



най-голямата филантропска организация



на всички времена. Според Световната здравна организация само един от нейните проекти - Световният алианс за ваксини и имунизации, е предотвратил 3.4 милиона смъртни случая само за осем години.

Фондация "Сорос" е свършила ценна работа, като е помогнала установяването на демократични институции и независими медии в бившия съветски блок.

Но развитието на тези велики дарители си има и потенциален недостатък, особено ако капризите на отделни хора започнат да вземат надмощие над компетентността на професионалистите.

Странната истина е, че да раздаваш милиарди долари е трудна и изпълнена с риск дейност. Може да има пропиляване на ресурсите, неправилно управление или неподходящи инвестиции. В същото време може даже да навреди. "Ако вкарваш огромна сума пари в общество, което не може да се справи с тях, можеш да разрушиш това общество" - каза Питърсън.

Други са дори още по-прями относно растящото влияние на малка група милиардери в развиващия се сектор. "Проблемът с такъв "Клуб на добрите" е, че



може не всички хора вътре да са добри



Или поне не "добри" според стандартните разбирания" - каза Луис Увачу, основател на канадската благотворителна организация за образование Positivision.

Скептични мнения може да произлизат и от решението на клуба на милиардерите да се събере в Ню Йорк в такава потайност. В голяма степен това бе разбираемо. Всички членове са чувствителни по отношение на личното си пространство заради уникалната комбинация от слава и богатство. Тайнствеността на обсъждането им позволи да говорят свободно за щекотливи теми. "Смятам, че просто са искали да могат да са откровени. А тайнствеността го позволява", каза Уилям.

Но някои хора подозират конспирация. Секретната същност на срещата даде повод на някои да обвинят клуба на милиардерите, че е като Билдербергската група за филантропия със също толкова престъпни намерения по отношение на световната политика. Тази идея има особена сила сред американската дясна християнска партия, която реагира остро на идеята, че клубът е обсъждал контрацептивите и пренаселеността. Експертите в областта на филантропията смятат, че този негативен образ може да бъде компенсиран с повече откритост в следващите срещи на клуба на милиардерите.

"Ако се провеждат и други срещи, а всичко сочи, че това ще се случи, смятам, че повече хора ще искат да са по-публични. Все пак те могат да вземат решения, които да повлияят на милиони човешки животи", казва Уилям.

Това е така. Ако членовете на клуба на милиардерите искат да контролират властта, която несъмнено имат, може да се наложи да свикнат с идеята да го правят по-открито.

--------



Американската традиция на великите дарители



Бил Гейтс

Съоснователят на "Майкрософт" е най-големият филантроп в целия свят. През фондация "Бил и Мелинда Гейтс" той управлява повече от 30 милиарда долара в авоари - не е зле като за компютърджия от Сиатъл. Често класифициран като най-богатия човек на света, той е дарил на практика цялото си богатство за каузите на филантропията с акцент върху борбата с болестите в развиващите се страни.



Хенри Форд

Освен баща на американската автомобилна индустрия и изобретател на съвременния конвейер, Форд е и сериозна сила във филантропията. Огромното си богатство оставя на фондация "Форд", която към 2007 г. има над 13 милиарда долара в авоари.



Джордж Сорос

Сорос е изключително успял валутен спекулант и финансист. Но също така е и много известен с филантропските си дела. Акцентирайки върху политическата демократизация и създаването на независими медии, той е основал проекти главно в бившите съветски републики. Политически либерал, той е и основател на Центъра за американски прогрес.



Андрю Карнеги

Този американски индустриалец с шотландски произход е направил огромно богатство от стомана и промишленост в края на XIX в. Той е отдал останалата част от живота си на филантропия, особено на образование, основавайки библиотеки, музеи и университети във Великобритания и Америка. Писал е за отговорностите на богатите в две книги - "Триумфалната демокрация" и "Евангелие на богатството".



Джон Д. Рокфелер

Човекът, чието име стана нарицателно за неизмеримо богатство, е направил състоянието си от нефт. Често считан за най-богатия човек в историята, Рокфелер е прекарал последните 40 години от живота си в създаване на различни фондации и основаване на филантропски проекти. Конкретните му интереси са били в областите на природните науки и медицината.