Казват, че тарифата му само за да присъства на една-две оперативки с клиент е 1 млн. евро. Не, не става въпрос за Доналд Тръмп или Уорън Бъфет, които да ви посъветват къде да инвестирате парите си. Такава е тарифата на Тал Зилберщайн, един от водещите медийни експерти на американската консултантска компания "Грийнбърг, Карвил и Шрум" (GCS), в която работят основно израелци. Той консултира БСП и лидера й Сергей Станишев на последните два вида избори у нас и си навлече гнева и на избирателите, и на самите социалисти с негативната кампания, която според мнозина доведе до огромната разлика между БСП и ГЕРБ. Не е ясно колко са платили социалистите за "брадвата", но могат да се направят много любопитни аналогии и изводи, ако се проследи дейността на същата PR компания в съседна Румъния.

Интересното е, че GCS е консултант там буквално на целия политически елит, независимо от коя партия е той - на румънския президент Траян Бъсеску, на бившите вече румънски премиери Адриан Нъстасе и Калин Попеску Търичану. Как се постига такава политическа глобализация?

През 2001 г. Зилберщайн се запознава с тогавашния кмет на Букурещ и сегашен президент Траян Бъсеску. Това дава старт за



сериозно присъствие на фирмата зад кулисите на румънската политика



през следващите 8 години, макар че връзката с Бъсеску приключва след известно време заради някои "неразбирания по договора". В пресата в северната ни съседка се прокрадват подозрения, че действителната причина е по-тривиална - услугите на GCS в един момент са се сторили твърде скъпи на Бъсеску.

През 2003 г. Тал Зилберщайн вече не се ограничава да работи само за една политическа сила, а започва да помага усилено на тогавашния премиер на Румъния Адриан Нъстасе, който в момента е подсъдим за корупция. Следващият премиер (но вече от социалдемократическата пария) Калин Попеску Търичану също ползва услугите на Зилберщайн.

Румънската преса твърди, че Зилберщайн е получил милиони евро за съветите си. Търичану официално признава за 3.3 млн. леи, което е около 500 000 евро. Сегашният министър на транспорта и приближен на президента Бъсеску Раду Берчану обаче твърди, че GCS е



получила 4 млн. евро за услугите си



от партията на Търичану.

Как Зилберщайн успява да се сдобие с клиентите си? Самият той не отрича, че е вкаран в кампанията на националлибералите на Търичану от един от близките до партията бизнесмени - Дан Андроник. Една от фирмите на Андроник е организирала кампанията на Лудовик Орбан за кмет на Букурещ. Източници от третата по големина политическа сила в Румъния - Социалдемократическата партия, смятат, че Зилберщайн дължи договорите си с Търичану на "сивия кардинал" в правителството - Михня Мариан Константинеску, който е несменяем шеф на администрацията от революцията през 1989 г.

Интересното при Тал Зилберщайн е, че по време на кампаниите изобщо не се притеснява да дава интервюта, в които оценява водещите политически фигури в Румъния, независимо че са му бивши клиенти. Вероятно смята, че критиката към един политик е част от пиара в полза на друг, който му е клиент в съответния момент. "Президентската концепция на Траян Бъсеску внесе хаос в румънската политика и затрудни работата на правителството", казва той за бившия си клиент в интервю пред в. "Журналул национал". След това започва да разсъждава кого вижда като добър президент.

Любимецът на Зилберщайн (засега) е Търичану, загубил парламентарните избори в Румъния миналата есен. По негова оценка той става и за президент, и за премиер. Румънските медии в по-голямата си част са на противоположното мнение, като смятат, че по време на краткия си престой на високия пост Търичану се е интересувал не толкова от политиката, колкото от собствения си бизнес.

Самият Тал Зилберщайн не отрича, че



кампаниите му са агресивни



Според него предизборните кампании се състоят от негативни и позитивни страни, затова не можел да разбере какъв е проблемът с т.нар. черен пиар. "Трябва да казваш какво добро носи твоята партия, защо хората да гласуват за твоя клиент и в същото време да обясниш защо не бива да гласуват за конкурентите. Не знам дали това е негативна кампания, по-скоро е сравнителна", обяснява той.

По същия сценарий, както и в северната ни съседка, в началото на 2005 г. GCS се озовават и в България. По това време лидерът на БСП Сергей Станишев се готви за изборите и очаква победа на парламентарния вот. Според слуховете романтичната история с румънския президент се повтаря и със Станишев: той се е запознал със Зилберщайн на някой от форумите на Социнтерна и двамата станали добри приятели. После предприемчивият израелец предложил на политическия лидер да го консултира. Тогава Зилберщайн прави на БСП успешна кампания под слогана "Един за всички, всички за един!". Следващото им появяване на политическата сцена в България е през 2009 г. и резултатът е ясен: това беше предизборната кампания, която счупи всички рекорди по черен пиар и негативизъм. Разликата е само в това, че румънският опит очевидно е научил Зилберщайн да се съсредоточава върху един, но голям клиент, а не да създава интриги, тичайки между различните политически централи. Но както се видя, това не помогна.





-------------------------------------

Кризата е нашата стихия

----------------------------------

"Ако Макиавели и Сун Дзъ могат да се преродят в съвременни политически стратези, те ще говорят точно това, което казват Джеймс Карвил и Пол Бегала. Няма други двама, които бих приел с по-голяма охота в своята лисича дупка", обяснява за двама от експертите на тази компания експрезидентът на САЩ Бил Клинтън, който с тяхна помощ печели убедително изборите през 1992 г.

Един от създателите на фирмата - Стенли Грийнбърг, навремето става личен съветник на британския премиер Тони Блеър. А в края на ерата "Буш" GCS възстановява позициите си в САЩ и започва да жъне успехи с помощта, която оказва на Демократическата партия. На първичните партийни избори фирмата прави кампанията на Хилари Клинтън, макар че след това концентрира усилията си в кампанията на Барак Обама.

За компанията GCS е създаден и документален филм: Our brand is crisis, в който се разказва за президентските избори в Боливия през 2002 г. Те са спечелени от кандидата, за когото израелците работят - Гонсало де Лосада. В средата на кампанията именно Тал Зилберщайн предлага негативна кампания, но атаките да дойдат от трети лица, а не от самия Лосада. Така кампанията е залята от компромати, но Лосада става президент на Боливия. Само за една година обаче заради неуспешната политика в страната избухва серия от стачки и протести и Лосада е прогонен от нея. Той се спасява в САЩ, където живее и досега, защото в Ла Пас искат да бъде екстрадиран и публично обесен. Гневът на боливийците срещу Лосада докара на власт неподражаемия Ево Моралес, който се прочу с екстравагантните си постъпки.